На 19 януари се състоя "Поетично кафене" на тема "Старт". Прочетете стихотворенията на Лилия Кашукеева и Валентин Евстатиев.
Щастлива
от Лилия Кашукеева
Ти ми се случи. Аз те поисках.
Вече не можех да бъда сама.
С теб завъртях се в матрицата, в диска –
винаги твоя, щастлива. Нима?
Беше ми хубаво, няма да крия.
Имах си шал от надежди, любов.
Или поне така мислех – с магия
влезе в дома ми, обут със сабо.
Тропаше тежко, танцувахме диво.
Само че песента свърши, уви.
Взе си и шала, и всичко красиво.
Щракна със пръсти. Събудих се с вик.
Орисница
От Лилия Кашукеева
С какъв ли дар си ме орисала
при яловото ми начало?
От търсене загубих смисъла
с мотива, че съм полудяла.
Дъхът ми скача по седенките
в недоугаснали огньове,
А любовта се крие в сенките
в очакване на нещо ново.
Изкупих пет пъти вината си.
Петнайсет ти се извинявах.
Процеждах светлина под навеси,
но недолюбена оставах.
Сега загребвам с шепи истини
и пия сока им отровен.
Скръбта не ще ме нарани.
Тя само ще дабави спомен.
В годината, в която те обичах
Валентин Евстатиев
В годината, в която те обичах,
изгряваха зелени светофари.
Денят ми си личеше по очите,
акациите цъфваха по залез.
Вратите се отваряха без напън,
а после по следите си се връщах.
Годината започна с топло лято,
което не успяваше да свърши.
Във времето светлееше пролука,
която ме отвеждашше към пристан.
Посоките сесвеждаха до "тука",
Земята беше кръгла и красива.
В годината, в която те обичах,
ръцете ми рисуваха прегръдки.
Гърдите ми се радваха, че дишат,
краката ми ликуваха, че стъпват.
Годината, разбира се, отмина.
Декември се смени със януари.
Но силната ми обич пак я има,
тъй както има вечни календари.