Крис Енчев е философ, не само по образование и професия, но и по призвание. Но наред с чисто научните си търсения в последните години той се занимава и с изработка на бижута и аксесоари от рециклирани материали, природни и всевъзможни други продукти, агитира активно в посока приемането на различните и разчупването на стереотипите, списва свой блог, ходи бос и приканва още и още нови хора към босоногството. Един интересен разговор с един уникално интересен човек специално за читателите на Kafene.bg.
От къде възникна страстта за правене на неща с ръце?
Нещата тръгнаха от това, че срещнах хора, които се занимават по-отдавна с правене на бижута от различни естествени материали, комбиниране на най-различни други материали заедно с тях. Аз много отдавна имах идеята за подобна дейност, която би ми била приятна, друг коридор за творчество, което от една страна е различно от професионалните ми занимания, а от друга страна би ги допълнило и по някакъв начин би ме обогатило. Беше въпрос на съвсем случайна среща във Фейсбук покрай София диша, с момиче, което се занимава с hand made бижута – Лидия Кирилова. Тя беше инициатор на събирането на хора около себе си, които правят най-различни неща в тази насока, ръкоделници да ги наречем. И до ден днешен с тези хора участваме в различни инициативи, виждаме се, възникнаха приятелства между нас, което е много приятно.
Имаш много разнообразен спектър от материали. Как ги подбираш?
Не ги подбирам, те сами ме подбират. Понякога просто експериментирам да проверя как се държи даден материал при рязане, сушене, различни видове обработка, комбиниране с други материали и понякога резултатите са изумителни, надхвърлят очакванията. И точно това е интересното, че предварително никога не се знае при определен вид обработка или съчетание какво би се получило.
Доколко залагаш на спонтанността?
Има ги и двата момента. Понякога тръгвам с някаква идея, която вече ми се е завъртяла в главата, а в някой следващ момент, докато тече процесът на правенето, възниква и нещо друго, в крачка, което променя идеята и я насочва към някакви неочаквани следствия. И тогава се получават интересните неща.
Понякога подхождам напълно интуитивно, просто експерименти, които очаквам сами да ме насочат накъде нещата биха се развили в по-интересна посока.
Колко време отделяш на тези занимания? Хоби ли е това, всъщност?
То е хоби, поради това, че възникна като нещо, което ми е приятно, правя го доброволно, без очаквания за финансово изражение. Но в същото време има моменти, когато ме поглъща за доста дълго време изцяло и е много трудно да сложа границата къде то престава да бъде в този смисъл хоби, като нещо странично и за определен период от време нещо, което основно ме занимава. Но от друга страна не смятам, че е нещо, което трябва изцяло да погълне времето ми, тъй като и другите неща, които правя по някакъв начин обогатяват ръкоделните занимания. Редуването на различен тип дейност, според мен, е плодотворно.
Не продължават ли и философските ти търсения и разсъждения в тези неща, а и те самите не ти ли дават основание да мислиш в нова посока?
Установих, че връзка има. И аз не съм я осъзнавал винаги във всеки един момент, но доколкото философски ме интересува от пристрастията ми към Кант, това човек да тръгва от нещо единично и да стига до идеята, до понятието за общото, но по път, който е обратния, от предмета към възможното му вместване в понятие, по-скоро изработването на понятие рефлексия върху единичното. И самата дейност с различни материали, като нещо, което съчетава различни материали, изисква рефлексия, именно изработване, измисляне на това какво да представлява предмета откъм понятието за него. В този смисъл рефлексията и търсенето на подобие, които не са очевидни, има като че много ясна връзка с нещата, които ме вълнуват и във философски план, колкото и да е учудващо.
В този все по-универсален свят доколко човек трябва да се занимава с нещо подобно, за да съхрани, изрази своята идентичност и уникалност? Отпор на масовото клиширане ли е това, което правиш, правите?
Напоследък се замислих от тази страна на въпроса. Бях провокиран от въпрос „Наистина ли някой носи неща, правени от шушулки?“. От човек, който е готов за промяна, за приемане на различното, възможен аксесоар, който разчупва дадени стереотипи, които са се утвърдили, но в същото време е достатъчно оставащ в едни по-традиционни представи, които не могат да излязат от стереотипите и тогава разбрах, че е много полезно дори да се предприемат акции, които да са концентрирани върху правенето на различни неща, които разчупват дрескодовете, разчупват стереотипите и това какво е приемливо да се носи като бижу, аксесоар, дреха и какво – не.
В този смисъл обществото ни не е ли все още много консервативно към различните или има вече промяна?
Според мен са осъществени пробиви и поне както аз усещам нещата, промяната дойде сравнително отскоро, покрай това, което социалните мрежи усилват и то съществува вече като тенденция за групиране на хората в малки неформални общности, които искат да наложат по-различен стил, нещо собствено, било като идея, било като поведение, занимание, хобита, култура. Имам чувството, че този процес се мултиплицира доста в последно време и то не без участието на социалните мрежи.
Интернет доста улесни тези тенденции да станат реалност и да могат именно чрез ресурсите на мрежите да прокарват неща, да излязат на бял свят много повече, да създадат връзки със себеподобни. Това се оказа много важно не само за да просъществуват, но и да генерират някаква култура, някакви идеи, някакви ценности в по-широк мащаб.
Ти си активен онлайн. На теб самия какво ти дава Интернет?
Не мога да отрека, че предимствата са доста. От една страна намерих много повече хора, които не само откликват на новото и биват заинтересувани, склонни са да съучастват, да помагат, да дават нови идеи, което помага човек да съчетае общуването с взаимодействието с други хора и техните собствени търсения. Това за мен е канализирало доста неща, помогнало ми е да ги развия, да ги задълбоча, да разширя обсега, самият аз да се променям много по-активно. Динамиката нямаше да е същата, ако не съществуваха тези възможности.
Да кажем и за босоногството, защото това също е една от важните за теб теми. Разхождате се по Витоша боси, правите акции в центъра на София…
Нещата започнаха по-скоро като решаване на здравословен проблем. От там нататък, обаче, възникна въпросът действително дрескодовете, казано в най-широк план, задължителни ли са, къде са задължителни, ние участваме ли в тяхното създаване или променяне? Една такава серия от експерименти ми показа, че ние всъщност можем да участваме и да ги променяме. Нещата не са безусловно задължителни, статични, а се случват от самите нас. От тази гледна точна понякога тенденцията към разчупване на дрескода може да бъде насочена в една или друга посока. Някои от тези акции придобиха социално изражение.
Не е ли донякъде опасно все пак босоногството у нас – има толкова счупени бутилки, боклуци навсякъде…
Вниманието става втора природа. Човек преструктурира начина, по който обследва околната среда, става много по-внимателен изобщо към себе си и към средата. Това е преорганизиране на самия себе си и усещането за себе си, което пък като че насочва човек и към повече внимание в общуването. Повече внимание от какво си заобиколен, как се отнасяш към него, като нещо, от което ти си част. От тази гледна точка вниманието сравнително лесно може да бъде пренастроено, така че човек безопасно да се движи, а от друга страна променяме и начина, по който се отнасяме към себе си, а това рефлектира и към отнасянето към околните, според мен.
Още по темата: