Мариана Еклесия е творец, който се изявява в много жанрове – в скулптура и в писаното слово. Нейни статии по актуални за обществото ни теми са публикувани през годините както в печатни, така и в онлайн издания. Тя пише поезия и проза, за деца и за възрастни, а романът й "Сън срещу събота" е значим принос в българска историческа проза, която разказва за Възраждането. В това интервю разговарям с нея за последната й книга, излязла преди месец от Университетското издателство на СУ "Св. Климент Охридски" – "За безсмъртието на душата". Тя предтсавлява сборник от различни видове текстове – есета и спомени, примесени с поезия. Да си поговорим за Създателя, за Бог, за Духа, за природата, за вселената и за душата.
Кажи малко за предисторията на книгата – как се роди идеята, какви бяха отзивите на първите й читатели, преди още да бъде издадена?
Преди всичко беше вдъхновена от желанието да достигне до приятели, по някакъв начин загубили дете в ранна възраст и дълбоко опечалени от загубата с въпрос – защо ни се случи? Аз вярвам, че душата на всеки човек, отминал от света, се завръща в небесното царство и продължава живота си в безплътните сфери. Но науката все още не може да докаже тази скрита истина, а достигането до нея по пътя на вярата в Бога е дълъг и труден. Пък дори и с вяра, никой не може да се раздели с любимото същество, без да скърби. По-късно се появи друг съществен мотив – чия душа се спасява за вечен живот в необятните жилища на Небето? Преди книгата да бъде отпечатана, беше прочетена от десетки хора с различна култура, вяра, интереси. Отзивите бяха в широк диапазон. Най-повтаряните и след издаването са: „Дръзка” „Предизвикателна” „Богата” „Невероятна” „Не се ли плашиш от църковна анатема?”… Но моята цел не е да провокирам религиозни определения и представи, а да накарам вярващите и говорещите в църквите да мислят реалистично, правдиво – не клиширано.
Смелост ли е да поемеш по пътя на сближаване на християнската вяра за безсмъртието на душата и „езотеричните” 
вярвания за това?
Моето убеждение едва ли е смелост; нямам какво да загубя и от какво да се страхувам, макар че постоянно опитвам горчивите плодове на религиозния фанатизъм. Когато някой не е на работа в църковна институция и не е длъжен да повтаря нейните закони, той има право да мисли по-различно и свободно от ученията на установени догми преди векове. Да не забравяме, че почти всички учения имат претенции, че единствено те отразяват вярното послание на Бога и трябва да го наложат в други народи, като отричат техните възгледи. Но това е от века, та до днес. В основата на религиозните вражди, обаче, най-често лежи конюнктурата на по-силния, който защитава националните интереси чрез власт и с оръжие, лошо прикрито под маската на едно религиозно име. Посланието на Бога до всички хора е да се обичат и да си помагат по братски – не да се избиват! Вярата от човешкото сърце не може да се изтръгне с насилие. Разбира се и сред кротките вярващи има различни светогледи, това е нормално, дори неизбежно. Но различията не трябва да бъдат повод за упреци и отблъскване. Вярата е за взаимно зачитане на повелите към милостивия Бог!
Трудно ли се реши да споделиш твоите лични преживявания и тези на твои близки, които говорят за прераждането на душата?
Не е трудно, макар че богослови наистина ме обвиниха в ерес, щом се доверявам на лъжливи гласове, различни от думите на апостол Павел в посланието за възкресението на мъртвите. Но както признавам и в книгата си – аз вярвам на този Глас, който винаги безотказно и точно е назовавал събития, изпълнявани след месеци или години. За мен това е гласът на Бога! В известен смисъл откровението, което получих през януари 2012 г. и описвам в книгата, дава отговор на въпроса ми за страданията на хора, родени с тежко, неизлечимо заболяване и не извършили престъпление в настоящия си живот.
За каква публика е „За безсмъртието на душата”? Какви хора биха се радвали да я прочетат?
Книгата започва с прозрението на най-мъдрия античен философ Аристотел преди 2 300 години за безсмъртието на душата. В кратък вариант и с уважителни чувства предлагам възгледи за душата от различни религии по света. В трета част споделям невероятни чудеса на Бога, проявени в личния ми живот. Тук трябва да призная, че като свидетел на тях аз самата не можех да ги обясня и да повярвам, а те са истина, по-реална и жива от мен. Завършвам книгата си с доводи и прозрения на съвременната астрофизика и квантовата теория по въпроса за безсмъртието на душите. Така че има четиво за интелектуалци, има поле за размисъл и укор от богослови и пастири, има чиста духовна храна за вярващи. Тази зима фанатични християни, като събирали „опасна” духовна литература от дома на сестра в София, в чувала за кладата поставили и моите пътеписи „Пътувания във вярата”, издадена през 2009 г. Мотивът е, че книгата предлага единство и търпимост сред вярващите. Е, сега е време за свобода, когато на кладите горят дори невинни деца и дръзки хора, обвинявани в ерес.
В 2016 г., когато животът ни става все по-комерсиален и бизнес ориентиран, къде е Бог? Има ли разлика в търсенето Му и преживяванията на човека днес отпреди 30, 60 или 200 години.
Измененията в света са закономерни по Божи промисъл и затова никой не може да ги спре. Който вярва в Бога и се осланя на Неговите закони, на Неговата защита и милост, би трябвало да е смирен, благороден, освободен от завист и алчност. Бог се грижи за всяко Свое творение, дори за онези, които не знаят за Него и не вярват в могъщото Му присъствие. Той е същият – мъдър, верен, любящ Творец в Новия свят, както и в целия свят преди 30, 60, 200, дори повече от 2 000 години. Но не мога да не призная, че както в минали времена, така и днес, хората нарушават най-безотговорно нравствените Заповеди на Твореца: „Не пожелавай нищо, което е ближния ти!” „Не убивай”, „Не прелюбодействай!” „Не лъжесвидетелства против брата си”. Моралът е не само занижен, но потъпкан от силата на парите, гордостта, интересите, похотите.
Какво мислиш, когато отправиш молитва към Бога, а не получаваш отговор от Него?
Повтарям си, че ние винаги искаме повече, отколкото заслужаваме. И ако Бог не изпълни веднага някое мое желание, дори то да ми се струва добро и полезно за мнозина, то е, защото Той познава събитията в тяхната пълнота и развитие в бъдеще. Ние искаме според нашите страсти и представа за необходимо, тоест – според нашето его, а не според Божията воля, която е закон!
Книгата ти е своеобразен микс от проза и поезия, като че ли такъв е животът ни?
Точно така – проза и поезия като самия живот, който ни е подарен в този свят. Но не трябва да забравяме, че душата ни продължава да живее след смъртта. Тогава тя застава пред престола на единствения Съдия, за да даде отговор за думите и делата си в земния свят.
Вярваш ли, че твоята книга има послание за бъдещето?
Ако днес казват, че „За безсмъртието на душата” е дръзка книга, значи, че моето верую като послание за единна вяра по пътя на любовта между хората, ще надделее – въпреки заплахите на църковните клади. Различията са традиционни и исторически. Но как може в началото на ХХІ век в църквите да се твърди, че в небесното царство се спасяват само душите на християните? Ами другите? Нима Творецът е толкова ограничен в любовта Си? Може би тези пристрастни възгледи ще се променят след повече от столетие. И тогава ще се положи на здрава основа Хиляда годишният мир на Земята. Това обещание е дадено от Бога в библейското Откровение. Вярвам в него!