Веднага си нахлузих джинсите! Избягвах да нося боксери и дори този факт ме караше да се притеснявам от това, когато самият Сфаровзки говореше от екрана… А да остана в такъв момент без панталони, беше наистина недопустимо.
Често се замислях, какво ли им е на телевизионните хора? Американският поет Чарлс Буковски твърдеше по техен адрес, че твърде често си правели пластични операции, вземали кожа от задника и я зашивали на лицата си и така те се показвали на телевизионните екрани с лица-задници. Да, така е… Интересно наблюдение.
Но аз не можех по никакъв начин да се отърва от съвсем друго нещо. Зад стените на къщите си хората вършеха най-вече отвратително срамни неща… И то, в повечето случаи пред незагасен телевизор. Не се ли отразява това по някакъв начин на хората вътре в кутията?
Например, развеселен идиот си прави системно свирепи чекии докато гледа предаването ВКУСЪТ НА СМЪРТТА с Васа Ганчева по Националната телевизия, или някоя смърт, някоя отвратително артистична грозотия да си залепи лигавата путка на телевизора върху лицето на Мартин Сфаровзки, изключителния журналист, от екрана на НОВА…
Нещо не ми харесваше.
Дооблякох се и излязох.
"Крокодилът – гений" от Тома Марков
