Как се случи писането във Вашия живот? Кои са предпочитаните от Вас жанрове?
При мен всичко се случи типично – адски случайно, непланирано и тотално различно от областта на образованието ми. За което само мога да благодаря, че ми отвори нови врати и съживи възприятията ми. Предпочитам аналитичните и хумористично-иронични текстове, донякъде тип памфлет, може би повече клоня към липсата на жанр, отколкото към конкретен такъв. Това явно ме прави нещо средно между блогър и журналист-анализатор.
Доколко писането е и професионално и след като се занимавате с това в работно време остава ли вдъхновение и за писане като изкуство?
Човек намира странни моменти да бъде себе си. Всяка професия рамкира, но ако вярваш в липсата на граници, можеш да преодолееш както рутината, така и липсата на муза. Писането по работа и писането за удоволствия са като да снимаш професионално манекенка на бельо и да снимаш семейството си на коледната маса. Различно е, но винаги намираш време, защото е част от теб, ако си истински творец, който се тормози, ако не пише.
Активно сте ангажирана с проекта Аз чета – разкажете ни накратко за него, последните инициативи за кафе без цигара, а с книга, както и за Вашето участие в проекта.
"Аз чета" е приказка за книгата. "Аз чета" се роди като блог, дете на много любов на един млад човек към книгата – Александър Кръстев. Той обаче искал да я сподели, защото тя била като птица, която трябва да бъде свободна, за да носи радост, щастие и да помага. Към тази обща любов постепенно се присъединили всички настоящи членове на екипа, който можете да видите, че пише с адски много тръпка, непринуденост, чувство за хумор и любознателност. И така семейството порасна, за бъде познато от всички като най-големия блог за книги и четене в България. Тази година, 3 години по-късно, "Аз чета" узря достатъчно, за да се превърне в най-големия литературен портал. Можете да четете, пишете, споделяте, учите, неодобрявате, разказвате, доверявате, разкривате и поощрявате. Аз съм бранд мениджър на сайта. Последната ни кампания "Кафето върви с книга, не с цигара" провокира изключителен интерес. Идеята се реализира в първата кафе-книжарница в столицата без тютюнев дим. Хубавото начало се надяваме да има още по-хубаво продължение на национално равнище, за да провокира към четенето, новото възприятие за него и да предлага упражнения за всички пушачи. Така или иначе ще им се наложи през 2010 г., така че по-добре да опитат отсега с една чаша кафе.
Четат ли, според Вас, достатъчно младите хора у нас днес? Провокират ли ги проекти като Аз чета да се занимават повече с литература?
Младите хора са активни не само в интернет сърфирането. Те четат и са жадни за информация, любопитни, но трудно се доверяват или намират за нужно да говорят за четенето. Проекти като "Аз чета" са рядка перла, защото са дело на общност от дейни млади хора, изпълнени с амбиции и вяра за бъдещето. А такива младежи с реална социална ангажираност са рядко срещано явление в 21 век у нас. Било то на хартия или в дигитална среда, ние ще стимулираме всички форми на четенето. И то не за друго, а за да докажем, че наистина има четящи млади хора. Наша задача е да ги привлечем, така че и те после да заразят и идните поколения с това си "безопасно" и "полезно за здравето" хоби.
Мнението Ви за съвременната българска литература?
Ключовите думи за съвременната българска литература са даровита, шеговита, богата, креативна. Родните писатели трябва да бъдат ценени като културно наследство още приживе, независимо от възрастта им. Липсват достатъчно обособени културни дейности, посветени на поощряването и развитието им, награди, конкурси и курсове, подкрепяни масирано от министерствата на образованието и на културата.
Занимавате се и с арменски проекти – любими арменски автори?
Лично аз уважавам най-много Севда Севан. Тя бе уникален човек, даровита писателка и изключително обаятелна личност. Може би, защото се познавахме лично, за мен тя наистина олицетворява силната жена. Ако се върнем по-назад във времето – Уилям Сароян.
Вашите кумири в изкуството? Изкусена ли сте и от други изкуства?
Джордж Лукас, Атом Егоян, Айвазовски, Мишел Бубле и мнозина други несъвместими един с друг по областта си в изкуството. Кумири са ми успелите хора във всяка област, стига да са го постигнали с много находчивост. Това е основна градивна единица на успеха. Все пак, друга моя страст са на първо място киното и после театъра.
А какво четете самата Вие сега?
В момента чета "На изток – в рая" от Изабела Шопова, уникална българска писателка. С невероятна житейска история, извадена като от сценарий за Индиана Джоунс, съчетана с тв сериала "Всички обичат Реймънд". Макар и инженер по професия, Изабела притежава даровит език, закачливост, способност да оценява и да бъде субективно-обективна без да влага предразсъдъци що се касае до двете думи, които ни вкарват в рая – Нова Зеландия.
Как виждате бъдещето си?
Трудно е да го видя. Знам само, че ще е бурно от много планове, останалото надявам се да е по-скоро добро. Времето ще си покаже.
Вашето пожелание за читателите на Kafene.bg?
Да бъдат истински като порцелан от Китай, пламенни като горещи зрънца изпечено кафе, да изживяват живота си с усещането за мига при глътката вкусно кафе и да вярват, че винаги утрото носи нови поводи за усмивка.
* * *
Прочетете интервюто с Люси Сетиян в Az-Jenata.com
Вижте интервюто с Александър Кръстев тук