Кафене.бг Ви представя писателката и поетеса, която пише приказки за деца – Лили Спасова. Макар да е вече голяма, в душата си Лили все още пази наивното дете от детството си, което вярва в доброто. С две издадени книги зад гърба си и няколко написани, с 4 години редакторска дейност в детското списание "Арти", както и множество публикувани в онлайн пространството стихове, разкази и приказки, Лили достойно се нарежда в списъка на съвременни български автори, които си струва да прочетете.
Разкажи нещо повече за себе си.
Лили: Казвам се Лили Спасова. Родена съм, работя и живея в София. Възпитаничка съм на Библиотекарския институт, както и на Софийския университет, който много обичам. Завършила съм няколко специалности: библиотечно – информационни науки, допълнителна специализация по психология на равитието, образованието и културата и също така свободния факултет на СУ, специалност психоанализа.
Би ли ни разказала за книгите си?
Л: Автор съм на една поетична книга, тя се казва "По Диогенски” и на една детска книга, която се казва "Една приказна история – Арти и знаещото динозавърче Оги". Тя е едно приказно приключение, чрез което децата пътуват по света и учат нашата българска азбука.
Кога и как започна да пишеш?
Л: Може би е банално, но пиша от дете, не помня на колко години съм написала първото си стихотворение, но още от малка знаех, че искам когато порасна, да напиша книга. И се радвам, че това е факт.
Като автор на детски приказки, трудно ли е да се пише за деца?
Л: Отговорът е много прост. От една страна изглежда лесно, защото то извира от душата ми, от сърцето. Не сякаш аз измислям приказките, а те ме връхлитат и приказката намира мене. От друга страна да пишеш за деца, не е толкова просто, защото е голяма отговорност.
Влияеш ли се от чужди или български автори на приказки, имаш ли любими?
Л: Любимият ми автор е Андерсен, любимата ми приказка е "Малката кибритопродавачка". Обичам много приказките на Оскар Уайлд, обичам философията, която носят в себе си. А любимата ми приказка от български автор е „Захарното момиче” на Светослав Минков.
Какви приказки четеш на дъщеря си?
Л: Малката ми дъщеря е на две годинки, и сега много обичаме приказката за „Червената шапчица", която незнайно защо сме я кръстили Мими.
А какво обичаш да пишеш за децата?
Л: Обичам да пиша за това как винаги могат да изпълнят някаква своя мечта или как чудесата са навсякъде около нас. Моите приказки са обикновени, а героите в тях, независимо дали са животинче или човешко същество, като цяло са позитивно настроени.
Какво те вдъхновява и къде те намира вдъхновението?
Л: Вдъхновява ме самия живот. Вдъхновява ме усмивката на моето дете, усмивката изобщо на децата. Вдъхновението ме намира, не аз – него. Животът е хубав, защото е приказка и всички сме част от нея.
Освен автор на детски приказки, пишеш също и проза, и поезия. Имаш издадена поетична книга. Четат ли днес хората поезия, според теб?
Л: Поезията е нещо много дълбоко и лично. Да, предполагам, че хората четат поезия, но има и такива, които не четат. На тях никой не може да се сърди, дори някои казват, че има поезия, която не се разбира. Аз лично смятам, че поезията не е за разбиране, тя се чувства със сърцето и душата.
Какъв е Човекът в теб, когато пишеш?
Л: Когато пиша поезия, човекът в мен е търсещият човек. Когато пиша проза, като че ли в мен е тъжният човек, а когато пиша приказки, в мен е щастливият човек, защото съм докосната от онова специално нещо, което е много истинско и детето в мен е спонтанно, така че се оставям на магията.
Четеш ли съвременни български автори, харесваш ли някой определен?
Л: Чета съвременни автори. Твърдо заставам зад позицията, че днес имаме добри и качествени поети, както и прозаици, разбира се. Не мога да не спомена Божидар Пангелов, Ваня Константинова, Аксиния Михайлова, Здравка Евтимова, Силвия Томова, Вера Балева, Димитър Гачев и още много други.
Измества ли според теб интернет пространството книгите или литературата се "пренесе" вече там?
Л: Мисля, че компютрите са по-скоро средство, а книгата носи душа. Чрез интернет пространството аз имах възможност да се запозная с много интересни автори, създадох много приятелства. Литературното пространство в мрежата определено е много интересно, и дори вдъхновяващо на моменти, много отключващо, предизвикващо. Не мисля, че литературата в интернет, като цяло може да измести онова удоволствие, което човек изпитва, когато прелисти или докосне книга.
Каква е надеждата ти за българската литература в бъдеще?
Л: Българската литература си се развива, този процес никога не е спирал. Напоследък се говори за възраждане на българската литература, един бум, може би това наистина е така, но надеждите ми са свързани с това българският книгоиздател по-смело да пристъпи към българските автори. Пожелавам да се виждат повече книги от родни автори по рафтовете на книжарниците, както и да присъстват в ежедневието на хората.
Имаш ли бъдещи планове за книги, работиш ли над нещо ново?
Л: Да, но нека засега остане в тайна, за да мога да зарадвам читателите си. Наблягам най-вече върху приказките си, като част от тях реализирам като автор в печатна форма на страниците на образователното списание за деца „Арти” и списание „Ния Балеринка”.
Какви книги обичаш да четеш и кои са любимите ти автори?
Л: И аз като всеки човек съм преминавала през различни етапи при подбора си на книги. Ако говорим за класика – обичам да чета Мопасан. Безкрайно удоволствие за душата ми е, когато поемам към разказите на О`Хенри.
Какъв би бил животът ти без книгите и без писането?
Л: Не мога да си представя живота без това, просто нямаше да е моя живот, щеше да е животът на някой друг.
Приказките на Лили Спасова може да прочетете тук:
Приказка за Палечка Малечка от съседния блок