Новият необикновен, свръхестествен трилър на Бенджамин Пърси "Кървава луна" (Издателство "Сиела", превод от английски: Жана Тотева, обем: 480 стр, цена: 18 лв.) сплита жанровете на съспенса и ужаса. Романът е номиниран сред десетте топ заглавия на CNN и на Амазон.
* * *
Всяка тийнейджърка си мисли, че не е като другите. Но когато правителствените агенти разбиват вратата на Клеър Форестър и убиват родителите й, тя разбира колко различна е наистина.
Патрик Гембъл с нищо не е по-необикновен от останалите до деня, в който се качва на самолета и часове по-късно излиза от него като единствен оцелял пътник. И като герой.
Президентът Чейс Уилямс се заклева да изличи заплахата за нацията, ала електоратът не знае, че той се е превърнал в това, което се е заклел да унищожи. Всички са въвлечени във война, която до този момент е била
контролирана със закони, насилие и наркотици. Назрява метеж, който ще причини разруха, загуби и трагедии. Нощта на кървавата луна идва. И тогава ще се появи един неузнаваем, кошмарен свят, в който ще започне
битката за човечеството.
Романа е комбинация от история и странна художествена измислица, които сякаш вдигат огледало пред съвременна Америка, за да отразят страховетеи предразсъдъците й.
Бенджамин Пърсиразглежда познати теми, свързани с пубертета и съзряването – разведени родители, първи влюбвания, първи страсти, промяна на тялото, тайни и забранени ласки. И всичко това на фона на
терористични атаки, вилнеещи върколаци и надвиснала пандемия.
Класически роман на ужасите ли е това? Тийнейджърска приказка? Алегория за превземането на страната ни от тероризма? Да, всичко това. Но и нещо много повече.
БенджаминПърси е написал изумителен, прекрасен роман, сплитащ жанровете на съспенса и ужаса, но с обичайната му сила за натуралистичен език и с характерното му дълбоко прозрение в характерите на героите.
Бенджамин Пърси (р. 1979) е американски писател, автор на вече два романа и два сборника с разкази. Печелил е наградите Whiting Writers, Pushcart Prise, субсидия от Националната фондация за изкуства и
наградата George Plimpton за белетристика на The Paris Review. Неговихудожествени творби и есета са публикувани в изданията Esquire GQ, Men’s Journal, Outside, Time и Wall Street Journal.
* * *
РЕЗЮМЕ НА Publishers Weekly
Новият необикновен, свръхестествен трилър на Бенджамин Пърси е комбинация от история и странна художествена измислица, който сякаш вдига огледало пред съвременна Америка, за да отрази страховете и предразсъдъците й. Романът започва със сцени, които ще окажат силно въздействие върху всеки, който се вълнува от глобалните събития на миналото десетилетие: бащата, военен запасняк, казва сбогом на сина си, преди да замине на война в далечна страна, където властва фанатична секта, а страшна терористичната атака сваля три самолета на американска територия само за един ден…
И в двата случая не става дума за джихадисти, а за върколаци, които от столетия живеят сред обикновените хора и които през ХХI век са заклеймявани като нисша класа в Америка и принуждавани да потискат животинските си инстинкт чрез лекарствени средства.
В бърза последователност Пърси представя основните герои в своята драма: тийнейджърът Патрик, единственият оцелял от самолетната атака, Клеър Форестър, тийнейджърка върколак, която бяга от правителствените агенти, след като убиват родителите й, Чейс Уилямс, опортюнистичният губернатор на Орегон, който се надява да се възползва от страховете, породени от терористичните атаки в своя полза при надпреварата за президентския пост, и Мириам, лелята на Клеър, дезертьорка от върколашкото съпротивително движение, поело отговорността за терористичните атаки.
Патрик се подвежда по преследваща върколаците група скинхедс, които наричат себе си Американците, преди да се влюби в Клеър. Бащата на Патрик става жертва на военната окупация на република Лупин, която е разположена между Русия и Финландия, и е очевидна метафора на Ирак и Афганистан. Чейс бива заразен с приони на лобос, които го превръщат във върколак, и се опитва да скрие това от обществото, докато бъде изнамерена ваксина. А Съпротивата организира още по- опасни терористични актове, които ще ескалират до експлозивна, ужасяваща развръзка.
Увереността, с която Пърси разказва историята си, го отвежда до поемането на някои рискове, които намират обяснение в шокиращия финал, естествено следствие от заложените в сюжета предпоставки. Чрез докосването до духа на времето и социално- политическия климат, както и дестилирането им в мощен мит, свързан с тиранията на мнозинството над малцинството и демонизацията на Другите, Пърси е създал амбициозен, епичен роман, който заслужава да получи много по-голяма читателска аудитория от тази, която обикновено се интересува от подобен жанр.
Publishers Weekly, СТИВЪН ДЖИМЯНОВИЧ
(редактор на Supernatural Literature of the World: An Encyclopedia)
* * *
ИНТЕРВЮ
Кристин Ивърсън, The L-magazine
Моето интервю с писателя Бенджамин Пърси, който има най-дълбокия глас, който някога съм чувала.
В своя роман КЪРВАВА ЛУНА Бенджамин Пърси разглежда познати теми, свързани с пубертета и съзряването – разведени родители, първи влюбвания, първи страсти, промяна на тялото, тайни и забранени ласки. И всичко това на фона на терористични атаки, вилнеещи върколаци и надвиснала пандемия. С други думи, този роман не се поддава на лесна класификация.
Класически роман на ужасите ли е това? Тийнейджърска приказка? Алегория за превземането на страната ни от тероризма? Да, всичко това. Но и нещо много повече. Разговарях с Пърси – гласът му е много дълбок, сигурно такъв би бил гласът на вълк, ако можеше да говори, – за неговия роман и сюжета му, който, въпреки борбата на реалността с ужаса, резонира изключително дълбоко в нашето съвремие.
KИ. Получих книгата ви в средата на април – особено подходящ момент, като се има предвид съвпадението с ужасния бомбен атентат на маратона в Бостън и произтеклите от това дебати за тероризма, ксенофобията, правителственото наблюдение. Какво ви накара да пишете за тези неща?
БП. Винаги съм бил наясно, че някои от най-дълго оцелелите и въздействащи хорър истории са посветени на културни проблеми. Първият пример за това е Франкенщайн. Създаденото от него същество въплъщава всички бурни чувства, които технологията и науката предизвикват, когато човек си играе на бог. Имаме и „Нашествието на крадци на тела”, който се отнася до Червената заплаха, надигнала страховете от комунистите сред нас. Мислех си от какво точно се страхуваме сега – страхуваме се от болести и от зарази. Заглавията в медиите постоянно споменават свински грип или птичи грип. Освен това се страхуваме от тероризма. Исках да прекарам острието си по нерва на момента все едно, че вдигам огледало с пукнатина. Очаквам хората да разпознаят в това огледало конкретни политически фигури и културни проблеми. Опитах да забуля отражението и да размия очертанията му, за да могат всички изпънати нерви да се сплетат в едно.
КИ. Добре, но защо хорър? И защо използвате върколаци, за да отразите проблемите на обществото?
БП. Израснах с този жанр – както и повечето от нас. Бях обсебен от уестърни, научна фантастика и шпионски истории, но не друго, а именно хорърът ме омагьосваше. Прочел съм всичко от Стивън Кинг, Питър Строб, Ан Райс, Дийн Кунц. По-късно прочетох Шърман Алекси и Фланъри О’Конър. До този момент мислех, че всяко разказване на истории е определено като жанр. Липсваше ми компулсивната увлекателност на популярната художествена литература и затова с „Кървава луна” се опитвам да застана на две територии подобно на Джъстин Кронин, Маргарет Атууд или Кормак Макартни. Може да описвам експлозии, но го правя с красиви фрази.
А върколаците винаги са ме омайвали. Като дете дори изпълнявах „церемония на вълка”, където наистина се опитвах да се трансформирам във върколак. Реших, че върколаците са подходяща и ясна метафора по отношение на ксенофобията. А и в този мит има нещо, на което всички можем да разчитаме – неотприщената идентичност. Всички имаме по нещо диво в същността си, което всеки момент може да подаде ноктите си. Всички сме съжалявали за поведението си в предишната нощ. Ето затова доктор Джекил и мистър Хайд въздействат така, а Невероятният Хълк е толкова популярен.
КИ. Книгата третира важни национални и глобални проблеми по невероятно убедителен начин, при все че са замесени върколаци. Какви проучвания направихте за това?
БП. Посетих много лаборатории, направих много записки, опитвайки се да проследя хлъзгавата научна материя зад прионите и ваксините, защото исках моите върколаци да бъдат не просто виещи срещу луната животни, а нещо, което да е истински хорър. Всички имаме козина отвътре.
КИ. Бихте ли казали, че романът ви е част от жанра на ужаса или просто е посветен на тема, която е ужасяваща по същността си? Може би по-малко ужас, а повече правдивост? В крайна сметка тийнейджърският елемент е сред най-силно въздействащите.
БП. Исках да бъде колкото може по-многослойно. Да има епичен замах. Две от централните сюжетни линии са свързани със съзряващи герои, излизащи от тийнейджърската възраст. Митът за върколаците се преплита с надигането на хормоните при тийнейджърите и всички кризи на идентичността, които съпровождат израстването. Налице е и осъзнаването, че нечии странности, които правят човек различен, могат да се окажат и сила.
ИК. Тази книга има много кинематографични качества. Мислите ли да я превърнете във филм?
БП.Това би било чудесно. Холивуд е страната на спекулациите и в момента текат някои разговори, но все още не сме се договорили за нищо.
* * *
КРАТКИ РЕВЮТА
С Кървава луна един от нашите най-ослепително талантливи млади писатели предявява претенциите си върху вниманието на цялата нация. Бенджамин Пърси има огромно предимство пред повечето други писатели, които опитват „литературния хорър”: той разбира и вниква дълбоко в този жанр и говори неговия език като роден. Това е роман, който има силата да буди вълнение и възхищение, но също и да отведе читателя далеч извън комфортната зона, в една емоционална територия, която малцина са виждали.
Питър Строб, автор на бестселърите Ghost Story, Koko, „Талисманът” и „Черния дом” (последните две в съавторство със Стивън Кинг)
Бенджамин Пърси е един от най-талантливите и многостранно надарени писатели в американското книгоиздаване през последните години. Степента на неговото майсторство и природният му талант са наистина необикновени, усетът му за езика е перфектен. Неговата проза притежава мъжествената мощ на Ърнест Хемингуей, но и чувствеността и състрадателността на Юдора Уелти. Неговите творби са като среща на Шекспир с рокендрола. Бенджамин Пърси знае как да поддържа гамата в ми мажор.
Джеймс Лий Бърк, автор на бестселърите „Пленници на Небето”, „Белязания”, „Блусът на черните череши”, „Препоръки от мафията”, Feast Day of Fools, Neon Rai
КЪРВАВА ЛУНА не е просто роман за върколаци –той зареден със сериозна политическа символика. Ако Джордж Оруел си бе представил бъдеще, в което популацията на хората вълци ще нарасне до степен, в която да трябва да бъдат колонизирани и дрогирани, този роман би могъл да бъде негов.
Джон Ървинг, автор на бестселърите „Светът според Гарп”, „Четвъртата ръка”, „Вдовица за една година.”
НЕ мога да го кажа по друг начин: Бен Пърси е написал изумителен, прекрасен роман, сплитащ жанровете на съспенса и ужаса, но с обичайната му сила за натуралистичен език и с характерното му дълбоко прозрение в характерите на героите. Не мога да намеря достатъчно силни думи, за да препоръчам подобаващо тази книга, нито пък мога да се откъсна от нея.
Том Франклин, автор на Crooked Letter, Hell at the Breech and Poachers
Пърси преразказва буквално всички борби за социална справедливост през последния половин век, използвайки като символ върколаците – от десегрегацията до желанието на миролюбивите американски мюсюлмани да си вършат спокойно работата, без да бъдат третирани като парии. Романът ни уверява, че атаките от върколаци са не по-чести от нападения на акули, но само защото потенциалните извършители се докарват до състояние на пълна безчувственост чрез медикаменти. Без „нашийника” на така нареченото лекарство „Волпекс”, те вероятно силно биха искали да разкъсат съседите си човеци на парчета.
Заместете „СПИН пациенти” или „Окупирай” с върколаци и проблемът става неудобно очевиден.
Джъстин Кронин, The New York Times
Забравете всякакви сравнения с „Полуздрач” – Пърси си поставя много по-амбициозна цел: интелигентен, актуален, злободневен трилър, който същевременно засяга социалните проблеми на културата като цяло. И до голяма степен я постига.
Романът ни кара да се замислим за 11 септември, за войната с тероризма, за Движението за граждански права и последиците от радикализма през шейсетте, за крайно десните нацисти и левите екстремисти, за СПИНА и евгениката.
Alice Short, Los Angeles Times