Кристи Пую е основоположник на новата вълна в румънското кино. Режисьорът лично ще представи най-новия си филм "Сиераневада". Публиката ще може да гледа и култовите "Смъртта на г-н Лазареску" и "Аврора".
"Сиераневада" е трагикомична история, в която политиката се преплита с динамичните връзки в едно семейство. Филмът привлече вниманието на публиката и специалистите в Основния конкурс в Кан 2016, получи наградите за най-добър филм и най-добър режисьор от Чикаго 2016, приза за най-добър сценарий от International Cinephile Sociaty Awards, както и наградата за най-добра операторска работа от фестивала в Минск 2016.
Само три дни след терористичното нападение в редакцията на френския седмичник 'Шарли Ебдо" и 40 дни след смъртта на баща си, четиридесетгодишният лекар Лари (Мими Бранеску) е принуден да прекара съботата със семейството си по нерадостен повод – панахида. Но събирането не протича според очакванията – Лари трябва да се изправи пред страховете си от миналото и да осмисли своята роля в семейството, откривайки, че няма желание да сподели с другите личната си версия за истината… А докато роднините спорят за какво ли не, зрителят остава с убеждението, че Румъния прилича на едно голямо, разпадащо се семейство…
Кристи Пую е роден в Букурещ през 1967 година, учи рисуване във Висшето училище по визуални изкуства в Женева. По време на следването си прави няколко късометражни и документални филма, а след завръщането си в Румъния продължава да рисува, като снима и първия си филм – "Стока и мангизи" (2001), последван от късометражния "Цигари и пакет кафе", отличен със "Златна мечка" в категорията си на Берлинале 2004.
"Киното е лаборатория. Киното е наука. Има много общи неща в работата на създателите на кино и учените – кинотворците използват филмите като средство, по същия начин, както учените използват инструментите. Те задават въпроси за човешкото съществуване, за природата на хората и за света. Камерата се превръща в антропологичен инструмент. За да правиш филми, трябва да притежаваш собствен стил – следваш пътя си, и колкото повече напредваш, толкова по-сложно става всичко. Ако това не беше така, киното нямаше да ме интересува…"
Невъзможно е да се пропусне творбата, превърнала се в символ за новото румънско кино – "Смъртта на г-н Лазареску" (2005). Представен като проект на София Мийтингс през 2004 година, филмът има своята премиера на следващата година в Кан и получава голямата награда на конкурсната програма "Особен поглед", както и шест награди от фестивала в Трансилвания – за най-добър румънски филм, режисура, актьор на Йон Фискутеану, актриса на Луминита Георгиу, на ФИПРЕССИ и на публиката, както и специалните награди на журито в Чикаго, Копенхаген и много други отличия.
Публиката на 21-ия София Филм Фест ще има възможността да се срещне отново с господин Лазареску – измъчван от гадене и главоболие, той се обажда на бърза помощ, без изобщо да подозира за епическата одисея, която ще последва в странната нощ. Следва прехвърляне от доктор на доктор, ужасно натоварени и изтощени от многото работа, от болница на болница – задушни и пренаселени с пациенти, докато животът му бавно гасне…
Следващият филм на Кристи Пую "Аврора" (2010) отново имаше световната си премиера в рамките на "Особен поглед" в Кан, след което получи престижни международни награди от различни филмови фоуми, между които Висбаден и Карлови Вари, където филмът печели наградата в конкурса "East of West".
Главният герой в "Аврора" е Виорел, изигран от самия Кристи Пую – човек, достигнал кртичната точка на търпимост към заобикалящия го свят в своя житейски път. Той е около 40-годишен инженер от Букурещ; напуска работа, за да се отърве от постоянното чувство на неувереност, което го измъчва след развода. Решен да търси промяна, той попада на ловна пушка, която се оказва необходим и полезен инструмент за постигане на заветната цел…
"Съществува огромен парадокс в създаването на филми. Може да правите кино, ако сте хуманист. Но всъщност вие няма как да сте хуманист, ако условията, в които работите по филма, не са хуманни. И тогава се оказва, че е възможно да правите точно обратното – следват отстъпки и компромиси, налага ви се да бъдете жесток. В такъв случай как следва да бъдат обединени в едно конкретния дискурс и живота ви? Аз не знам… Има жестока разлика между представите на хората и реалността и може би не е възможно да избягаме от този парадокс…" – Кристи Пую