Лили Чолакова: Зад ъгъла те чака утре чудо

В началото на юни Лили Чолакова представи пред софийска публика новата си поетична книга "Слънце за утре" (издател Фондация "Буквите", редактор Камелия Кондова, художник на корицата – Огнян Кузманов). Представяме ви и поетеста, и стиховете й. А заглавието на интервюто взимам от един ред нейно стихотворение: "Зад ъгъла те чака утре чудо! На лошото очите изкълваха!".

Какъв път извърви ти като творец между двете последни стихосбирки?

Продължих да пиша, но с по-голяма критичност към самата себе си. Калявах търпението си и не бързах, както по-рано, веднага да публикувам във Фейсбук, а се стремях да подобрявам творбите си.

Изненада ли себе си – с нов ритъм, нови поетически жанрове или нови теми?

След тридневната ми работа с Камелия Кондова по своя инициатива се упражнявах за уеднаквяване на ритъма и се родиха няколко прекрасни стихотворения. Аз съм човек, който се стреми да подобрява работата си. И редакторката ми каза: "Браво! Гордея се с теб!''.

На Халил Джубран принадлежат думите: "Поезията е поток от радост, болка, изненада и шепа думи от речника.''. Струва ми се, че всичко това го има в книгата ми. Промяната, която търсех съзнателно, беше по-скоро към намаляване на тъжните нотки в преживяванията, тяхното отразяване в стиховете и акцентиране върху оптимистичното начало. Това намери израз и в заглавието на книгата – "Слънце за утре''. Първоначалният вариант беше за друго, много красиво заглавие (на едно от стихотворенията ми), но после се спрях на това, защото то съдържа в себе си увереност и оптимизъм за бъдещето, което сами създаваме ДНЕС с нашите мисли и преживявания, с начина, по който гледаме на нещата от живота.

Кога пишеш стихотворения? Имаш ли си тефтерче, което носиш навсякъде с теб и записваш в него строфи и хрумки?

Стиховете се раждат по всяко време на деня. Нямам специално тефтерче, но имам такова за телефонните номера и когато ми хрумне нещо и съм в движение, се улавям, че го използвам, та то се е отдалечило от първоначалното си предназначение 🙂

Редактор на стихосбирката ти е Камелия Кондова. В какво се състоеше съвместната ви работа?

Работата ми с Камелия Кондова ми носеше радост. Когато бях млада и още не пишeх стихове, си мислех с присъщата на младостта самоувереност, че ако някога пропиша, няма да позволявам чужда намеса в работата ми. Но умният човек знае, че нищо не знае. (Казал го е древногръцки философ.) Така че всеки винаги има още какво да научи. А пътят нагоре е път към самоусъвършенстването. И този път е по-лек, когато имаш добър учител (макар и за три дни) и чуеш неговото професионално мнение. Камелия Кондова ми каза, че в стиховете ми има ПОЕЗИЯ, което е най-важното условие, за да бъдеш поет. Тя отбеляза също, че умея да изграждам хубави, интересни образи. Единствената й препоръка беше да поработим ЗАЕДНО върху някои технически подробности в малко на брой стихове. Тези указания ми бяха от полза. Човек трябва винаги да е готов да разширява познанията си, ако иска да се развива и да не тъпче на едно място.

Популярна ли е поезията днес? Всъщност тя състезава ли се с прозата за по-голям брой читатели?

Ако съдя по Фейсбук, да, считам, че поезията става доста популярна днес. В социалните мрежи се чете и публикува много поезия. Друг е въпросът за нейното разпространение, което си остава трудна задача за много автори, включително и за мен. Чувала съм откровени мнения, че някой предпочита безплатно да чете онлайн, но не и да купи поетична книга, макар и на символична цена. А дали някой се замисля, че създаването на поезия всъщност е ТРУД като всеки друг и следователно е редно да се заплати. Отделен е въпросът, че този труд носи на своите автори безкрайно доживотно удоволствие. И който веднъж е започнал да пише, той вече не може да спре.

Колкото за конкурирането на поезията и прозата, мисля, че няма такава конкуренция, защото за всеки влак си има пътници. А и много творци на стихове пишат и разкази, включително и аз. Може би единствената пречка, особено тук, във Фейсбук, е по-големият обем на произведенията в проза и поради спецификата на елктронните издания и динамиката на ежедневието, тези произведения като че се четат от по-малобройна аудитория. Затова аз лично с годините се научих да намалявам обема на разказите, разбира се, без да осакатявам основната идея и търсеното внушение.

Следващата ти книга, каква ще бъде – появи ли се вече идеята на твоя хоризонт?

Мечтая си за книга с разкази. Имам десетина разказа, които не са лоши. Камелия Кондова прочете два от тях и възкликна: "Та ти си белетрист!'' В тази въображаема още книга ще има и други текстове, които редакторката ми много хареса. Смятам, че ще стане страшно интересно. Но… това е въпрос на бъдещето!

Подари ни стихотворение от книгата ти, което най-много докосва читателите ти?

Не зная още кое стихотворение докосва най-силно читателя, а и предполагам че вкусовете са различни, затова ще напиша едно от последните си стихотворения, родени непосредствено след ползотворната ми работа с редакторката. То толкова се хареса на Камелия, че тя веднага го включи в книгата. 

Всяко зло за добро
В живота си печелиш или
губиш.
Махалото е с власт над
две посоки.  
Попадаш на случайните
заблуди
и страдаш, като
паднеш от високо.
Тъгата се пренася
с взлом у тебе –
намерила подслон в
уютен дом,
където със неверие
отгледан
лежи изпосталял,
забравен тон.
От него изоставена
октава
напразно в тъмнината
звук държи.
Надеждата на ниско
оглушава.
Заглъхват в излинели
звуци дни.
А всъщност
позабравена до лудост
на пръсти се промъква
мисъл плаха:
"Зад ъгъла те чака утре
чудо!
На лошото очите изкълваха!"

Прочетете още:
"Демонът на спомените" от Лили Чолакова
Видео – Лили Чолакова – "Децата ни емигранти"
Лили Чолакова: Поезията е пристанище и стимул за живот

Сподели в: