Конвентът „Булгакон” е определен от организаторите – инициатива е на Юрий Илков – като място за срещи на различни творци в областта на фантастиката, фентъзито и хоръра. Всичко започва през 2000 г. в Сандански и до момента няма пропусната година за такава среща. Единствените промени касаят местата на провеждане: 2000 г. и 2001 г. – в Сандански; 2002 г. – Кърджали; 2003 г. – Пазарджик; 2004 г. – Пловдив; 2005 г. – София; 2006 г. – Сандански; 2007 г. – Пловдив; 2009 г. – Балчик; 2009 г. Благоевград (съвместно със „Златен Кан”); 2010-2013 г. в Балчик, комплекс „Калейдоскоп”, както все повечето нови почитатели и последователи на това събитие.
Тази година срещата се проведе от 6-ти до 8-ми септември в Балчик. Ако първият ден беше определен за срещи-разговори, до на 7-ми програмата беше много емоционална и въпреки че не бяхме лишени от възможността да разгледаме града, та дори и да отидем на плаж, определено всички участници бяха развълнувани от предстоящата програма.
Още сутринта, Юрий Илков е представил (отсъствах от това събитие) дисертацията на Ани Илиева „Фолклор и 
фантастика”. След обяда, бе направен обзор на българската фантастика през последната година:
Георги Недялков представи четвърти том на „Равноденствие” – българска фантастика от автори до 1975 г.;
Атанас Славов – сборникът „Фантастика 2012”;
Иван Крумов, представи изданията на „Таласъмия” – „Славянски хроники” от Коста Сивов,
„Пътят на светлината от Г. Панайотов" (за съжаление вече не е сред нас);
– книгата-игра „Големите приключения на малкото таласъмче” от Никола Райков;
– дейностите на „Човешката библиотека” през последната година; -„Странноприемницата” от Явор Цанев;
– „Сянката” от Сибин Майноловски.
Интересното тази година бе, че се представи и списание „Дракус” от създателя му Явор Цанев.
Бяха връчени и годишните награди на „Булгакон”. Те ще се обявят допълнително.
Изложбата от картини на Калин Николов допълни настроението и удоволствието от пребиваването ни в Балчик.
Вечерта завърши с традиционния търг на книги, на който присъстващите можеха да се сдобият с още заглавия за своите библиотеки.
Всичко останало е трудно за разказване, защото то е свързано със запознанството на различни творци и фенове, лични разговори и много нови идеи, за които вярвам ще можем да си говорим и в бъдеще. Нещо се случва и това „нещо” е много повече от хапване и пийване на богати трапези. Случващото се е показател, че има място за българската фантастика. Стига някой да поиска да повярва в това.