Хераклея се нарича фотографската изложба на Дражан Брачич, Битоля, Македония, която ще бъде открита в Историческия музей в Русе, на 10 октомври, от 18.00 ч. Изложбата е включена в Програмата на Осмите Арнаудови четения в чест на 135 г. от рождението на Акад. М. Арнаудов, в подкрепа на Русе за град – кандидат за Европейска столица на културата
Heraclea Lyncestys е древен град в покрайнините на днешния град Битоля – Република Македония. Създаден е през 4 век преди новата ера от Филип II Македонски. Името означава "града на Херакъл".
Хераклея има много благоприятно положение в плодородна равнина покрай път, известен по-късно като „Виа Игнатия". В римско време Хераклея формира особеностите на римски град – строят се сгради по строги правила: портик, съдебни зали, обществени бани, гимназион, водопроводна мрежа, амфитеатър с 2500 места и почетна ложа. Из града се поставят бюстове на богове, богини и заслужили граждани.
Бурните времена на преселението на народите не заобикалят Хераклея и на два пъти градът попада в ръцете на готския владател Теодорих. Сестрата на Теодорих умира при Хераклея и тук някъде е погребана. Тогава Теодорих изисква жителите да предадат златото си, както и храна и вино за войската. А когато отхвърлят предложението му, той опожарява града.
Хераклея отново се издига от пепелта в християнско време, когато става важно епископско седалище. По това време са построени малки църкви и голямата базилика (с размер 55х38 метра), Епископската резиденция, градската чешма и фонтан. Хераклея е известна с голямата концентрация на мозайките, някои от които представляват художествени шедьоври. На около 1300 квадратни метра мозайки са представени сцени от Стария завет, геометрични фигури, преплетени кръстове, както и животински и растителни изображения.
Началото на залеза на Хераклея започва с идването на славянските народи, които се заселват в околните пространства и прекъсват градския живот и напредък на града. Последните археологически находки дават индикация, че животът в Хераклея продължава до 11 век.
Хераклея е известна и изследвана още от 18-19 век, когато чужденците – консули, дипломати, свещеници, пътеписци, придобиват и отнасят многобройни артефакти от Хераклея. През този период редица бюстове, статуи, паметници и монети са станали част от експозициите на западни музеи. В периода 1936-1938 г., Хераклея се разкопава от екип на музея на княз Павел от Белград и находките днес са в Народния музей в Белград. От 1975 г. Хераклея се проучва от специалистите на музея в Битоля.
За автора:
Дражан Брачич е роден през 1966 г., член на Фото Кино клуб " Битоля" от Битоля , член на фотографския съюз на Македония.Специален интерес за него е черно-бяла фотография. Последните няколко години е нает при проучванията на археологическия обект Хераклея като член на експертния екип, където едно от задълженията му е фотодокументация на разкопките. Тази изложба е резултат от няколко години наблюдение и снимане на прроучванията. За пръв път бе представена в музея на град Подгорица, Черна гора, а по-късно в Битоля по време на Битолското културно лято "Битфест 2013".