Малкият Българ е по петите на „Върколаците от Иракли” в новата книга на Неделчо Богданов и Александър Торофиев
Напрегната и неотложна среща с космати върколаци край морския бряг вълнува малките вампиролози Българ, Аспарух, Пешо, Владко и Биляна в „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли” (ИК „Сиела”)! Във втората книга към безстрашните пазители на Несебър се присъединява и новото нисичко и русо момче в класа – Унуфри,а за разнообразие този път героите на Неделчо Богданов и Александър Торофиев няма да спасяват света, нито ще вардят любимия Несебър от вампири, ами просто ще се забавляват истински по време на дългата лятна ваканция.
Неделчо Богданов, човекът, отговорен за любимия на хиляди български деца анимационен сатиричен уеб сериал „Българ“, чрез който бе възроден и интересът към книгите-игри в подрастващото поколение, разказва и илюстрира нова история от детството на популярните си герои Българ, Пешо, Владко, Аспарух, Унуфри и Биляна. В новата си съвместна книга – „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли”, известният аниматор и съоснователят на сдружение „Книги-игри” Александър Торофиев ни връщат в района на Несебър и Иракли, за да ни напомнят за проблемите, пред които всяко ново поколение се изправя в училище – първите любовни трепети, вербалното и физическо насилие между съучениците, истинското приятелство, което трае цял живот и, разбира се, щурите приключения през лятната ваканция, които са задължителни за всяко дете.
Този път малкият Българ и компания няма да спасяват нито Несебър, нито света, но ще се забъркат в ново геройство по време на предстоящия летен лагер. Краят на учебната година наближава, а с него и предложението за едноседмично зелено училище в почивна станция в Иракли. Там обаче, твърдят някои медии, бродят върколаци, забелязани от „някой си Михаил, който бил от първите плажуващи”, описващ видяното като „голямо, космато, страшно“, допълвайки „беше много тъмно и не го видях добре”. Кой би могъл да се заеме със случая, ако не безстрашните и доказали високия си професионализъм вампиролози Българ, Аспарух, Пешо, Владко и Биляна? Докато Пешо, който все още не носи прякора Слепия, и Владко се борят за сърцето на Биляна, в клас идва нов, дребничък на ръст ученик със странното име Унуфри, който има забележителни способности, сред които и умението да прогони дори най-страшните гамени в училище. Косматите чудовища с човекоподобни размери обаче още кръстосват плажа на Иракли, накъдето са се запътили и любимите ни вампиролози…
След края на лятото Владко и Българ са натрупали достатъчно впечатления по плажовете на Иракли, за които ще ви разкажат на страниците на „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли”.
За пореден път Неделчо Богданов и Александър Торофиев успяват да докоснат малкия читател, говорейки на неговия език. С неподражаемия си стил авторите на „Малкият Българ: Вампирът от Несебър” напомнят и защо Българ е толкова любим герой на хиляди деца.
Откъс от „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли”, Неделчо Богданов и Александър Торофиев
17 май, неделя
В моето семейство всички сме толкова различни, че рядко ще се намери тема, на която да сме единодушни. Едно от малкото такива неща обаче е доволното наспиване в неделя „сутрин“ – понятие, в което спада всичко преди 14:00 часа.
Затова бях кисел, когато се събудих рано-рано от настойчивото звънене на Българ. Е, ако трябва да съм по-конкретен, майка ми ме събуди, която на свой ред е била събудена от „настойчивото звънене на проклетия Българ и тъпата ти корейска песен за звънене не си оставяй телефона в коридора заспивам гледай да не ме събудиш пак чу ли ме!!!“. Много е кисела сутрин…
Звъннах обратно на Българ и се оказа, че с Аспарух организират спешно събиране на вампиролозите в щаб-квартирата. Потвърдих, че ще съм там след тридесет минути, защото един лидер трябва винаги да е на линия, колкото и да му се спи. Измих си набързо зъбите и загладих къдриците. Трябваше да изглеждам добре за сдобряването с Биляна. Опитах и да закуся нещо, но след тридесет секунди сканиране на хладилника се отказах – в него никога не се задържа задълго нещо, което можеш да изядеш на крак, особено когато тати си е вкъщи. Идеята да вдигна мама да ми направи закуска пък попадаше някъде между „лоша“ и „пагубна“, затова накрая се изнизах към Българ гладен.
Поколебах се дали да не взема розите с мен, но колкото и да исках да се сдобрим с Биби, не бях готов да правя такива унизителни неща пред публика и този койот, Пешо. Особено при риска тя да не ги приеме.
Минах да взема и Унуфри – той вече се беше доказал като безразсъден или смелчага (все още ми е трудно да разбера каква е разликата между двете думи), та щеше да ни е полезен в борбата със Злото. Освен това останалите вече се бяхме утвърдили като професионали- сти и ни трябваше някой стажант да ни налива кòла и сок; да ходи до магазина за пуканки, като свършат; когато започнем да пием кафе някой ден, да ни го прави; и такива работи.
Когато пристигнахме в щаба, Аспарух вече беше там и чертаеше нещо по картата на България. Противно на очакванията ми, не го бяха остригали, а и звучеше леко прегракнал. Оказа се, че наистина е бил болен и докато си седял вкъщи, като един истински съвестен воин на доброто (или пък от скука), прочел една камара новини из фейсбук и разните но- винарски сайтове, за да види дали някъде няма случай, който да изисква намесата на нашата героична група. За да не удължавам излишно историята, направо ще пиша заглавието в медиите:
ВЪРКОЛАЦИ БРОДЯТ ИЗ ИРАКЛИ!
Прочетохме новините по случая във всички сайтове (добре де, едната новина, която беше копирана на десетина места) и започнахме да умуваме по случая. Унуфри мъдро отбеляза, че не трябва да вярваме на всичко, което се пише в интернет и медиите. Те хубаво са обявили „върколаци в Иракли“, но това може да се окаже пълна лъжа – може забелязаното същество да е Голямата стъпка Бигфут, Големият снежен човек Йети или някой друг техен Голям братовчед.
Засега нямахме много информация – само името на очевидеца, някой си Михаил, който бил от първите плажуващи там, както и описанието на съществото, изчерпващо се с – „голямо“, „космато“, „страшно“ и „беше много тъмно и не го видях добре“.
Ясно! Тук ще трябва да разследват вампиролозите!
Близо час по-късно пристигнаха Пешо и Биляна. Тя тотално ме игнорираше, аз на няколко пъти се опитах да говоря с нея и да ù обясня как зайчето е било откраднато и съм бил натопен, но тя само повтаряше „всичко е наред, все ми е тая“ и „добре, добре, няма значение“. Не искаше да ме слуша и връщаше темата на върколака, което си беше и по-важно, разбира се.
След като разгледахме всичко, свързано с новия ни случай, и се разбрахме всеки да направи допълнително проучване, Пешо и Биляна веднага си тръгнаха, при това ХВАНАТИ ЗА РЪЦЕ! Да, знам, че това е само еднократен номер, за да ми го върне за заека, но е наистина подло и гадно…