“Роди се дете, мисли си Лин, отглеждат го, изхранват го, грижат се за всекидневното му преживяване, после го изпускат от къщи, изплъзва им се, в широкия свят, и тогава детето заживява в света, заедно с другите, а родителите търсят близост с него, но не успяват, най-много да изкопчат някоя и друга дума от него, това е всичко, преди детето да потъне някъде”, пише немският писател Маркус Ортс (1969 ) в романа си “Камериерката” (изд. “Летера, превод Надя Фурнаджиева).
И въпреки че на пръв поглед, той описва банални неща – как героинята му организира живота си далеч от дома, как се бори с неврозите си, как отегчено всеки четвъртък се обажда по телефона на майка си, как отива на работа, но всъщност нещата са много по-дълбоки. В тази банална на пръв поглед история, Ортс обаче нагазва в психологически дълбочини. Той изследва как се прекъсват семейните връзки, как се зараждат маниите и фобиите, колко лесно е да се прекрачи границата на лудостта, когато липсват нормалните човешки взаимоотношения.
Неговата героиня Лин наистина е необичайна – тя е почти невидима, пази всички дълбоко в себе си и наистина е камериерка. Тя е добра служителка, от онези, които са просто част от интериора на един хотел – перфектна, изпълнителна, невидима. Тя стъпва безшумно, остава след работно време, за да почисти някое петно, защото не вижда смисъл да се връща към своя живот. Тя е още отчуждена, изплашена, говореща по-често наум, отколкото на глас и наистина е невидима. Буквално.
Защото след като цял ден почивства всеки сантиметър прах в чуждите стаи, полира плотове и тоалетни, бърше прах и подрежда разпилените дрехи по пода и наднича тайно в чуждите животи, един ден просто решава да стане наистина невидима и се скрива под леглото.
Какво се случва? Ами, нищо. Тя просто лежи под леглото, затаила дъх, докато гостът хърка или се къпе в банята, друг път – докато кани проститутка в стаята при себе си или докато чете книга, а после говори по телефона. За Лин обаче това е достатъчно. Най-сетне има усещането, че не е сама, че е станала част от нечий друг живот. Защото в нейните престави светът е доста пусто и тъжно място.
В който дори телефонният разговор между майка и дъщеря се свежда до банални фрази от типа: “Как си?, “Добре съм”, “Имаш ли нужда от нещо”, “Не, благодаря”, “Обади се пак”, “Желая ти лека вечер”.
Ортс не предлага лесни решения. Той проследява кризата във връзката между деца и родители и в нито един момент не размахва пръст назидателно.
Писателят е носител на куп награди и стипендии, между които: литературна награда Мьорзер (2000), стипендия Хайнрих Хайне (2006), награда Сър Уолтър Скот и Златен лавров венец на авторския кръг за исторически романи Quo Vadis (2006), награда Ингеборг Бахман (2008) и в момента е един от добрите немски романисти.
“Камериерката” излиза в Германия през 2008 г., а немската критика шеговито обяснява, че след като веднъж човек прочете тази книга, няма никога повече да пренощува в хотел, без да погледне под леглото. Сигурно е вярно.