Стихосбирката „Прокуденият от небесата“ (ИК „Изток-Запад“) ни среща със стиховете на Ли Бай – един от най-значимите поети в китайската литература, чиято поезия е изпълнена с фантазия, богата емоционалност, мечтателност, съзерцание и изящно боравене с езика.
Поезията винаги е заемала особено място в китайската култура и дори в китайската държавност. През вековете тя е запазила сакралния си смисъл на посредник с други измерения на реалността, на проводник на хармонията и регулатор на взаимоотношенията между човешкото, земното и небесното.
Един от най-видните представители на китайската поезия е Ли Бай – живял и творил по времето на династията Тан (618–907), когато китайската култура достига забележителен разцвет. Поезията на Ли Бай е наситена с митологични отгласи, с възторг от замаха и величието на природата, с копнеж по необятността на Безпределното. Подхранвана е и от даоистки, и от будистки нагласи, но същевременно е топла, човечна, изпълнена с болка по отминаващото, с горчивина от разделите, с противоречивия стремеж и към установяване, и към всеподновяващо се странстване… Поетът е въплъщение на духа на свободата, на живота, на действеността. Този дух се проявява и в неговото творчество, пропито с магическата сила на вътрешното напрежение и с висока лиричност. Най-вероятно това е причината Ли Бай да бъде наричан магьосник. Признат от своите съвременници, а по-късни и от множество литературоведи, Ли Бай е смятан за реформатор на стиха, внесъл в него красота и дълбок смисъл, въплътен в реалистична форма. Ли Бай умее да слуша и разбира ромона на ручея, песента на вятъра, може да общува с природата като с живо същество – той постоянно търси общение с природата. По-голяма част от живота си прекарва в пътешествия, по време на които написва множество творби,обрисуващи причудливи природни пейзажи на звънлив език. Но в тези стихове навсякъде присъства и самият поет със своите мисли и чувства. Това придава на стиховете му за природата – някои от които изпълват и страниците на стихосбирката „Прокуденият от небесата“ – изключителна лиричност.
Смята се, че Ли Бай (литературно произношение Ли Бо) – класик на китайската поетична литература по времена династия Тан – е роден през 701 г. в семейството на богат търговец в пограничните райони на северозападен Китай на династия Тан (дн. Киргизстан). През 705 г. семейството му се връща в Китай. Около 720 г. до края на живота си (през 762 г. в град Данту) обикаля страната. За по-малко от две години (742–744) е дворцов поет в столицата Чанан. За живота му има сведения в хрониките „Таншу“ и „Син Таншу“. До наши дни от Ли Бай са запазени около 900 стихотворения и над 60 произведения в проза. Впечатляват неговите начетеност и ерудиция, богатата му фантазия, свободомислещият му дух. Творчеството му оказва голямо влияние на следващите поколения, а след смъртта му е наречен “Безсмъртния поет“.
Едно от големите достойнства на „Прокуденият от небесата“ – освен силната емоционалност, себепознанието и съзерцателното наблюдение на природата, с които Ли Бай преминава отвъд рамките на стандарта и ни пренася в друг, мечтан свят – е блестящият превод от класически китайски на София Катърова и Антоанета Николова. Книгата, която съдържа и илюстрации от „Поезия от династия Тан в калиграфия и илюстрации“ (съставител Хуан Фънчъ, династия Мин) е поредното изящно попълнение в поредицата „Световни поети“, където досега са излезли „Стихове от Студената планина“ на Ханшан, „100 хайку“ от Мацуо Башьо, „Магмата. Слепият часовник“ на Йоздемир Индже и „Превъртане на световете“ на Георги Рупчев.
Откъс от „Прокуденият от небесата“, Ли Бай
ГЛЕДАМ В ДАЛЕЧИНАТА ВОДОПАДА
В ПЛАНИНАТА ЛУ
1.
От запад на върха Сянлу застанал,
на юг аз гледам водопада от отвесните скали:
увесен той тече на триста джана
и пръска в пропастта на няколко десетки ли.
Подобно блеснала светкавица лети отгоре
и спуска се като разискрена дъга
и сякаш облаци са пръснати в простора
от рукналата Сребърна река.
С възхита гледам – колко сила мощна!
Какъв замах в природата велик!
Тук морски вятър духа неуморно,
реката къпе лунният светлик.
Водата се излива от небето
и вечно мие каменната твърд.
В мъглиците летящи перли светят,
потоци пяна от върха кипят.
О, колко радост носи планината!
Сърцето ми изпълва ведростта.
И без вълшебен еликсир водата
отмива всяка прах и суета.
Да можех във хармония предвечна,
напуснал хората, тук да живея вечно!
Планината Лу (Лушан) се намира в днешната провинция Дзянси. Има множество върхове и бързи водопади. Любимо място на поетите. Посветени са ѝ хиляди стихове и легенди. Известна е като планината на даоистите, а също и на будистите.
Джан – мярка за дължина, равна на около 3,3 м.
Ли – мярка за разстояние, равнява се на около 0,5 км.
Сребърната река е Млечният път.
Двата върха (с. 12) са Сянлу-Димящата кадилница и Жъджао-Огрения от слънце. Димящата кадилница е връх, който се врязва нагоре, но е заоблен, а над него се събират и разпръсват мъгливи облаци.
2.
От двата върха вдигат се мъгли лилави,
а водопадът в пролома блести,
като че сребърният Млечен път стремглаво
от Горните селения лети.