Мариан Маринов е художник, роден е в гр.Угърчин през 1970 г. През 1996 г. завършва Националната Художествена Академия, специалност „Графика” в класа на проф. Г.Симеонов. От 1997 г. се занимава с детска илюстрация. Има издадени тридесет и пет детски книги с негови илюстрации и над 500 страници деткси комикси за списания. Има две самостоятелни изложби в София и една във Франция. В момента работи за чужди издания. Поводът за нашето запознанство стана инициативата на Kafene.bg "Да преброим паметниците на Левски" и уникалния портрет на Апостола, който Мариан Маринов рисуван, на който Левски е изобразен със своето тефтерче. Ето какво още сподели той за изкуството и мястото на великите българи в нашия живот.
Дълги години сте били художник в детските издателства „Фют” и „Пух”? Лесно ли се рисува за деца?
Този въпрос е интересен и не така обикновен, както изглежда. За деца се рисува толкова трудно, колкото и за възрастни, дори в много отношения е по-трудно. Защото децата трябва да бъдат възпитавани чрез илюстрациите в доброта, обич, любов и всеотдайност, трябва да бъдат изграждани техните представи за света и човека. Това е много отговорно занимание, а от друга страна е лесно и приятно, защото всеки от нас носи детето в себе си и то винаги ни помага.
Ваша творба стои на корицата на книгата „Самуил и неговите наследници”, чиито автор е вашият съгражданин Антон Съботинов? Сега историческите теми ли ви привличат?
В последните две години започнах серия картини с исторически сюжети. Това е необятна и неразработена тема в нашето изкуство. Да, може да се каже, че в момента ме привличат историческите сюжети, но не само те са част от творчеството ми.
Нарисували сте портрет на Васил Левски – как възникна идеята за него?
Всеки българин носи образа на този свят човек дълбоко в себе си. Навярно и аз съм го носил дълги години, докато изкристализира в завършен образ. Работата по портрета ми отне почти шест месеца – от събирането и проучването на всички материали и изображения с Апостола, през описанията на съвременниците му в спомените си за него, цвета на косите му и неговото тефтерче.
Левски винаги ни е бил нужен – във всички епохи, нужен ни е и сега, защото той е непреходен. Нужен ни е със своя пример по родолюбие, саможертва и морална чистота!
Вие споделяте, че вашият портрет на Апостола е уникален – кое го прави такъв?
Това е мнението на хората, които са го видели и оценили, аз само предавам техните думи. Композицията, движението, февруарската светлина "нежна, топла и драматична”… изобщо изобразяването на Левски в движение и с тефтерчето в ръка. Моят портрет на Левски започна от идеята за тефтерчето му. Оказа се, че няма друго такова изображение на Апостола, от което аз самият бях удивен. То е в основата на дейността му, символ е на моралната чистота и на идеологията на Левски. Оръжието е следствие и допълнение в портрета.
Какво рисувате в момента?
Гравюри с библейски и исторически сюжети. Работя и по композицията на голяма историческа картина, свързана с нашата средновековна история и други свободни живописни композиции.
Отдаваме ли достатъчно почит на великите българи в родната история, според Вас?
Мисля, че не отдаваме дължимото на Великите българи. Заменихме ги с псевдо звезди и кумири еднодневки, които са временно и преходно явление. Но, все пак, в последно време се забелязва възобновен интерес към стойностните неща, към истински велики хора, което ме радва.
От къде черпите вдъхновение?
Вдъхновението е навсякъде около нас, когато имаме очи и сърце да виждаме света. Вдъхновението е в природата, човека и неговата душа, в изкуството, в историята на Човека и неговото изкуство, в красотата на капките роса…
Какво не бихте нарисували никога?
Човешкото унижение и издевателството над човешката същност у хората, човеконенавистта и оскотяването на човека.
Кои са вашите любими художници, автори, които Ви вдъхновяват и мотивират?
Имам много любими автори – художници, писатели и поети. Но преди всичко ценя художниците на Ренесанса – Рафаел, Микеланджело, Тициан, Веласкес, Вермеер, Рембранд, а после импресионистите и постимпресионистите. Много обичам и руската школа-Суриков, Репин, Кандински, Малевич. Разбира се – също Салвадор Дали и последния му период. От българските художници ценя много Златьо Бояджиев, Майстора, Бенчо Обрешков и много други!
Вашето пожелание към читателите на Kafene.bg?
Да бъдат преди всичко живи и здрави, много усмихнати и щастливи! Да даряват доброта и любов на всички около себе си! В хаоса на съвремието, да се хванем за истинските стойности, вечните стойности, като хуманизъм, човеколюбие, доброта и красота във взаимоотношенията! Да вярват, че наистина Изкуството като еманация на човешкия дух и божествена проява на красотата в Човека ще спаси света и нас, човеците. Красотата не съществува сама по себе си, тя е вътре в човека. Да запазим красотата и човечността!
