 |
 |
| Лили Маравиля в "Г-жа Министершата" |
Дария Симеонова в "Презрението" |
Лилия Маравиля и Дария Симеонова – две красиви жени и талантливи актриси са номинирани за "Икар" за водеща женска роля. Лилия Маравиля – за Г-жа Министершата в „Госпожа министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Недялко Делчев, Театър „София“, а Дария Симеонова – за Камий в „Презрението“ по филма на Жан-Люк Годар и романа на Алберто Моравия, реж. Крис Шарков, Театрална работилница „Сфумато“ и “Exodus Art”.
Макар, че номинациите им са за различни пиеси, в различни театри, двете играят заедно в "Тирамису" в Театър "София". Това е поводът в това кратко двойно интервю да ги разпитам за конкуренция и сладостта на славата.
Как се играе лице в лице срещу конкуренцията?
ЛМ: Ние не сме конкуренция,а партньори. Имаме си доверие и играем заедно с удоволствие!
ДС: Конкуренция? Ние сме толкова различни! Спектаклите, за които сме номинирани са толкова различни! Така че не може да става дума за конкуренция в общоприетия смисъл на тази дума. Освен това аз се възхищавам на сценичната си майка – Лили Маравиля, за мен е чест да имам възможност да гледам толкова отблизо (по време на репетиции, а после и от самата сцена) как се "прави", как се изгражда образ и как се води той през всички обстоятелства на този сбит и концентриран живот, наречен спектакъл.
Какво е за вас актьорската слава?
ЛМ: Нищо, ако не е подплатено с добра работа
ДС: Славата, истинската слава, не онази преходната, която те прави алчен и надменен, онази хубавата слава, е в признанието на тези, на които държиш; тя е в това да не се задоволяваш лесно, да се стремиш към следващото стъпало, да вярваш и обожаваш, това, което правиш, защото в крайна сметка е важно това, което ще направиш. Както е казал поетът: "За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори"…
"Икар" са награди на театралната критика. Не трябва ли да има награди на публиката?
ЛМ:Ние тази награда я получаваме всяка вечер след представление.Няма нищо по-вълнуващо от аплаузите.
ДС: Награда на публиката има – тя е накрая на всеки спектакъл и се казва "аплодисменти" 🙂
В духа на „Тирамису” – кариера, любов или семейство – можем ли да ги имаме заедно?
ЛМ: Разбира се, че можем! Въпрос на желание е!
ДС: Те са взаимно свързани. Няма семейство без любов или ако има то е изначално измамно. Фалшиво е и да си кариерист в актьорството, за мен тази професия не се работи, тя се живее. Така че любовта е неизменна част и от двете. Значи въпросът става "семейство или кариера". Малко ми е рано да кажа дали можем да ги имаме заедно, тъй като семейство все още не съм тръгнала да създавам (питайте мама Лили 🙂 Но си мисля, че винаги има загуби, нещо винаги ще ни липсва… Скоро четох едно интервю на Копола, в което той казва, че не разбира хората, които казват: "Няма да имам деца сега, защото нямам пари." В момента, в който имаш деца започваш да имаш пари, налага се! Споделям неговото мнение 🙂 При жените, като че ли е още по-трудно, но има много примери за жени с кариера и семейство, което ме обнадеждава 🙂
Бел. автора: А какво ще отсъди журито, очакваме с нетърпение 🙂