Представям ви младата писателка Маргарита Дянкова, която миналия месец представи първата си книга с приказки пред софийската публика. Книгата се нарича "Русалката Луиза и други приказки". Маргарита Дянкова е позното име и сред поетите – тя е чест участник в "Поетично кафене" и има издадени 3 поетични книги. Екипът на Kafene.bg пожелава успех на книжката, а на родителите – да четат повече български съвременни автори на децата си!
Представи се накратко. Откога пишеш, с какво се занимаваш, какво пишеш – поезия, проза.
От София съм. На 29 г. съм (скоро ще навърша 30). Пиша от ученическа възраст и първите ми публикации бяха в сп. „Родна реч”. Следвала съм литература в НБУ. В момента не работя, но си търся работа по специалността. Иначе се занимавам главно с четене и и писане (мога и да рисувам и да пея, но рядко се занимавам с това). Пиша поезия, приказки и разкази.
Каква е предисторията на „Русалката Луиза и други приказки”? Как се роди идеята за тези приказки? Това първата ти детска книжка ли е?
Приказки пиша вече повече от пет години. Запалих се по детската литература през 2008 г., макар че винаги съм я носела в себе си и съм запазила детето в себе си по принцип. Спомням си, че когато бях още студентка, през 2007 г.,случайно ми попадна вкъщи една книга с приказки на Андерсен с илюстрации на Мараия, още от детството на родителите ми (но и от моето). Реших отново да я прочета, да се върна в детството, да пречистя душата си. Но тогава още не бях решила да започна да пиша приказки. Първата си приказка написах през 2008 г., когато вече се бях откъснала от университета. Това е приказката „Атина и вълшебното лале” (втората в сборника). После ми хрумна и една за един овчар, получаващ дарове от една нимфа, после друга – за една вълшебна кукла… И така, лека-полека писането на приказки ми стана хоби.
През 2009 г. написах „Медът и шоколадът” и „Русалката Луиза”, през 2010 г. – „Алергичният принц”, „Кума Лиса и птичият конкурс”, 
„Кралица Шарлот” и „Джуджето Суетко”. „Първа пролет” е от 2012 г., а „Сребърната Кошута – от 2013 г. Между тях има и много други приказки, които съм решила да издам по-късно. През миналата, 2014 г., събрах средства за издаване на книга. Обърнах се към издателя Асен Асенов и неговото издателство Multiprint LTD и той прие да работи с мен. Съпругата му – Мирела Асенова се зае с предпечата. Асен Асенов ме свърза и с прекрасната художничка Антония Янкова, автор на илюстрациите… и работата закипя с пълна сила. Започнахме работа през юли миналата година и свършихме в края на януари тази година. На пети февруари книгата ми беше готова. Това е първата ми детска книга. Освен тази книга имам три поетични книги („Душата на цветето” от 2006г., „Пуканки” с хайку, 2010 и „В мрежата на времето” с класически и бели стихове, 2011 г.
Лесно ли се пишат приказки за днешните деца, изкушени от телевизионните филмчета и от компютъра?
Да, днешните деца са доста изкушени от телевизионния и от компютърния екран. В кината пък, знаете, има и купища 3D анимации и всичко това някак си лишава децата от възможността да развият въображението си. Но въпреки инвазията на визуалните и виртуалните забавления, ние всички добре знаем, че дори и в сегашно време имаше писатели, които успяха да заинтригуват децата с книгите си (като Джоан Роулинг и Стефани Майър, ако трябва да говорим за книги за по- големи деца). Тук разбира се става дума за романи, а не за приказки, но след като фентъзито е произлязло от приказката, защо в приказката да не се добави и доза фентъзи? В много от моите приказки има и малко фентъзи, че и щипка хорър. Важно е също така, да има и частица съспенс и с това любопитството на децата да бъде поддържано през цялото време. Това също съм включила в моите приказки.
Кои са героите в "Русалката Лузиа и други приказки" и какви послания дават на децата?
В книжката има всякакъв тип герои – русалки, принцове, принцеси, джуджета, животни, които преживяват много приключения и преодоляват много препятствия по пътя си. Мисля, че книгата изпраща послания да ценим природата, да обичаме близките си, да оценяваме и свободата, а не само любовта, да сме готови на саможертва в името на децата си, та дори и да не са наши собствени. Да помним откъде сме тръгнали и да не се самозабравяме в своята амбиция да преуспеем, да различаваме истинското от фалша. Когато пишех приказките, не мислех за поуката им, но сега, когато ги гледам отстрани, съзнавам, че всяка е имала своя скрит смисъл.
Има ли приказка, която те затрудни повече от другите или на всички сте отделили еднакво време?
Да, има приказки, които още по времето на тяхното написване ми отнеха повече труд и време, като „Джуджето Суетко” и „Кралица Шарлот” например. По принцип, дори и по-лесно написаните, през последните две години, когато работех върху книгата, претърпяха немалка редакция. Има приказки измежду тях, които съм редактирала и доизграждала години след написването им (като „Русалката Луиза” например). Иначе по принцип написването на всяка нова приказка, заедно с редакцията обикновено ми отнема месеци. Аз много дълго обмислям всеки текст.
Смяташ ли, че книжката ще научи на нещо и родителите, които я четат на децата си?
Да, надявам се родителите да открият нещо за себе си. Тъкмо такава приказка е „Атина и вълшебното лале”. От нея те ще научат, че не бива да бъдат свръхамбициозни за образованието и бъдещето на децата си, а да им позволяват и известна свобода. Приказките „Първа пролет” и „Сребърната кошута” също са донякъде нравоучителни, специално за поведението и постъпките на бащите спрямо децата си.
Какво вълнува творческото ви перо сега?
Имам още шестнадесет приказки извън тази книга и още проекти за нови приказки и дори идея за един детски фентъзи роман, но за известно време мисля да се заема с писане на разкази, защото имам много нови идеи и в този жанр. Вече имам няколко разказа, публикувани в интернет сайтове, някои от които съм писала още като студентка, преди да се заема с приказките. Макар че в последните години се занимавам повече с проза, отколкото с поезия, все пак продължавам да пиша и стихове.