Кристин Димитрова е поетeса (автор на няколко стихосбирки), писателка (автор на роман и разкази), журналистка, асистент по английски език в СУ, страстна любителка на Таро и автор на книгата "Магията на картите Таро". Ето какво още разказа тя за себе си и литературата.
Как бихте се представили освен с професионалните си занимания?
Майка на две деца, читателка и кинозрителка, любителка на дървета, котки и аквариуми, човек с неизтощим апетит, който винаги спи на отворен прозорец, доста стеснителна личност. Ако ще ме черпите, нека да е с чай, бира или червено вино.
Коя книга е добра?
Тази, която казва нещо. Стилът е важен, самият той е част от съобщението на книгата, но не може да замести самото съобщение. Всяко говорене трябва да има някакъв смисъл, нали?
Какъв е смисълът на литературата?
Вероятно се променя, вероятно няма един-единствен смисъл. Смисълът на “Под игото” не може да бъде като смисъла на един днешен роман, примерно. Някои хора казват: “Защо сега писателите не пишат като Вазов?” Това са странни въпроси, защото дори тези, които ги задават, знаят отговора. Вазов с книгата си е консолидирал българска нация, българска литературна публика, българския език и отчасти българска история. Ако трябва да сме стриктни, това са все извънлитературни задачи, поставени пред талантливото му перо.
Днес проблемите на националната пробуда не са точно това, за което четем или за което сме треперели през 19 в. Интересуваме се по-скоро от връзките между хората, от отношенията между половете, от социалните ниши, в които участваме или не участваме. Междувременно са се появили психоанализата, теорията на относителността, лесната мобилност, либерализмът в отношенията, електронните комуникации и т.н. Може ли на фона на всички тези промени литературата да остане същата или да говори същото?
Ако все пак се върна към въпроса и му отговоря прецизно, за големия смисъл на литературата, това вероятно ще е съхраняването и споделянето на човешкия опит.
В писането следвате ли някакви образци, учители и как бихте определили стила си?
Имам много образци и учители и не приличам на никого от тях. Просто те помежду си се различават много. Обичам Кундера и Тери Пратчет, Мопасан и Бредбъри, Оруел и Борхес, Чехов и Джанет Уинтърсън, Зюскинд и Емили Бронте. Хората, които харесваме ни показват кое е добро. Това не означава, че нашето “добро” ще излезе като тяхното.
Имате ли любими теми в поезията и прозата? По-често щастливи или нещастни са настроенията, образите и героите Ви?
Вълнуват ме скритите неща. Неочевидната истина. Пластовете от смисъл, през които се движим и тълкуваме живота си. Парадоксите на всекидневието, които го правят толкова неразгадаемо. А те са ту смешни, ту тъжни.
Как си почивате от работата?
Спирам да работя и всичко останало го броя за почивка.
Съпругът Ви, Владимир Трендафилов, също е поет и литератор. Как съжителстват вкъщи двама поети? Търсите ли си взаимно мнение за творчеството си? Случвало ли се е да си откраднете някоя тема или мисъл?
Съвсем не е рядкост двама автори да съжителстват. Хората, които се вълнуват от думите, се издирват един друг: Стивън Кинг и Табита Кинг, Нанси Хюстън и Цветан Тодоров, Тед Хюз и Силвия Плат, Сири Хуствет и Пол Остър, Елисавета Багряна, Боян Пенев и Дора Габе… Литературата е част от общия ни живот с Владо.
А иначе трудно бихме си откраднали темите, защото пишем за съвсем различни неща и в различен регистър. Владо е академичен автор, литературен антрополог – издирва данни, анализира ги, коментира ги. Аз се държа за случките, историите и предметите. Но ако някой се натъкне на нещо интересно, първата му работа е да го сподели с другия.
Как узрява талантът на един писател? По-сръчна ли ставате в реденото на думите, темите променят ли се с времето?
При всеки е различно. Рембо престава да пише на 21 години. След това става войник, търгува с роби, работи в каменоделна. Кавафис пише основно след 40-ата си годишнина, приблизително на възрастта, на която Чехов умира. А Йейтс постига най-доброто си старец. Важното е да изкараш навън това което носиш в себе си, ако смяташ, че си заслужава труда.
Споделете с Кафене.бг някое от последните си стихотворения.
БУДИЗЪМ ЗА ВСЕКИ ДЕН
Казват, че когато ученикът е готов,
учителят сам се появява.
Чаках, чаках да се появи учителят
и накрая сама станах учител.
Сега аз се появявам на учениците,
а те не са готови.