Представям ви Лили Чолакова – една нежна и витална жена, която пише поезия. От няколко години се познаваме покрай "Поетично кафене", затова си говорим на "ти". Конкретният повод за това интервю е излизането на втората й стихосбирка "Диви ветрове".
Представи се за читатеилите на Kafene.bg.
Казвам се Лили Чолакова и съм от София, където и живея. Обичах да пиша от ученическите си години и бях любимка на учителките си по литература, но прописах активно едва в зряла възраст. Тогава сякаш намерих себе си,след като дълги години съм била изгубена някъде… Имам издадена една стихосбирка през 2011г. ,,Лети, ти, мое вдъхновение''. Заглавието не бе избрано случайно! Исках да не ме напуска вдъхновението, може би за да наваксам за годините, през които не съм писала. И тази ,,мантра'' наистина действа все още…
Имам публикувани стихове във вестниците,,Ретро'' и ,,България днес.''Участвала съм със свои творби в сборниците:,,Поетично кафене'' и ,,Приятели в поезията.'', а също и в Алманах ,,Културна палитра'' за 2013 г. и в Алманах на Буквите за 2013 г.
Излезе втората ти стихосбирка – как би я определила като тема – какво обединява стихотворенията вътре?
За да отговоря на втория въпрос, прочетох отново включените в новата ми стихосбирка стихотворения и установих, че обединяващата тема (без съзнателно да съм търсела това! ) е тъгата. Но тя почти винаги се преплита с надеждата за изход от ситуацията или състоянието. И това е така, защото често пъти аз използвам поезията си за самовнушение, за ,,внедряване'' на позитивни мисли в собственото ми съзнание, които да омекотят тежестта на определени негативни чувства или най -вече на състояния.
Кое е най-трудното стихотворение от нея, което написа най-трудно – технически или като преживяване?
Не мога да си спомня кое стихотворение ми е било най-трудно технически. Някои се ,,изливат'' много лесно, на един дъх, а при други ,,родилните'' мъки са по-големи. Но определено като преживяване най-тежко беше стихотворението ,,Вдовиците отиват на гурбет.'' Една сутрин се събудих много рано (не че ставам късно иначе) и бях плувнала в пот. Сънувах мъртвия си съпруг – като че лежеше до мен тихо, съвсем тихо. Не го усещах като материално присъствие, а като някаква невидима, но все пак осезаема енергия, която витаеше около мен в леглото. Чувството беше много странно! Това се случи малко преди да се събудя, защото само последните сънища преди разсъмване обикновено се помнят. Станах и много бързо и с лекота написах стихотворението. То ми е много, много скъпо!
Какво е за теб поезията?
Поезията за мен, колкото и високопарно може би да звучи, е стимул за живот. Тя е пристанището, в което се отбивам, за да се приютя от житейските бури. Тя е предизвикателство, което ми позволява да ,,вляза'' под кожата на друг човек и да се опитам да предам неговите чувства, настроения и преживявания. В процеса на писането и след това просто се чувствам щастлива!
Как съчетаваш поезията с прозата на делника? Или намираш и поезия в делника?
Животът е низ от много делници и малко празници. Но когато напиша хубаво стихотворение и то докосне душите на хората, делникът ми се превръща в празник!
Подари едно стихотворение на Kafene.bg.
Животът ни е много труден! И често хората се обезверяват. Затова искам да подаря на читателите на ,,Поетично кафене'' стихотворението си,,Вярвай'', което е на втората корица. С него искам да кажа на всички, че каквито и ,,диви'' ветрове в живота да ги брулят, те няма да успеят да ги съборят, ако вярват, че винаги след тъмнината ще проблесне светлина…