Лаура Ескивел е мексиканска писателка, автор на няколко бестселъри, от които на български са преведени „Като гореща вода за шоколад”, „Законът на любовта” и „Малинче”. Във всичките си книги тя пише за любовта между двама души и любовта към живота. В романите си тя търси обяснение и решение както на актуални въпроси на нашето време – за новата роля на мъжете в семейството, за реализацията на жената в обществото, така и на вечните теми за греха и прошката. Миналата седмица тя гостува в България за връчването на наградите Mtel Media Masters 2011. С любезното съдействие на нейните издатели у нас – издателство "Колибри" – г-жа Ескивел даде това интервю специално за Kafene.bg.
Харесвате ли българските издания на книгите Ви?
Да, всичко ми харесва – дизайна, цветовете, свежи и привлекателни.
Имат ли общо послание книгите Ви?
Смятам, че всички са свързани с любовта между човешките същества, проблемите, които възникват във връзката и как да бъдат преодолени.
Имате ли самочувствието на психолог?
Психологията ме интересува. Писателската работа е тясно свързана с психоанализита на героите.
Книги Ви са различни по жанр – в „Малинче” има елементи на историческия роман, в „Законът на любовта” има екшън и фентъзи. Коя написахте най-трудно?
„Законът на любовта” – тъй като героите започват да живеят през 2200 г., но всъщност става въпрос за живота им преди три живота. Наложи се да напиша 3 малки романа, като на всеки етап направих анализ на героя. Беше сложно. Освен това отначало никой издател не искаше да книгата с музикален диск. Наложи ми се сама да продузциарм диска. Рисунките също трябваше сама да платя. Но си струваше, защото романът беше замислен като мултимедиен. Наложи ми се да координирам трите елемента – книга, музика и рисунки. Може би заради това таки книга е особена за мен и много я обичам.
А коя написахте на един дъх?
„Като гореща вода за шоколад”.
Героите Ви търсят смисъла на живота. Вие за себе си открихте ли го?
Да, така мисля. Той е свързан с дълго търсене на духовността, но това е тема на друг разговор.
Кой е най-големият грях на съвремения човек?
Най-големият грях на съвременния човека е, че вярва в греха. Днешното общество е белязано от юдео-християнското мислене, което е базирано на идеята на греха, вината и наказанието. Веднъж вкаран този постулат в главата му, човек подсъзнателно започва да търси собственото си наказание. Все едно влачим със себе си много тежът багаж. Това се отнася особено много за жените във връзка с абсурдната идея за първородния грях и жената като подбудител на този грях.
Кое е по-трудно – да простим на враговете или на себе си?
На себе си.
Имате ли обратна връзка с читателите? Споделят ли, че книгите Ви ги разплакват?
Любопитното е, че за „Със скоростта на желанието” трима издатели ми пратиха писма, че са плакали след като са я прочели. Това много ме учудва, защото издателите никога не ми пишат, особено да ми споделят лични неща. Търсят ме за делови въпроси, свъзразани с издателската работа. В този случаи, обаче, те ми благодариха, че съм описала по този начин мъжки герой. Това много ме радва, защото прототипът на главния герой е баща ми, който беше точно такъв – много благ човек.
От кои страни бяха издатели?
Испанец, германец и италианец. В Мексико имам приятели-артисти, които ми признават, че затварят книгите ми и започват да плачат. Трогателно е, защото в днешно време мъжете имат един голям проблем, свързан с промененото им място в обществото. Днес им е отнета традиционната роля на основни фигури в семейството, на поддържащи домакинството и те вече не знаят каква е тяхната функция. Понякога жените печелят повече. Мъжете трябва да полагат големи усилия да се адаптират, за да възприемат роли, които преди не им се е налагало да играят. Например ролята на жената. Младежите, младите мъже се приспособяват по-добре към новата си роля, защото са възпитани по друг начин. В семейството на дъщеря ми и зет ми, например, има стройна организация – кой да гледа детето, кой да готви, кой да помага в домакинството. Те нямат никакви проблеми в това отношение. В същото време има мъже от по-старото поколение, на които това им струва много. В този смисъл романът „Със скоростта на желанието” разкрива една страна от природата на мъжете, която те притежават. Например при Хулио и Луча парите винаги са били мотив за раздяла. Изведнъж Луча получава възможността да осигури семейството материално. След това въпросът за комуникацията става много болезнен. Аз нямам проблем с мъжкия свят, като цяло, защото имах възможно най-добрия баща. Много добре говоря с мъжете и се надявам това отношение да се чувства в романа „Със скоростта на желанието”.
За какво ще бъде следващата Ви книга?
Това е историята на една жена полицай в град Мексико в нашето съвремие.
За какво мечтаете?
Много бих искала колективно да намерим начин да живеем в един свят, в който можем да споделяме всичко, всичко да е на всички, където няма либерализъм, има здравословна връзка със земята и уважение към човешкото същество и към човешкия живот.
Вижте още:
Лаура Ескивел ще се срещне с българските си читатели
Романът „Законът на любовта“ на Лаура Ескивел