Тя е човек, изцяло отдаден на музиката. Неуморният труд й е донесъл много успехи, а смелостта, с която изразява себе си и следва мечтите си ще й донесат още по-големи. Представяме ви Магдалена Петрович!
Разкажи ни за твоята любов с челото? Как се случи?
Първо благодаря много за поканата за това интервю. За челото – случи се като бях на 8. Брат ми Нено свиреше на чело и взимаше частни уроци вкъщи, а аз си спомням как любопитно отварях вратата в хола за д аслушам какво точно се случваше и с огромен интерес слушах пред вратата, докато не си и шмугвах при самите тях. След това посещавах и уроците му в Музикалното училище в София и винаги заспивах след урока му – успокояваше ме , но много го обичах това усещане. Още от малко не знаех какво е, но ме привличаше. Учителката ми тогава Мариета Иванова попита баба ми защо да не ме запишат и мен, а тогава баба ми отвърна: „Стига вече толкова музиканти.“, но знаех че беше на шега 🙂 Взех 3 урока по чело, кандидатствах, когато бях на 8 и проф. Караконов на изпита ми бе казал „Тази челистка с дългите крака ще свири“ 🙂 Тогава се упражнявах на малко – 2/4 бебе чело.
Какво постигна до момента?
Ха! Добър въпрос. И много, и нищо. Много – защото учих в едно от най-добрите училища в Европа за бакалавърската ми степен – „Guildhall school of Music and Drama“ (London) , после Royal Academy в Хага за още една година. Събрах много опит от различни преподаватели, концерти, ходех на майсторски класове при невероятни преподаватели всяка година по два пъти из Европа – Франция, Германия, Англия и България през лятото. Научих какво е професионално отношение в музиката и към нея, прецизност и красота.
Слушала съм стотици концерти по време на престоя ми в Лондон на едни от най-големите оркестри в Света – това също наричам постижение, защото не всеки, който е имал възможността го е правел – повечето студенти предпочитаха да свирят и мислеха, че това бе най-ценното. Аз имах друго разбиране за нещата. Научих се да слушам много прецизно. Говоря за оркестри като London Symphony orchestra, BBC Simphony orchestra, St. Peterburg, Concertgebaw, Ню Йоркска филхармония – слушах десетки солисти, които са в момента топ в света поняколко пъти в седмицата – още пазя билетите си някъде в няколко кутии.
Свирила съм в Royal Albert Hall два пъти и в няколко големи зали в Холандия – MuziekGebaw, AntonPhilipzaal, De Dollen, Jaqueline Du Pre – в Оксфорд Свирила съм и в Дания на турне с оркестър „Norden“ И все с различни проекти, оркестри или по-малки състави (банди и т.н.). Имам и десетки концерти в няколко от театрите в Амстердам, Бордо, Дюселдорф и още докато работех с Иво Димчев.
Хареса ми да свиря и в Genesis Orchestra – атмосферата там бе интересна и вдъхновяваща. Правила съм записи за десетки Български групи – а именно в България се научих и да бъда студиен музикант – преди 4 години изобщо не ме биваше, хаха. Имах период в който записвах по 7-8 парчета на ден, а рекорда ми е 13! Последните си 4 години прекарах по-голямата част от времето си в България. Трябваше да завърша и Музикалната Академия в София (заради липсващата ми 4-та година в Англия). Това прави 9 години бакалавър. Но винаги ми е било интересно да попадна на ново място сред нови студенти и учители. Забавно е 🙂
И какви са плановете ти в близък аспект?
С радост мога да кажа, че бях приета да уча в Кралската музикална академия в Лонодн за магистърската си степен, която започва от септември 2018 година – след няколко седмици! Развълнувана съм от това, че не зная какво ще се случи, но знам, че ще уча при невероятен немски професор, с който вече имах възможността да се запозная в Лондон.
Имах малко затруднение със събирането на парите за таксата и за това приятели ме насочиха към една онлайн платформа, чрез която хора, приятели и познати ми помагат да събера повече средства за таксата си, която е огромна – 11,750 паунда като това са без стипендията, която ми бе отпусната от Кралската академия (200 паунда). Това е линк, който бих се зарадвала много, ако повече хора споделят.
Какво обичаш най-много да свириш? И с кого?
Най-много обичам да свиря с професионалисти и хора с чуство за хумор – така работата минава много бързо, гладко и усмихнато. Хора, от които мога да се уча, както и на които да давам. Обичам да свиря разнообразна музика – класическа. Самият тон на челото, свирейки класическа музика ме докосва най-много. Аз съм тотално различна, когато свиря класическа музика и като свиря в банда – поп музика или нечия авторска. Обичам и двете по различен начин. Душата ми е в класическата музика, но съзнанието понякога желае нещо от съвременния свят.
За коя сцена си мечтаеш?
Искам да свиря пред хиляди хора на огромни фестивали, с най-професионалното озвучаване и кристален звук, който от започването на тона на челото да прониква в сърцата на хората с топлотата и наситеността си. Искам също и да свиря пред по-малко хора в най-красивите и акустично изразени зали по света! Не зная дали мога да живея в два паралелни музикални свята едновременно, но държа да не спирам, докато мога. 🙂
Какво е музиката и челото за теб?
Музиката е усещане и енергия, които предавам на себе си, на хората и на аурата в самото простраство, където се изпълнява. Музиката е една специфична храна за тялото и ума ми, която никое друго нещо или някой до сега не ми е давало. Винаги, след като свиря, съм щастлива от изпълнението си се чувствам презаредена и изпълнена с енергия. Ако не свиря, обожавам и да слушам музика. Слушам предимно поп музика, докато спортувам, а класическа музика слушам само тогава когато искам да чуя нещо специфично и съм съсредоточена в нея. Предпочитам да слушам класическа музика само на живо и го правя в повечето случаи.
Какво си пожелаваш?
Уау! 🙂 Ами пожелавам си за едногодишното ми обучение в Англия да ми се случат най-красивите неща, в професионален и в личен план. Искам да е нещо, за което даже не съм си и мечтала. Искам да е топ! Искам да съм независим музикант и човек. Искам да срещна точните хора, с които мога да преобърна света си към по-добър. Не, че сега не ми е, но хоризонта е нещо безкрайно и незнайно – както и моето заминаване за Англия.