Росен Миланов е сред най-търсените и уважавани български диригенти по света. Още през 2005 г. в-к „Чикаго трибюн“ го описва като „професионалист, на когото трябва да обърнете внимание, ако се интересувате от бъдещето на музиката“.
Завършил е Теоретичния и Инструменталния факултет на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и учи „Дирижиране“ при Васил Казанджиев. По-късно продължава образованието си в Джулиърд Скул в Ню Йорк и в Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия.
Бил е музикален директор на Нов симфоничен оркестър, Младежкия симфоничен оркестър в Чикаго, диригент на Симфоничните оркестри в Питсбърг, Бостън, както и главен диригент на Симфоничните оркестри на БНР и на Астурия (Испания).
Понастоящем е Музикален директор на Симфоничните оркестри в Кълъмбъс, Чатакуа и Принстън в САЩ, както и Главен диригент на Симфоничния оркестър на Словенското радио и телевизия в Любляна. Преподава в Джулиърд скул.
Работил е със Симфоничните оркестри на: BBC, Романска Швейцария, Филхармонията на Ротердам, Латвийския и Унгарския национални симфонични оркестри, оркестри в Торонто, Ванкувър, Мексико, Токио, Сингапур, Сао Паоло, KwaZulu-Natal Philharmonic в ЮАР, Belo Horizonte и Новозеландския симфоничен оркестър, Малайзийската и Хонгконгската филхармонии, Националния оркестър във Вашингтон и др.
Дирижира оперни и балетни спектакли, като работи с Komische Oper Berlin, Opera Oviedo, Opera Columbus, както и с Ню Йоркския, Цюрихския балет и с балета на La Scala.
Маестро Росен Миланов в ексклузивно интервю за Бюлетина на Концертен комплекс „България“:
- Маестро, отиде си една изключително тежка 2020. Каква е Вашата равносметка за тази година?
– Изминалата година беше действително едно изпитание за всички ни, но в сферата на музиката бяхме свидетели на огромни промени. Ние, музикантите, бяхме лишени от привилегията да общуваме наживо с нашата публика. Много от моите колеги загубиха работата си, защото големите културни институции, като Метрополитан опера например, прекъснаха дейността си и временно поставиха в неплатен отпуск музикантите си. От тази страна на океана държавата не участва във финансирането на културните институции и това е изключително жалко!
- Как преминахте през изолацията, която затвори всички културни институти и концертни зали в целия свят?
– Лично аз бях в постоянен контакт с моите музиканти и администратори: работихме върху проекти, които можеха да бъдат реализирани, както във виртуалното пространство, така и наживо в много по-камерни рамки. Аз използвах периода на изолация като една възможност да се запозная с произведения, които на познавах, да осмисля и да си дам равносметка за това, което съм направил досега и за това, което ни предстои като артисти в тази безпрецедентна ситуация.
– Възможно ли е да се прави изкуство по време на пандемия?
– Мисля, че е възможно. За изкуството няма прегради, особено когато артистът има какво да сподели и публиката има нужда от него. Наблюдавах много изключително вдъхновяващи неща, които бяха именно отражение на тази креативност и артистично споделяне.
- Вие сте изцяло отдаден на професията си. Как и с какво успя да Ви спечели класическата музика?
– Никога не ми се е налагало да правя избор – музиката винаги е била единствената ми мечта.
- Всъщност Вашата биография е доста интересна. Още като малък, като солист на Детския радиохор обикаляте част от света с гастроли на няколко континента. Какво Ви даде школата на акад. Христо Недялков?
– Дисциплина, отговорност към колегите ми, пунктуалност и перфекционизъм.
- Оттогава ли е интересът Ви към пътешествията?
– Може би оттогава. Първото ми пътешествие бе в Алжир и 10-ия си рожден ден празнувах в пустинята Сахара, яздейки огромна камила. Трудно бих забравил подобно преживяване.
- Непрекъснато пътувате и дирижирате на различни сцени. Имате ли представа в колко държави по света Ви е отвеждала Вашата музикална кариера?
– Бил съм на всеки континент, където има оркестри. Държавите не съм ги броил.
- Как минава една вечер на маестро Росен Миланов, след като концертът е приключил, аплаузите са отшумели, а светлините загасени? Имате ли любимо място, където отивате след това?
– Обикновено в дома ми с моите приятели и колеги. Разбира се, аз готвя за тях! По време да пандемията, тези моменти ми липсват най-вече!
– Казват, че сте страстен кулинар. Какво експериментирахте по време на локдауна?
– Записах серия от видео демонстрации с най-различни вкусни неща – някои от тях бяха от българската кухня, например тиквеник.
- Получавате покани за Master шеф за събития, които се провеждат с благотворителна цел. Какво Ви дава това Ваше хоби?
– Удоволствието да направя така ,че хората да се чувстват специални, и възможността да им предложа нещо, което не може да се опита в ресторант. Едно меню за мен е като една концертна програма.
- Свирите на цигулка, пиано, обой. Сега остава ли Ви време и в какви моменти посягате към някой от тези инструменти?
– На цигулка и обой оттдавна не свиря. По време на изолацията огромно удоволствие ми доставя да свиря на пиано.
- Имате излъчване на човек с изцяло овладени емоции, вътрешно хармонизиран. Как постигате този баланс?
– Мисля, че не е преднамерено, просто това е черта от моя характер.
- Откъде черпите вдъхновение? От любовта, природата, срещите с непознати места?
– От музиката, от природата, от близките ми хора и от музикантите и приятелите, с които общувам.
- Работили сте с много известни чуждестранни и български солисти. Сред имената в този впечатляващ списък е и това на 15-кратния носител на Грами – виолончелиста Йо Йо Ма. Какъв е отблизо този изключителен музикант, който за съжаление още не е стъпвал на българска сцена?
– Изключително колегиален, непосредствен, гъвкав и винаги позитивен.
- Ако трябва да откроите трима композитори – кои ще са те?
– Бетовен, Шостакович, Брукнер.
– Колко оркестри ръководите в момента? Удовлетворява ли Ви работата с тях?
– Ръководя оркестрите в Кълумбъс, Принстън, Чатакуа Инститюшън и Оркестъра на Словенското радио и телевизия в Любляна. Всеки един от тях е уникален и съм щастлив, че имам възможност да партнирам с разкошни музиканти.
- Какви са професионалните Ви ангажименти в близък план?
– Щастлив съм, че вече се вижда малко светлина в края на тунела и концертният живот малко по малко се нормализира. Аз лично съм изключително за възможността, за привилегията да дирижирам и оценявам дълбоко присъствието на публиката в залата.
- На 4-и февруари в зала „България“ Ви предстои концерт със Софийска филхармония със солист брилянтния цигулар Светлин Русев. Франк Мартен и Арнолд Шьонберг. Разкажете повече за програмата?
– Радвам се, че имам възможност да си сътруднича със Светлин Русев, когото познавам от много години. Негова беше идеята да изпълним Концерта за цигулка на Франк Мартен. Програмата е елитна, но изключително красива. Камерната симфония на Шьонберг е едно невероятно произведение – като стуктура, оригиналност, интензитет и виртуозитет.
- Какви са Вашите надежди за бъдещето? Какво си пожелавате за Новата 2021-ва година?
– Най-вече здраве, надежда и вдъхновение!
- А на българската публика?
– Да подкрепя изключителните музиканти в България. Щастлив съм, че имам честта да споделям сцената с тях!
Интервю на Мая Филипова