„Вярвам, че в порива на разказвача и в откривателството на самото писане се крият зрънца истина, която всеки припознава със сърцето си“ – споделя младата българска писателка и дизайнер Костадина Костова. Неотдавна на пазара излезе нейният втори роман „Трифена“, посветен на понтийската принцеса с това име. Разговаряме с авторката за него, за следващия й проект и за любовта й към четенето и към писането.
Въпросите зададе Александър Александров
След „Трето царство“, вторият ти роман също е исторически. С какво те привлича историята?
Със съчетанието от носталгия и откривателство и с възможността да бъде изследвана на много нива – политическо, социално, личностно.
А защо от всички исторически сюжети избра да пишеш точно за понтийска принцеса, озовала се по тракийските земи?
Историята на траките разпалва въображението и привлича вниманието с междуплеменните вражди, с военната мощ, с мистичните ритуали и златните съкровища. На мен обаче ми беше интересно да ги поставя в контекста на ранната Римска империя и в политическите процеси, които се развиват в тази част на света. Има няколко ярки женски фигури от това време, а единствено известна е Клеопатра VII. Останалите са не по-малко впечатляващи и когато попаднах на Антония Трифена, потомка на Марк Антоний и обвързана с династичен брак с одриския принц Котис, разбрах, че съм намерила нишката, която ще ми позволи да разкажа тази история и да пренеса читателите в сложността и динамиката на онези времена.
Каква част от сюжета е базирана на реални исторически извори и каква е чиста фикция?
Основните събития, които определят съдбата на Антония, следват историческите факти – конкретиките за нейното семейство в Елеуса Себасте, заминаването ѝ за Одриското царство и женитбата ѝ с Котис, покровителството на Кизик. В авторовата бележка към романа са изброени факти и събития, които съм променила по един или друг начин и причината за това. Има възлови сюжетни елементи и герои, които са художествена измислица, но и фикцията е съобразена с епохата и с това, което историческите извори ни разкриват за нея.
Това е историята на силна жена, живяла в едни трудни, мъжки времена. Можем ли да кажем, че книгата е и послание към съвременните жени?
Бих казала, че книгата носи общовалидни послания – за съзряването и дълга; за прошката и отмъщението; за това какво означава да си силен. Мисля, че съвременната жена може да припознае в израстването на Антония една вечна съзидателна воля, която е част от природата на жената и се изменя в различните етапи на нейния живот, но не пресъхва. Много важна тема в романа е и връзката майка-дъщеря и предаването на тази женска сила през поколенията.
Сюжетът на „Трифена“ в голяма степен се развива по българските земи. Ти самата била ли си по тези места и представяше ли си конкретни локации, докато пишеше романа?
Идеята за романа се роди от моята любов към родното ми място Родопите, планината на Орфей. Част от действието се развива там и в близост – в днешен Перперикон, във Филипопол. Не само си представях, аз изживях много лично тези сцени. Пътешествието на Антония Трифена от Елеуса Себасте до нашите земи съпреживявах с помощта на историческите извори. Случи се така, че когато описвах пътуването ѝ с кораб покрай западните брегове на Мала Азия и руините на Троя, майка ми беше на екскурзия там. Карах я да ми праща снимки на растителността, на общия изглед, на релефа и всякакви камъни, а тя пък ме разпитваше за локациите на археологическите обекти.
Коя е Костадина Костова отвъд писането на романи? С какво се занимаваш и как преминава ежедневието ти?
Съпруга, майка, дъщеря. Страстен читател, който преживява и открива света чрез истории. Ежедневието ми преминава основно в работа – работя като дизайнер на потребителско преживяване в голяма софтуерна компания; вечерите са посветени на семейството, а малките часове на нощта – на книгите. Мечтая си за “скрити” часове от денонощието, които да са само за четене и да не крадат от съня ми.
А какво те подтикна да започнеш да пишеш?
Именно тази любов, тази нужда от истории. Вярвам, че в порива на разказвача и в откривателството на самото писане се крият зрънца истина, която всеки припознава със сърцето си. Те преобразяват, вълнуват и остават дълго, след като самата история е забравена.
Какво да очакват читателите от теб в бъдеще? Работиш ли вече по трети роман?
Да, работя по следващия роман. Той отново е исторически. Мога да споделя, че в него действието ще се разгърне на още по-голяма историческа сцена.
Какъв съвет би дала на всички начинаещи автори, които не знаят от къде да започнат с писателската си кариера?
Бих ги посъветвала на първо място да пишат – повече, непрекъснато, без преки пътища. На второ – по-добре да имат един завършен разказ, отколкото много започнати романи. Мисля, че всеки страстен читател крие в себе си писател и то достатъчно добър, за да започне една история и да я пише със сърцето си. За да я завърши обаче, трябва дисциплина, която, ако се тренира, се превръща в безценен съюзник в работата.
Снимки: Невена Рикова