Лидия Иванова е графичен дизайнер, има свой блог – Moon Bites, чието мото е Храна за всички сетива. В него има много кулинарни рецепти и статии по теми, които я вълнуват. Всяка рецепта е придружена с повече от една снимка, които са толкова изразителни и красиви, че на минутата огладняваш. В това интервю си поговорихме с нея за това има ли бум на домашното готвене днес, за снимането на ястия и за модата на здравословното хранене.
В днешното лудо време, когато животът лети със 100 км в час, като че ли хората готвят все по-малко вкъщи, защото нямат време и купуват готова храна или ядат навън. От друга страна има бум на кулинарните блогове, което като че ли се опитва да противодейства на този процес?
Естествено е, колкото по не качествен живот водим, толкова повече здравето се влошава. Днешния начин на живот е в противоречие с естествените нужди на човека, както физически, така емоционални и психически. Животът може и да лети с 100 км в час, но истина е че се движим все по-малко. Общуваме истински, рядко, без да ни се налага да играем социална или морална роля и почти никога не даваме почивка на умът. Започнали сме сякаш да живеем в главите си или в компютъра, а не чрез това което правим, творим или докосваме. А какво сме всъщност, това което мислим или това което правим? Така, че за мен лично, промяната в начина на хранене беше началото към търсенето на по-хармоничен и здравословен живот, предполагам точно това търсене в обществото се изразява и чрез бума на кулинарна тема.
Рецептите в блога ви са много интересни и различни. Как бихте ги определили – като "здравословно хранене" или?
Далеч съм от определения, като "здравословни", "еко", "био". Това са рецепти, които обичам или съм обичала в даден момент от живота си, неща и случки, които са ме вдъхновявали. Здравословно е твърде индивидуално понятие, нещата които са здравословни за мен, може съвсем да не са за друг и обратното. Моят принцип е, че разликата между отрова и лекарство е в количеството. Дори не пропагандирам веганството или вегетарианството, като начин на хранен, има хора, които наистина имат нужда да консумират месо. Важното е да сме осъзнати и да разграничаваме истинските нужди на тялото от лакомията, модата или просто навик и нехайство. Нямам рецепта за здравословно хранен, следвам тялото си, ям каквото ми се яде, не ям когато не ми се, и после наблюдавам как ми се отразява – тонус, състояние на кожа, настроение и тн. Тогава разбирам дали съм поела "отрова" или "лекарство" и внимавам повече следващият път.
Какво послание отправяте към читателите си с всяка нова публикация?
Да се забавляват, каквото и да правят, най-вече с готвенето. То е едно от нещата, които можем да вършим с въображение, усет и творчество. Ароматите, вкусовете и цветовете ще излекуват душата ни, а химичният състав тялото ни. Не е нужно храната да е поредното, трябва и така се прави в нашият живот. Ние сме съвкупност от храната и водата, която поемаме, средата в която живеем и нашите емоции и мисли. Те взаимно си влияят, ако консумираме по-чиста храна, нашите емоции и мисли ще са по-балансирани и тялото ни по-здраво, това ни дава възможност от там нататък по-лесно да пречистим съзнанието си с подходящи духовни практики. А с чистотата на духа, автоматично идва цялостно здраве, по-осъзнато отношение към природата, околната среда и хората. И така кръгът се затваря. Не можем да се фокусираме само върху една от областите и да очакваме, че ще има траен резултат, трябва да работим върху всички, най-вече върху съзнанието, там подредим ли, останалото се нарежда без съпротива.
Мода ли е здравословното хранене и стремежът към използването на нови, чуждоземни продукти като киноа, физалис, брашно от рошкови и др.?
Всяка мода изразява нужда на обществото, обикновено просто нуждата от нуждаене 🙂 Използването на нови и чуждоземни "супер" храни и каквото там е естествена крачка, когато искаме да променим хранителните си навици. То е едно разширяване на хоризонтите. Все едно да обиколиш света и накрая да осъзнаеш, колко е хубава собствената ти страна. Поне при мен така се случи. Започнах да експериментирам с тези продукти в началото, но в момента менюто ми се свежда до съвсем прости ястия, предимно с продукти от България. Е не мога да загърбя индийската кухня вече, това също е голяма любов, но чуждоземните продукти са по-скоро за разнообразие, като кратки екскурзии. Когато отида в чужда страна, обичам храната, която е от там, тя вибрира с вибрацията на местността, с настроението, попила е енергията на страната, тогава има смисъл да я ядем, така се синхронизираме с мястото и хората. Но, когато се прибера тук, не е същото, дори индийските ми ястия са побългарени. Ние се променяме постоянно, нуждите ни също, така че ако нещо за момента ни се отразява добре то е правилно, не зависимо модно ли е или не. Утре вече може да не е за нас, защото сме се променили, затова се слушаме момент след момент и таке е просто и лесно.
Всяка ваша рецепта е придружена с красива снимка. Разкрийте малко от тайните на съвременната кулинарна фотография. На какво се опира и какво цели? Защото, ако сравним снимки на рецепти от преди 10-15 години с днешните, ще видим че са много различни.
Тайни няма – чисто технически, хубава камера, естествено осветление и отражател. Другото е усет, фантазия игра с форми и цветове. Не зная много, като цяло за кулинарната фотография, подозирам, че единствената и цел и да предизвика слюноотделяне в този които я гледа и да го накара да сготви съответното ястие 🙂 Точно това целят моите снимки. Исках да покажа, че ястията без месо и животински продукти не са само люцерна и глухарчета, както често приятелите ми предполагаха. Аз спрях да ям месо не по-собствено желание, тялото ми престана да го понася, а по-късно и млечните продукти и първото ми притеснение, беше какво ще ям? Наистина не знаех, започнах да разкривам цял нов свят от храни и щандове в магазините. Чрез тези фотографии искам да покажа, на тези които желаят да опитат, но имат същите притеснения, че наистина има много какво да се яде. Майката земя е безгранична в разнообразието си. Вкусно е, хранително е и може да изглежда не по-зле от всяко друго ястие с животински продукти.
Вашето любимо ядене, което готвите най-често?
Напоследък наблягам на ориза. От поредния вариант на ориз и един забравен пакет кори за баница се роди тази рецепта, която често си правя напоследък.
Продукти:
1 ч.ч. ориз
1 пак. кори за баница
100 гр. мариновани гъби или 150 гр. пресни
1 ч.ч. домати за готвене (най-хубаво домашни от буркан)
1/2 стрък праз лук
1/2 ч.ч нарязани маслини (черни или зелени)
1-2 ч.л червен пипер
зехтин за готвене и намазване на корите
мащерка
джоджен
черен пипер
сол
Нарязаният на ситно лук, гъбите и маслините се запържват в малко зехтин. Най-добре в тефлонова тенджера или такава с дебело дъно. Когато се позапържат, добавяме червеният и черният пипер, след което и оризът. Объркваме и когато зрънцата започнат да стават прозрачни, добавяме доматите за готвене и 1 чаша вода. Когато оризът поеме течността добавяме втора чаша вода. Идеята е да не остава течност, когато е оризът е напълно сварен. Когато оризът поомекне добавяме останалите подправки, нарязаният праз и сол на вкус, варим до пълна готовност. Отстраняваме от огъня и оставаме оризът да абсорбира цялата течност. През това време намазваме тавичка със зехтин. Поставяме една кора на дъното леко намачкана, капваме малко зехтин върху нея и поставяме втора. Разпределяме част от ориза, като при нормална баница, не твърде много (3-4 лъжици). Редуваме кора, зехтин, плънка, като завършваме отново с 2 кори и зехтин. Печем в предварително загрята фурна на 250 градуса, до почервеняване на корите. След изваждане напръскваме с малко вода и покриваме с кърпа.
….
Бел. автор: Е, остана само да ви кажа: Добър апетит! Сгответе нещо от рецептите на Мoon Bite и ни пишете 🙂