На 19 юни (вторник), в НДК Студио 5 вход А 3, от 19.00 часа ще се състои концерт „Майстори на камерната музика” на композитора Цветан Добрев, част от фестивала Софийски музикални седмици.
Хора спрете!
Опомнете се!
Животът ни не е игра.
Животът ни не е дори борба
и няма победители
и победени.
Той просто е копнеж
по красота,
от която всъщност сме лишени.
Програма:
из MÉTASTASES et ADIO… (1982)
откъс от документален запис (БНР, 1984)
Емил Ханджиев, Борис Динев, Татяна Кърпарова (уд.), Симо Лазаров, Владимир Джамбазов, Цветан Добрев (синт.), дир. Васил Казанджиев
из MARIONNETTES (1978) за кларинет, ударни и пиано
откъс от документален запис (БНР, 1980)
Илия Главанов (клар.), Татяна Кърпарова (уд.), Лиляна Гетова (пиа.)
МАЛКА МОРСКА ПРИКАЗКА пиано 4 ръце (1986)
Мануела Генова и Ралица Димитрова
„ТРЯБВА ДА ТЕ ИМА…“ (1989) вокален цикъл за сопран и пиано
т. Паулина Герджикова, Станка Пенчева, Калина Ковачева
Ралица Ралинова (сопран), Вивиана Груданска (пиано)
(от класа на проф. Илка Попова в ДМА „Панчо Владигеров“)
БЪЛГАРСКИ ПРЕЛЮДИИ И ФУГИ (2005) за пиано
I. Fuga karee Мануела Генова
II. Fuga lineare Мирела Валявичарска
III. Fuga ovale Ралица Димитрова
IV. Fuga vibra Десислава Маркова
V. Fuga Toccatina Ния Недкова
(от класа на проф. Борислава Танева в ДМА „Панчо Владигеров“)
За Цветан Добрев:
Цветан Добрев (1956, Казанлък), учи в СМУ – София (1970-75), а през 1981 г. завършва композиция (А.Танев), пиано (К.Ганев) и орган (Н.Кръстева) в ДМА. Специализира полифония (Д.Христов) и през 1981-90 г. преподава в ДМА. През 1981-90 г. работи и в Българско радио, където има възможност (със съдействието на Симо Лазаров) да усвоява технологията и стилистиката на електроакустичната музика и създава първите си композиции. На една от тях – Метаморфози – през 1982 г. е отсъдена Голямата награда на Международния конкурс за съвременна (електроакустична и дигитална) музика във Варезе, Италия. По-късно е член на журито на същия конкурс в продължение на 10 години. Специализира електронна музика при Пиетро Гросси в Пиза.
От 1990 г. Цветан Добрев живее и работи във Франция. През 1992 г. създава камерния оркестър Academus и смесените хорове Les Maîtres Chanteurs, Flori canti и Orphée, Canta lex и La Sarabande, с които концертира във Франция, Австрия, Люксембург, Италия, Прага, Будапеща, Германия (Ваймар) и др. Репертоарът им обхваща западноевропейска и славянска църковна музика и песни на автори от различни епохи и стилове, включително и от български композитори. Преподава музикална теория и композиция в Conservatoire russe „Rachmaninov“ и пиано във Villeneuve-la-Garenne. Разработва собстен метод на преподаване, който обобщава в изследването си „Опит за синтез на музикалното познание“, издадено в три тома на френски и английски езици от издателството Edition ArChétype82, Paris.
Носител е на награди и от фестивалите в Бърно (1984), на Комитета за Телевизия и радио – София (1985) и Антиб, Франция (Фестивал на морската тематика, 1991). Негови произведения са изпълнявани на авторски концерти и в смесени програми в Белгия, Франция, България, Италия, Япония, Канада, Люксембург, а така също в Москва, Баку, Виена, Братислава.
Авторски дискове: CD Oeuvres diverses (1992, ed. SL & Synthi „ABV“) Musique de chambre (1996) Show Music (1994) в CD Musica elettroacustica (Fondazione Luigi Russolo) 1999 в Антология на електронната музика Метаморфози, CD CESM Bratislava (Metamorphoses) в CD Contemporary Bulgarian Composers (Electro-acoustic music), Select’ 2000
Творчество: Антична поема, влч. и пиа. (1978, изд. Добрев, С.) Марионетки, клар., пиа. и уд. (1978) Марионетки, балет (1978, постановка в Piccola Scala, Милано) Simples formes, пиа. (1978, изд. в сб. Съвременни пиеси за пиано, ред. Т.Кювлиев, Музика, С.; Добрев, С.) Прелюд и фуга върху тема „Нева“, орг. (1979) Джаз-сюита за тромпет и комбо (1980) Пиеси за вибрафон и маримба (1980, изд. в сб. Пиеси за вибрафон от български автори, ред. Д.Палиев, Муз.) Метаморфози по картини на Хр.Симеонов, електро-акустична музика (1982) Балет за електроника, 13 инструмента и четец, т. С.Квазимодо, Т.Тасо (1982) Tryptique Italien, т. Р.Маджиа, сопр. и стр. квр. (1983) Métastases et adio, уд. и електр., електро-акустична музика (1983) Песента на Родопа, електро-акустична музика (1983) Антология ХХ, електр. и симф. орк. (1984) Аз и морето, мюзикъл по стихове на П.Дубарева (1984) „Меко казано“ мюзикъл по В.Петров (1985) Малка морска приказка, пиа. 4 ръце (1986, Добр.) Фолклорни скици (Folks Sketches) конкретна музика (1986) Вълци нема мюзикъл по Н.Хайтов (1986) The Bells, т. Е.А.По, вокален цикъл за сопр. и 7 инстр. (1987) Пиеси за джазов оркестър (Игра, Селска песен, Раждане) (1985-89) Отживелица трп. и пиа. (1989, в сб. Пиеси за тромпет и пиано, ред. П.Кърпаров, Муз.) Трябва да те има… (Il faut que tu sois…) по текстове на П.Герджикова, С.Пенчева и К.Ковачева, за сопр. и пиа. (1989, Добр.) Алиса в огледалния свят, детски балет, либр. Н.Шулеков, за синтезатори (1989) Тангра, кантата, вок.квр., 12 инстр. (1993) Сбогом, дядо, електро-акустична музика (1996) Българска литургия, т. Ц.Добрев, a capella, см.х. (2004, Добр.) Български прелюдии и фуги пиа. (2005, Добр.) солови и хорови песни естрадни песни музика към театрални и телевизионни постановки музика към 12 документални филма на Студия „Екран“ на БНТ музика към филма Почти вълшебно приключение, реж. И.Дундаков (1987) Стихосбирка „Графики“ (1992, изд. Simo Lazarov & Synthi „ABV“)
Музиката на Цветан Добрев е твърде индивидуална, даже когато неговият емоционален свят издава връзка със специфичната образност на националния архаизъм и елементите на джаза например, както е във „Folk Sketches“ или в „Антична поема“ за виолончело и пиано.
Франсоа Дювийе
cп. Écoutervoir, IV / 1992
Умерените модални или политонални похвати правят композитора достъпен и търсен от френската публика. „Métastases et Adio“ – това е една чудесна пиеса за три ударни и три синтезайзера, изпълнена с неспокойния лиризъм на 1984 г. Пиеса, която сякаш отприщва всичките земни сили.
Цветан Добрев борави със звуковата материя – акустична или синтетична – по свой начин, с откровеността на истински музикант. Без съмнение, единството на необятната звукова вселена, която успява да създаде е доказателство за проникновената творческа природа на композитора.
Алфред Карон
cп. Écoutervoir, IV / 2001
Tryptique Italien – това е музика, изпълнена с атмосфера, ефирна, с много финес, която ни представя един почти иреален свят, разтворен в шепота на последните думи „Ти се разтваряш в тълпата, към слънцето.“…
J.V.L., Chronique musicale в
Le courier de Gand, nov., 2002
Съорганизатори: Министерство на културата, Столична община и Софийска филхармония.
Още на Kafene.bg:
Константин Лифшиц свири за първи път в България в дуо с Иво Върбанов