По покана на Институт Сервантес – София и ИК Жанет 45 в България гостува кубинската писателка
Сое Валдес
За свободата и тайнството на писането
Модератор на дискусията: Лили Табакова, преподавател по латиноамериканска литература в СУ „Св. Климент Охридски”.
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая…“
Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.
Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, подкрепено и от признанието на Валдес, че “Всекидневното нищо” е нейният “роман-катарзис”.
Без патетика Валдес прониква до “нищо”-то, кухотата и безсмислието, превърнати в същност и реалност във всекидневието й на острова. Единственият начин да преживееш подобна нищета се оказва иронията. Героинята на Валдес не е революционерка; тя просто търси спасение от обкръжаващия я кошмар. В хода на сюжета еротичната страст се превръща в писане и писането – в страст. Комбинацията от еротика и литературна ирония се оказват спасителния сал, върху който героинята преодолява омерзението.
Валдес описва серията връзки на Йокандра с алегоричните образи на измамния писател Предателя, режисьора Нихилист, естетът Рис и най-добрия й приятел Червея (обидно название за непатриотите). За Йокандра двуполюсността на Куба се изразява най-ярко в алегоричния й двойнствен сексуален живот: тя редува нощите с „Нихилиста” (когото истински обича и с който изживява дълги, детайлно описани сексуални наслади) с тези, прекарани с „Предателя” (бившият й съпруг, когото иска да унижи). Изправена пред такъв мрачен избор, у Йокандра се възражда и сатиричната й природа, а също и стремежът й да се утвърди като писател (романът завършва със същата мисъл, с която започва, а тя се чуди дали тя създава думите или те нея).
Един сексуално-откровен и забавен съвременен „Кандид”.
Kirkus Reviews
Разкрепостеното въображение, разнородните хиперболи, талантливите игри на словото, богатството на речника – характерни изобщо за карибската образност – ни помагат да се гмурнем в повествованието. Чрез живия, говорим и нахакан език читателят се потапя в хаванската символика, персонажите добиват алегорични черти, а неуморните игри с действителността, фаталността и гротеската ни пренасят в драматизма на едно заключено общество, в което над всичко тегне забрана, а книги почти не излизат – едно, защото не са получили одобрение и второ, защото просто няма хартия, на която да бъдат отпечатани.
Knihi.cz
Книгата на Валдес дава нова перспектива на женското еротично писане. Тя говори за секса по един нов и смел, нецензуриран начин, нехарактерен за авторките от Латинска Америка. Валдес е от силните гласове на новата постмодерна женска проза.
Джени Еспада
Родена в Хавана през 1959 г., обявена от Фидел Кастро за „враг на революцията” и прогонена от родината си заради начина, по който обрисува съвременна Куба, Сое Валдес се нарежда сред класиците на кубинската литература и е считана за един от най-силните гласове на новата постмодерна женска проза.
През 80-те години на 20 в. Сое Валдес работи в кубинската делегация към ЮНЕСКО и към културния отдел на кубинското посолство в Париж. През 90-те, вече в Хавана, е редактор на списание Cine Cubano („Кубинско кино”) и автор на киносценарии. Между 1993 г. и 1994 г. пише романа си La nada cotidiana
(„Всекидневното нищо”) и моли свой познат журналист да изнесе тайно ръкописа извън Куба. През 1995 г. книгата излиза в Париж и се превръща в събитие за френския литературен живот. След публикуването на романа Валдес живее в изгнание във Франция заедно със съпруга си и дъщеря си, а книгите й са забранени в Куба. В интервю за чешкия всекидневник „Право” авторката споделя: „По моему големият успех на книгата е, че в нея става въпрос за литература, а не за политика, че тя е за любовта и не-любовта, за отчаянието и надеждата. Тя разказва просто и искрено една история, която се роди в Куба, но намери отзвук във Франция, а и в други страни. ”
Свободата и тайнството на писанетоИнтервю със Сое Валдес на Анежка Харватова за “Салон”, приложение на чешкия всекидневник “Право”.