На 17 ноември със знака на Издателска къща „Хермес“ излиза новото издание на „Кукувица кука“ – документални разкази
и пътеписи от Георги Божинов. В него за първи път се публикува в книга разказът „Старите портрети“ за съдбата на петима българи, лежали в сталинските лагери. Появата му в сп. „Септември“ през 1975 г. предизвиква огромен скандал. Авторът е уволнен и остава дълго без работа, уволнена е и съпругата му. Днес, години по-късно, Георги Божинов получи заслуженото му признание.
През 2014 г. „Хермес“ го преоткри за читателите, а неговият забравен шедьовър „Калуня-каля“ месеци наред оглавяваше класациите за художествена литература и се превърна в най-продавания български роман!
Той премина 25 000 тираж и пренареди, по думите на Деян Енев, челото на българската литература. „Калуня-каля“ спечели признанието на литературната критика и читателите и е една от най-стойностните книги през последните десетилетия! Книга, която трябва да бъде прочетена!
На 17 ноември, заедно с „Кукувица кука“, излиза десетото издание на „Калуня-каля“.
За автора
Георги Петров Божинов е роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с втора специалност „Руска филология“. След дипломирането си работи като кореспондент на БТА, „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикацията на пътеписа му „Гора зелена, вода студена“ в сп. „Септември“ през 1975 г., където документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен отвсякъде и до края на живота си остава без работа. Автор на книгите „Вдън гората Дикчам“, „Юлень“, „Караджата“, „Кукувица кука“, „Черешови води“, „Сивият скиталец“ и „Калуня-каля“. Умира на 25 май 2004 г.
Той пътуваше много, беше наистина скиталец – пеша, с мотор, с каквото позво- ляваше теренът… Имах чувството, че познава всяка река и всяка махаличка по чукарите. Беше обсебен, слят с българската земя по един наистина първичен, страстен начин.
Милка Рускова, дъщеря на писателя
Георги Божинов не се изкуши от фалшивата свобода. Той вървеше до последните си дни по пътищата на родината, за да дири истината – без злато и без власт, но с ясно- то съзнание за величието на Природата и Непокорния човек. Затова ни е ужасно необходимо да го четем – нека чуем кукувицата, чиято песен никога не трябва да замлъква.
Георги Цанков