В последния ден на август в София се състоя премиерата на мемоарната книга на Любен Рабчев – "От Калифорния до Стълпище. Историята на един емигрант, или как станах богат в Америка“ (издателство "Колибри"). Книгата грабва с емоционалния си наситен разказ, почти като сценарий за филм. Историята също прилича на филм и не случайно вървят преговори за филмирането й. От нея читателят ще научи много уроци по смелост, инициативост и бизнес.
Роден е през 1942 г. в село Бяла черква, община Павликени. След три неуспешни опита за бягство зад граница през 1968 г. успява и заедно с бременната в третия месец своя приятелка емигрират в САЩ. Там работи като метач и автомонтьор. После развива успешен бизнес с верига магазини за авточасти, прехвърля се в строителния бизнес. След като става милионер, продава всичко и се отдава на спокоен живот на яхтата си. След 40 години в САЩ, през 2009 година, Любен Рабчев решава да се върне в България. Купува земя в с. Мечка, на брега на р. Дунав и прави винарско-хотелския комплекс „Седем поколения“.
Кажете нещо за предиосторията на книгата?
Започнах да пиша началото на текста, още когато бях в емигрансткия лагер в Австрия. Не обичам да гледам телевизия, затова по цяла вечер записвах спомените си. Не като дневник, а като изливане на душата, какъв е бил животът ми и защо съм там. След няколко седмици един журналист от Радио "Свободна Европа" се свърза с мен и поиска да прочете част от написаното. Помоли ме да напиша и няколко отделни текста, които след това той прочете по Радиото. Това се случи през 1968 г.
Как дописахте книгата?
Дописах я преди няколко години. Разказах продължението на историята. Но, разбрах, че много българи не знаят много за онова време, затова преродаботих и старата част – някъде към 120 страници. Продължих разказа с живота ми в Америка и чак до наши дни.
Мислите ли, че вашата книга ще се примеме от читателите и като вид историческо четиво?
Не съм мислил по този въпрос. Винаги съм се възприемал като индструалист, човек на бизнеса, който иска да остави нещо след себе си. Иска ми се книгата да направи читателите по-добри, да ги накара да мислят положително, да забравят да хленчат "този ми е виновен, онзи ми е виновен" и да си търсят непрекъснато извинения. Извинения си търсят само губещите и слабохарактерните.
Какво е смелостта за вас?
Част от живота. Честността и смелостта са най-важните качества в живота. Но на първо място е честността. Винаги съм бил оптимист, никога не съм изпадал в малодушие, в меланхолия или в носталгия. Животът принадлежи на силните.
Има ли съвети за бизнес в тази книга?
В това е най-силната й част. В нея има случки и описания на мои премеждия и на успехите ми, най-вече финансови, въпреки че, моралното и материалното вървят заедно при мен. Книгата е много поучителна, защото не е измислена. Всичко в нея е преживяно. Не съм съкратил нито добрите, нито лошите неща. Всичко съм разказал, както е било.
Какви са първите отзиви от читатели?
Имам, но всички са положителни. Страхувам се, че чак ми растат крила. Очаквам и други мнения (смее се).
Как си почивате от бизнеса?
Като мисля за бизнес. Свикнах да се събуждам с идея за нов бизнес. Имам тефтер, който си водя записки на всичко, което ми хрумне. Смятам, че така е при всчики бизнесмени. Почивката е да имислиш нещо ново, да създадеш нещо ново.
Какво бихте пожелали на младите предприемачи днес в България?
Законите у нас действително са много лоши. Политиката не ме интересува, аз правя бизнес вън от нея. България е безкрайно красива страна и на това искам да наблегна. Голямата ми мечта е България да стане неутрална като Швейцария. Като туристически център България има прекрасни възможности. Нека прибавим и това, че заради катаклизмите в цял свят днес хората няма къде да пътуват, затова туризмът е голям шанс за нашата държава. Нека предприемачите разберат това. Не да бъдем място за евтина работна ръка. Българинът е много умен и способен, само му дай зелена светлина. Честността е малко поизчезнала, но мисля, че бързо ще се върне.
Какво е България за вас?
Харесвам България, а жена ми още повече я харесва. Най-любимото ни място е село Мечка. В България се чувствам като у дома си. Обикновено през зимата се връщаме в Америка, а през пролетта отново идваме тук. Като птичките, защото тук ми е много студено (смее се).
Вашите приятели знаят ли за България?
Да, много. Аз им разказвам, те разказват на своите приятели. Вече имахме много гости от САЩ. Единствено не могат да разберат защо не можем да оправим пътищата. България може да стане райска градина.
Когото мислите, че ще впечатли повече книгата – читателите в България или българите в САЩ?
Смятам, че книгата ще има много по-голям успех сред българите в САЩ и даже има план тя да бъде филмирана.
Снимка: Литературен клуб "Перото"