Людмила Филипова е от най-младата генерация български посатели и въпреки крехката си възраст вече е утвърден автор, с няколко стабилни романа, определяни от някои и като скандални. Текстовете й са сериозни, донякъде злободневни, силно реалистични. За писането като такова и за новия си роман Людмила разказва в това интервю специално за читателите на Kafene.bg.
Чувствате ли се добре като съвременна българска писателка?
Напълно в този момент. Иначе нямаше да имам сили да посветя цялото си време на това занимание. Моля се единствено книгите ми да продължават да са интересни и полезни на читателя, защото за мен това е смисълът в писането.
Романите Ви са силни и сериозни, сякаш писани от твърде зрял човек, а Вие сте така млада. От къде черпите теми и вдъхновение за тях?
Благодаря ви за думите. Надявам се да е така, защото книгите трябва да дават повече от колкото всеки читател по отделно има като знание и зрялост.
Вдъхновявам се от живота, от всичко случващо се около мен, в което търся теми и вдъхновение. Някои истории покълват като семена, пускат дебели корени и не ме оставят, докато не изградя ствола и дървото, които да хранят. Пиша по темите, които ме вълнуват лично, които ме разтърсват, за които аз искам да прочета роман. Опитвам се да видя и изживея всичко за което пиша, да усетя всеки герой, за да не ги нарисувам фалшиви в думите.
Ще ви призная, че често ме питат колко е голям екипът, който създава книгите ми. Вероятно заради вида ми, с цвят на блондинка. Работя абсолютно сама, както се предполага да прави един писател, който рисува в думи живеещото в него.
Обикновено едновременно разработвам по няколко паралелни истории, избирам някоя и я приземявам в детайлите от разследванията си по нея.
Доколко има истински и лични истории, вплетени във Вашите книги?
Доста. Колкото повече ме познава някой, толкова по-лесно може да открие пропорцията. Някои са вече спомен, други са изживени, макар никога да не са се случвали има и концентрирани дози копнежи. Но ако не прекараш всяка дума през себе си, няма как да я напишеш на онзи език, който ходи по оголените струни на душата.
Как се “роди” последният Ви роман? Има ли мистика в него или отново е силно реалистичен?
Най-интересното е, че в него хем има мистика, хем е най-документалния ми роман. Фактите може дори да натежат, но винаги могат да се прескачат. Аз не вярвам в свръх естественото, но докато го писах ми се случиха толкова необясними за земната ни логика ситуации, че нямаше как да не повярвам на 100% в историята си. А в книгата търся обясненията и доказателствата. Освен всичко друго, романът е и форма на своеобразно издирване на корените на собствената ми вяра. Иначе бих го определила като исторически трилър с мистика и загадки. Роди се на три етапа, в които се преплетоха трите паралелни сюжетни линии. И всички са автентични. Това за мен е важно, когато търсиш корените на истината.
Кои са основните теми в него?
На първо място бих признала, че вероятно ще предизвикат спорове, може би и скандали. Общо бих ги очертала като няколко въпроса, на които книгата отговаря, а те са:Къде са корените на човешката цивилизация и защо се премълчават от учените?
Защо Църквата упорито унищожава дирите на Христовите предшественици?
Кой е бил Орфей и от къде траките са получили знанието, за които делфийци и гърци са им завиждали. Възможно ли е Исус да не е първият божи син? И всички ние да познаваме неговия близнак? Възможно ли е идеите, залегнали зад християнството, да са на повече от 7 500 години, а Орфей да е пратеник на Скритите първи? Важни въпроси за мен са, кои са били Първите и къде са изчезнали? Защо Египетската, Критската и Месопотамската цивилизации имат сходни вярвания, писменост и черти с така наречените в романа ми Меандриди. И защо откакто се помним търсим душите в центъра на Земята.
Между временно се опитвам да отговоря нужни ли са ни вековно натрапваните чужди илюзии. Пиша още за вечното търсене на смисъла в преживяването и любовта, която не губи контури в детайлите на дните ни. И разбира се за всичко онова, което ще открие сам читателят.
Кое ще е следващото Ви творение и кога можем да го очакваме?
Това ще е втора част на “Мастиленият лабиринт” под заглавие “Откраднатият кръг на Данте”. За мен това ще е най-добрата история, която ще съм разказвала и нямам търпение да я започна. Но корените й са в “Мастиленият лабиринт”, той ще подготви читателя за следващата и онова, което ще се случи в нея. Надявам се да съм готова най-късно до 12 месеца, за да не чакат прекалено читателите. Двете книги ще могат да се четат независимо и като неизменно свързани части.
Има ли шанс извън страната ни съвременната българска литература?
Силно се надявам. Аз пиша от скоро, но вече имам международни договори. Най-големият ми успех до тук е договорът с едно от най-големите руски издателства за два мои романа. Агентката ми за Русия, Ивана Петкова казва, че това е безпрецедентен успех. Вероятно дългогодишните ни писатели имат още по-значими постижения. Искрено го желая на всеки пишещ на български език. Ако не пробием на вън с култура, с какво? Надявам се не с дизайн на тоалетни и имена на мафиоти.
Вие самата какво четете в момента? Кои са предпочитаните от Вас автори?
От както пиша не чета като читател, а се опитвам да уча от написаното. Старая се да следя новите книги, да изучавам различни автори, за да търся и намирам себе си. Сега съм си поставила за цел да прочета книгите от дългата класация на Голямото четене, които не съм чела.
* * *
Вижте още:
"Мастиленият лабиринт" – последният роман на Людмила Филипова
"Стъклени съдби" от Людмила Филипова
Автентична амосфера и много гости имаше на премиерата на романа на Людмила Филипова
Откри се фотоизложба на Людмила Филипова