Линчпин: Незаменими ли сте? – откъс
СЪДЪРЖАНИЕ
Първи поглед към ЛИНЧПИН
Светът се променя (отново) и залозите са по-високи отвсякога. Сега се изправяме пред всеобхватна революция и хиперконкурентен свят, наситен с творчество, таланти, страхове и възможност за всеки от вас да направи незаменим принос в нещо, което истински го интересува. Ако вие не сте незаменим, (все още), това е, защото не сте направили този избор. Моята цел е да ви помогна да видите, че изборът е във вашите ръце.
ВЪВЕДЕНИЕ
Вие не сте безлично колелце в машината на капитализма (не и отсега нататък). Сега вие имате избор. Тази книга очертава два пътя, достъпни за всекиго, и обяснява защо може би си струва да тръгнете по този, който е по-малко използван, но е по-добър като избор.
НОВИЯТ СВЯТ НА РАБОТАТА
Досега имаше два отбора – мениджмънт и работници. Сега вече има и трети – линчпин отборът. Линчпини са хората, които притежават свои собствени средства за производство, които могат да променят нещата, да се открояват, да дадат своя принос, да направят нещо ново, да ни водят и да ни свързват. Смъртта на фабриката означава, че цялата система, около която сме построили живота си, сега е обърната с главата надолу. Същевременно това е и огромна възможност или гигантска заплаха. Революциите са страшни, защото новите придобивки понякога идват доста след болката, която причиняват. Този път имате възможността да предоставите най-доброто от себе си на пазара и да бъдете възнаградени за това.
ОБМИСЛЯНЕТО НА ВАШИЯ ИЗБОР
Да, това е избор. Избор да се поддадете на страха и системата или да начертаете свой собствен път и да създадете нещо стойностно по начин, който вие ще изберете. Вие сами трябва да измислите как да начертаете вашия път, защото именно това е целта.
ИНДОКТРИНИРАНЕ: КАК СТИГНАХМЕ ДОТУК
Измамата е в това, че просто всичко, на което сте били научени в училище и от медиите, е измислица, басня, предназначена да ви направи безропотно подчиняващ се работник в местната фабрика. За съществуването на училището има реални основания, но те може би се различават от това, което вие си мислите за тях.
КАК ДА СТАНЕТЕ ЛИНЧПИН
Линчпин е онзи незаменим индивид, който може да влезе в хаоса и да създаде порядък от него, който може да изобретява, да свързва, да твори и да осъществява успешното изпълнение на проектите. Във всяка достойна институция има ключови, незаменими личности, които правят подобни неща.
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА СЕ ВЪРШИ СЕРИОЗНА
РАБОТА В СТЪКЛЕНАТА КЛЕТКА
Иска се сериозна работа, за да станеш незаменим. Труд в най-добрия смисъл на думата. Пълно отдаване на работата, ангажиране в задачи, които изискват зрялост, дух и лична сила, и още нещо – правилна мотивация. Линчпините са гении, творци и дарители. Те влагат душата си в работата, вместо да я оставят вкъщи. Трудна работа не означава носене, копаене или точене на остриета. Трудна работа ще рече да си достатъчно храбър, за да направиш нещо съвършено ново.
СЪПРОТИВАТА
Но защо всичко това е толкова трудно? Оказва се, че причината е биологична. Дълбоко в нашия мозък се намира амигдалата, или, иначе казано, гущеровият мозък. Предназначението е да саботира всичко, което се усеща като застрашаващо, рисково или щедро. Докато не се научите да разпознавате нейната съпротива и да се справяте с нея, тя винаги ще осуетява вашия напредък.
МОЩНАТА КУЛТУРА НА ДАРОВЕТЕ
Изкуството – това е дар. Истински дар, не част от сделка, не трансакция, която започваме с идеята да получим реципрочна отплата. Културата на даровете има дълга история на нашата планета и разбирането на начините, по които тя обединява хората, е решителна стъпка към това да станете незаменими.
НЯМА НИКАКВИ КАРТИ
Незаменимите линчпини не чакат инструкции, те сами решават каква да бъде всяка тяхна следваща стъпка. Ако имате работа, при която някой друг ви казва какво да правите по-нататък, вие просто сте изоставили шанса да създадете нова стойност.
КАК ДА НАПРАВИМ ИЗБОР
Ако стойността се създава чрез това, което избирате да правитe (в противовес на най-дълбоките ви инстинкти), тогава превръщането ви в линчпин в същността си е избор. Вземането на решение да преодолеете безпокойството (по-точно фалшивия страх), свързан с това да обедините хората и да ги поведете след себе си, е избор, който малцина имат волята да направят.
КУЛТУРАТА НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Линчпините не работят във вакуум. Вашата индивидуалност и отношение към работата са по-важни от продукта, който създавате, защото незаменимата работа е работа, която осъществява връзка с останалите хора.
СЕДЕМТЕ КАЧЕСТВА НА ЛИНЧПИНА
Какво е нужно, за да бъдете незаменим, личност, без която другите не могат да живеят?
КОГАТО ТОВА НЕ ДЕЙСТВА
Няма гаранции, че пазарът (търговията) ще откликне на вашите идеи (изкуство). И когато връзката не се осъществи, сляпото упорство невинаги е най-добрият подход.
ОБОБЩЕНИЕ
Днес сме изправени пред повратна точка, уникален момент във време, в което трябва да направим своя избор. Всеки ден хора като вас избират да тръгнат по по-малко дефинирания път, в който правят избори, правят нещо значимо. Оказва се, че така не само получаваме възможност напълно да реализираме своя потенциал като работници и граждани; именно това иска и пазарът. Вместо да се фокусираме върху отстъпването пред мениджмънта като дългосрочна стратегия за получаване на повече доходи и по-голяма сигурност, ние имаме шанса сами да прозрем в нашето бъдеще и наистина да направим така, че да го осъществим. Тази нова мечта няма нищо общо с подчинението, тя означава визия и ангажираност.
ВЪВЕДЕНИЕ
Вие сте гений
Ако гений е някой, надарен с изключителни способности и с проницателността да намира не най-очевидните решения на проблема, не е нужно да печелите Нобелова награда, за да сте такъв. Геният поглежда към нещо, в което другите са заседнали, и привежда света отново в движение. Следователно въпросът е: Правили ли сте някога това? Откривали ли сте някога нов, по-кратък метод да свършите нещо, който другите не могат да видят?
Решавали ли сте проблем, който пречи на вашето семейство?
Виждали ли сте начин да задействате нещо, което не е действало преди?
Правили ли сте персонална връзка с някого, който е бил извън досега на всички други?
Поне веднъж?
Никой не е гений през цялото време. Айнщайн всекидневно се е затруднявал да намери къщата си, когато се е връщал пеша от работа. Но всички ние сме гении понякога.
Трагедията е, че обществото (училището ви, шефът ви, правителството ви, семейството ви) продължава с всякакви средства да държи гениалната част отвън. Проблемът е, че нашата култура е обвързана във фаустовската сделка, в която продаваме нашата гениалност и таланти за привидна стабилност.
Реалността
Един човек пътува в купе първа класа на един влак в Испания и за свое най-голямо удоволствие забелязва, че седи до Пабло Пикасо. Събира кураж и се обръща към маестрото:
– Сеньор Пикасо, вие сте велик художник, но защо цялото ваше изкуство, а и цялото модерно изкуство е толкова шантаво и изкривено?
Защо не рисувате реалността вместо тези деформации? Пикасо се поколебава за момент и пита:
– Е, а как мислите, че изглежда реалността?
Мъжът грабва портфейла си и изважда снимка на жена си.
– Ето така. Това е съпругата ми.
Пикасо взема снимката, поглежда я и се ухилва.
– Наистина ли? Но тя е толкова малка. И на това отгоре е плоска.
Тази книга е за любовта, за изкуството, за промяната, за страха. Тя е за превъзмогването на заложената в много поколения конспирация, предназначена да източва и да подкопава вашата креативност и неспокойния ви творчески дух. Тя е за лидерството и осъществяването на нещо ново и различно, тя е за успеха. Преди десет години нямаше да мога да напиша тази книга, защото преди десет години нашата икономика искаше да се приспособявате, да се вписвате в изискванията. Тя плащаше прилично за приспособяването и се грижеше добре за вас, ако се вписвахте. Сега независимо дали ни харесва или не, светът иска нещо различно. И трябва сериозно да се замислим за това как изглежда реалността днес.
Какво ще стане, ако можете да усвоите различен начин на виждане, различен начин на даване, различен начин на изкарване на прехраната си? А ако можете да направите това, без да напускате работата си?
Това не е книга за импулсивни, непредвидими ексцентрици с шантави прически, които вашата фирма държи в ъгъла. Това е книга за вас, за вашия шеф, за вашите служители, защото най-доброто възможно бъдеще е бъдещето, в което ще вложите вашето истинско аз и най-добрата работа, на която сте способни. Готови ли сте за това? Мога да ви обещая едно: светът пред нас (и тази книга) няма да е нито малък, нито плосък.
Този път е лично
Това е личен манифест, обръщение от мен към теб. Точно в този момент аз се фокусирам не върху външното, повърхностното, не върху тактиките, които организациите използват, за да произведат повече продукция или да разпространят важни идеи. Тази книга е различна. Тя е за избора, тя е за вашия живот. Този избор не налага да напускате работата си, но все пак ще ви предизвика да преосмислите начина, по който я вършите.
Системата, в която сме възпитани, е истинска неразбория. Тя се разпада по шевовете и много от хората, за които ме е грижа, страдат, защото нещата, за които си мислехме, че ще действат, не действат. Всеки ден срещам хора, които могат да ни дадат много, но са тероризирани или твърде наплашени и затова се сдържат. Те са се превърнали в жертви, пионки в безсмислена система, която ги използва и ги подценява.
Време е да спрем да се подчиняваме на системата и да си начертаем своя собствена карта.
Престанете да се задоволявате с това, което е удовлетворително, започнете да създавате истински стойностно изкуство. Престанете да питате каква ще е ползата за вас и започнете да давате дарове, които ще променят хората. Тогава, само тогава ще достигнете нивото на вашия
личен потенциал.
Стотици години хората бяха съблазнявани, отклонявани от правилния път, мамени и подлагани на промиване на мозъците, за да ги накарат да се приспособяват, да се вписват, да следват инструкции и да разменят ежедневния си труд за надница. Тази ера приближава до своя край, и то точно навреме.
Вие притежавате вътрешна красота и таланти, вашият принос е ценен и изкуството, което създавате, е безценно. Само вие можете да го направите и трябва да го направите. Аз се надявам, че ще се изправите и ще направите избора да дадете своя принос.
Да направим избор
Моята цел е да ви убедя, че имате възможност значително да промените живота си към по-добро. Не като правите нещо, което е лесно, или нещо, което сте били обучени да вършите, а като разберете как правилата в нашия свят са се променили фундаментално и като се възползвате от този момент, да станете някой, за когото светът ще вярва, че е незаменим. Това започва с простичък избор.
Аз знам, че вие можете да направите това, и се надявам, че ще го сторите. И щом веднъж го направите, надявам се също и че ще споделите идеята с някого, който ви е скъп.
Сделката „Ние се грижим се за теб“
Ето това е сделката, която нашите родители са ни подсигурили: Нашият свят е пълен с фабрики. Фабрики, които правят кухненски уреди, застраховки, уебсайтове, фабрики, които правят филми и се грижат за болни хора или отговарят на телефонни обаждания. Тези фабрики се нуждаят от работници.
Ако научите как да бъдете един от тези работници, ако внимавате в училище, следвате инструкциите, идвате навреме на работа и здравата се стараете, ние ще се погрижим за вас. Не е нужно да бъдете много надарени или креативни, нито пък да поемате рискове.
Ние ще ви платим добре, ще ви дадем здравна застраховка, ще ви предложим сигурно работно място. Ще ви ценим високо или най-малкото, ще се грижим за вас. Това е наистина съблазнителна сделка.
Толкова съблазнителна, че в продължение на векове я приемахме ентусиазирано. Бяхме организирали училищата си, цялата си система и правителствата си така, че да поддържат тази сделка.
И тя действаше. „The Fortune 500“ се грижеше за нас. Учителските профсъюзи се грижеха за нас. Пощите и местната магазинна мрежа се грижеха за нас. Ние следвахме инструкциите, вършехме монотонна работа, винаги идвахме навреме и в замяна получавахме каквото ни бе нужно. Това беше американската мечта. И дълго, много дълго време тя действаше.
Но сега, когато се сблъскваме с конкуренцията и новите технологии, сделката се разпада.
Ръстът на трудовата заетост в най-добрия случай е нулев. Надниците в много отрасли периодично се съкращават.
Средната класа е под обсада, както никога преди, и бъдещето изглежда безрадостно. Никой вече не се грижи за хората. Песните изчезват; 401(k) са стопени наполовина. Трудно е да видиш накъде трябва да вървиш от тук нататък. Може да сте били много работлива секретарка; служител с големи организационни познания, личност, която е дала много и заслужава сигурност и уважение. И макар да заслужавате всичко това, прослуженото време не ви гарантира, че ще го получите.
Изглежда, че изведнъж, съвсем изведнъж в схемата на нещата подчиненият безропотен работник се е подвел по измамническа сделка. Образованите, трудолюбиви маси все още вършат това, което им се казва, но вече не получават в замяна онова, което заслужават. Тази ситуация създава прекрасна възможност.
Да, тя е възможност. Възможност реално да се насладите на това, което вършите, да направите нещо значимо и различно за вашите колеги и за вашите клиенти и да отприщите гения, когото сте крили през всичките тези години.
Безполезно е да се влагат усилия за възстановяване на сделката „ние се грижим се за теб“. Тя е разтрогната и не си струва да се хленчи за нея. Сега на дневен ред е нова сделка – такава, която облагодетелства таланта, креативността и изкуството, вместо да награждава подчинението.
Откъде идва успехът?
Всеки ден шефове, клиенти и инвеститори правят трудния избор кого да подкрепят и кого да отстранят, да омаловажат или да избягнат. През последните двайсет години проучих осемнайсет варианта на този прост въпрос. Ето няколко от тях: Защо някои тактики са по-резултатни от други? Защо някои служители са много по-продуктивни от други? Защо някои организации западат и изчезват в кипежа на най-оживените пазари, а други процъфтяват?
Как така някои идеи се разпространяват навсякъде, а други остават незабелязани от никого? Настоящата книга е моят отговор на този въпрос.
Откъде идва посредствеността
Две са местата, от които тя идва:
1. М озъкът ви е бил промиван от училището и от системата, за да вярвате, че вашата работа е да си вършите работата и да следвате инструкциите. Но не и отсега нататък.
2. Всеки има един тъничък гласец в главата си, който да го дразни и плаши. Това е гласът на нашата съпротива – нашият гущеров мозък – и той иска вие да бъдете посредствен (и в безопасност).
Ако не се справяте толкова добре, колкото очаквате, най-вероятно това е така, защото правилата на играта са променени и никой не ви го е казал.
Правилата са написани точно преди двеста години; те са действали дълго време, но вече не дават резултат. Може да ви отнеме няколко минути, за да научите новите правила, но си струва.
Как да станем незаменими
Вие не сте родени да бъдете колелце в гигантската индустриална машина. Вие сте обучени да бъдете колелце.
Но имате алтернатива. Да се превърнете в линчпин – а това става чрез поетапен процес, като развивате стъпка по стъпка качествата, които ви правят крайно необходими за вашата организация. Вие сте в състояние сами да се подготвите за това как да станете значими. Първата стъпка е най-трудна, стъпката, при която признавате, че става дума за умение, и както при всички умения можете да го развивате и усъвършенствате (и ще го направите). Всеки ден, ако се концентрирате върху талантите, творчеството и връзките, които характеризират линчпина, малко по малко вие ще ставате все по-незаменим. Не приемайте индустриалния модел. Вие не сте един от безбройните взаимозаменяеми частици, а уникално човешко същество и ако имате да кажете нещо, кажете го и мислете за себе си, докато се учите да го казвате все по-добре.
Дейвид Мамет
НОВИЯТ СВЯТ НА РАБОТАТА
Ние сме заобиколени от бюрократи, формалисти, буквояди, читатели на наръчници, работници от типа ПСБ* , хора, които стриктно следват картите с указания, и наплашени служители
Проблемът е, че бюрократите, формалистите, буквоядите, читателите на наръчници, ПСБ работниците, привържениците на картите и наплашените служители страдат. Те страдат, защото са пренебрегвани и нископлатени, съкращавани и уволнявани, и подлагани на непрекъснат стрес.
Първата глава на „Богатството на нацията“ на Адам Смит изяснява, че начинът, по който бизнесът може да печели, е като разделя стоковото производство на дребни операции, които могат да бъдат изпълнявани от нископлатени хора, следващи прости инструкции. Смит сравнява невероятната производителност на фабрика за производство на карфици с тази на няколко занаятчии, правещи карфиците ръчно. Защо да наемаш суперталантлив майстор на карфици, когато десет едва обучени фабрични производители на карфици, използвайки машина и работейки заедно, могат да произведат хиляди пъти повече карфици, и то много по-бързо, отколкото един талантлив индивид, работещ сам?
Почти триста години това беше начинът, по който се работеше. Всичко, което беше нужно на собствениците на фабрики, беше не друго, а покорни, нископлатени, взаимозаменяеми колелца, за да работят с техните ефикасни машинни. Фабриките създават производителност, а
производителността поражда печалба. Докато действаше, това беше забавно (за собствениците на фабрики). Нашето общество буксува, защото в настоящите времена на големи промени последните хора, от които се нуждаете във вашия отбор, са нископлатените бюрократи, буквояди, ПСБ работници, стриктно следващи инструкциите работници и наплашените служители. Покорните маси няма да са ви от особена помощ, когато вие самите не знаете какво да правите от тук нататък.
Това, от което се нуждаем, това, което искаме, това, което трябва да имаме, са незаменими човешки същества. Нуждаем се от хора с оригинално мислене, провокативни личности, които се отнасят сериозно и загрижено към възложената им работа. Нужни са ни търговци, които могат да водят хората след себе си, продавачи, способни да рискуват, установявайки човешки контакти, пламенни творци на промяната, готови да бъдат отхвърлени, ако за тях е важно да прокарат идеята си. Всяка организация се нуждае от линчпин, движещ фактор, личност, която да може да свързва и обединява, да сглоби в едно разнородните парченца, и да направи нещо ново, значимо и различно. Някои организации все още не са осъзнали това или не са го дефинирали на глас, но днес ние се нуждаем от творци.
Творците са хора, притежаващи гения да откриват нови отговори, нови връзки или нови начини за осъществяване на нещата. Вие можете да станете творци.
Къде бяхте вие, когато светът се променяше?
Аз израснах в свят, в който хората правеха това, което им се каже, следваха инструкции, намираха си работа, изкарваха си прехраната и толкоз!
Сега ние живеем в свят, в който цялата наслада и печалба бяха отнети на хората, които следват правилата. Аутсорсингът, автоматизацията и новият маркетинг наказват всеки, който е просто добър, просто покорен и просто надежден. Няма значение дали сте сватбен фотограф или застрахователен брокер, вече няма прост и ясен път за постигане на удовлетворение в работата.
Фабриката – тази система, в която организираният труд се среща с дългосрочния капитал, повишаващите производителността изобретения и финансовите лостове, се разпада. В много райони „реалните фабрики“ изчезват, също както се рушат и фабриките в сферата на услугите. Дори по-лошо, нискорисковите, високостабилни работни места, за които две трети от нас копнеят, се превърнаха в смъртоносен капан на неудовлетворение и нечестен риск.
Същността на проблема е: Работещата средна класа страда. Заплащането е в стагнация; за много хора трудовото осигуряване е избледняващ спомен; стресът се увеличава със зашеметяваща скорост. Няма къде да избягаш и очевидно няма къде да се скриеш. Причината за страданието е в желанието на организациите да превърнат служителите си в стандартни, взаимозаменяеми винтчета и колелца в огромната машина. Колкото по-лесно е да замениш един човек, толкова по-малко можеш да му плащаш. И до ден днешен работниците все още продължават да бъдат съучастници в собственото си обезличаване и превръщането си в стока.
Това е вашата възможност – незаменимият служител внася хуманност, отношение и ворчество в своята организация. Той е ключовият играч, личността, без която е трудно да се живее и около която можете да градите и да надграждате. Трябва да спрете да хленчите за „състоянието на икономиката“ и да се заставите да признаете факта, че работата от фабричен тип е останала в миналото. Вместо това проумейте възможността да станете незаменими, много търсени и уникални. Ако „лилавата крава“* е продукт, за който си струва да се говори, незаменимият служител – аз го наричам линчпин – е личност, която си струва да се търси и на всяка цена да се запази.
* „Лилавата крава“ е един от бестселърите на Сет Годин и заглавието е навлязло трайно в жаргона на маркетолозите. „Лилава крава“ означава продукт (стока или услуга), който е уникален и много търсен. – Бел. прев.
Благодарим ви, че ни пазите от страховете ни
Как се оказа възможно да се промият мозъците на милиарди хора така, че да погребат своя гений, да предадат мечтите си и да се подведат по идеята да бъдат прости служители, работници във фабрика, следващи инструкции?
Част от причината за това несъмнено е икономическа. „Фабричният“ труд предложи на средните хора с малки мечти шанса да направят значителна промяна в стандарта си на живот. Като бонус, това ново благосъстояние дойде с пенсия, сигурно работно място и дори здравна застраховка.
Но не съм убеден, че това е достатъчно, за да се обясни масовото приемане на този начин на живот. Ключовият елемент бе следното обещание: спазвай тези инструкции и няма да ти се налага да мислиш.
Върши си работата и няма да носиш отговорност за вземане на решения. И най-вече, не е нужно да влагаш своя гений в работата. Във всяка корпорация, във всяка страна по света хората чакат да им се каже какво да правят. Със сигурност много сме тези, които се преструваме, че би ни харесало да имаме контрол и власт, както и да вложим човешката си природа и индивидуалност в работата. Но още при първата възможност се предаваме буквално за един миг.
Като наплашени поданици на някой диктатор, готови да правят каквото той им нареди, ние предаваме нашите свободи и отговорности в замяна на сигурността, която идва от работата, в която ни се казва какво да правим.
Виждал съм това в гимназиите в Акрон, в Бангалор, в Лондон, както и в стартиращите компании. Хората искат да им се казва какво да правят, защото се страхуват (направо изпитват вцепеняваш страх) сами да вземат решения.
И така, ние приемаме сделката. Съгласяваме се да извършваме работа в замяна на серия инструкции. И в продължение на сто години, през които това доведе до по-висок стандарт на живот, сделката си изглеждаше много добра.
***