Лучия Джованини беше в София на 7 октомври 2015 г. за премиерата на "Освободи живота си" (издателство "Колибри"). Наричат я "италианската Луиз Хей". Тя има докторат по консултативна психология, бакалавър е по психоантропология, член е на Американската психологическа асоциация. Води обучения по нестинарство, преподава НЛП, невросемантика, духовен и трансформационен коучинг, работа с дъха, експерт е по техниките на медитация и ходене по лабиринт. Всяка година посредством работата си Лучия Джованини подкрепя различни проекти с идеална цел. Двайсет процента от печалбата на „Освободи живота си”, например, отива за благотворителност.
В този разговор тя говори къде да открием щастието, разкрива формулата за справяне с нещастието и защо не бива сравняваме щастието и нещастието си с другите.
Щастието не е еднакво за всички, но дайте някакви препоръки къде да го открием.
Аз вярвам, че можем да се научим да бъдем щастливи, независимо от това, което се случва около нас. Щастието е умение и като 
такова, можем да се научим на него. Бих използвала един синоним на щастието, който в италианския език дава още по-добра представа „вътрешно спокойствие”. Тоест, щастливи сме, когато се чувстваме добре със себе си, а това автоматически ни кара да се чувстваме добре и с останалите хора.
Има ли междинно състояние между щастие и нещастие?
Съществува начин на мислене, начин на говорене със себе си, който ни води към нещастието. Трудностите, предизвикателствата в живота са част от него. Също така е вярно, че част от страданието си го причинавяме сами, ние го създаваме – чрез начина си на мислене, на действие.
Има ли формула за справяне с проблемите, с нещастието?
Същестувава функционална формула на мислене и на живеенето на живота. Първата крачка това е съзнанието. Тоест да разберем дали това което правим, мислим, усещане е най-доброто за нас. Ние сма толкова ангажирани в тичане, тичане, тичане, че нямаме време да спрем и да се запитаме дали наистина се чувстваме добре, какво усещаме. Това е и първият капан, за който говоря в книгата.
Има ли здравословен период на тъгуване?
Разбира се, идеята не е да се сме ентусиазирани и щастливи, не е реал. Може би звучи парадоксално, но за да бъдем щастливи, трябва да приемем съществуването на негативни емоции. Тоест, когато сме тъжни, яростни или обезкуражени, не трябва да потискаме чувствата си, а да ги изживеем, да преминем през тях. Например – когато губим скъп за нас човек, нормалната реакция не е да кажем: „Всичко е наред”. Здравословно и човешко е да изпитваме „негативни” емоции и съществременно да не падаме, както пиша в книгата "Освободи живота си" в клопките, а да ги изживеем със съзнанието, че те същестуват, без да ги правим постоянно присъствие в нашия живот. Да не мислим, че те ще продължат завинаги, да не ги използваме като очила, с които да гледаме на света. Например, когато сме на море и пристига една вълна, ние съзнаваме, че това е вълна, че тя идва и отминава, а ние оставаме на брега.
Какво бихте посъветвали хора, които имат хроничен здравословен проблем?
В този случай е необходимо да качим мирогледа си, опорната си точка, на по-високо ниво. Разбира се, тази реалност не е лесна. В този момент, ние си мислим, че това е негативно, което не означава, че то ще бъде постоянно негативно. Много често в моите курсове участват хора със здравословни проблеми и съм забеляза съм, че те носят огромни дарове на семействата си. Наскоро в мои курс участваха три незрящи момичета. В началото те приемаха състоянието си с голяма трудност. А след това станаха коучъри, ментори, на други слепи хора. Една от тях ми каза, че сега е разбрала смисъла на болестта си и никога преди това не си е представяла, че може да бъде толкова щастлива. Ако тя не беше минала целия този път, тя не би могла да помага на другите.
Тоест, бихме могли да кажем, че във всяко страдание има дар, смисъл и причина и колкото по-рано ги открием, толкова по-рано ще прекратим това страдание, няма да го виждаме повече като страдание. Разбира се, то ще продължи да съществува, но начинът, по който ние гледаме на него, ще се промени.
Има ли го това послание в книгата, че щастието е за всички и не трябва да се сравняваме кой е по-нещастен от другия?
Да, разбира се, но не само това – в книгата казвам, че всеки един от нас има дарби, които са различни и уникални. Ще дам един пример с птицата, която гледа рибата, която плува и се пита: „Защо тя може да плува, а аз – не?”.