По повод 380-годишнината от смъртта на Галилео Галилей на 26 и 27 ноември 2022 г. ще се организира конференция под надслов “E pur si mouve”. Конференцията е интердисциплинарна и има за цел да стимулира както диалога между различните области на науката и изкуството, така и диалога между поколенията. В нея могат да участват учени, хора на изкуството, студенти и ученици. Вижте какво сподели инициаторът и основен организатор на събитието Лъчезар Томов за читателите на Kafene.bg:
Познат ли е Галилей у нас отвъд прословутата си фраза?
Не само, че е непознат, но и го бъркат с Джордано Бруно, който е бил изгорен, докато Галилей е пратен в изгнание (домашен арест). Масово се смята, че спорът му с папата е дали Земята е кръгла или не, нещо, което е известно още на Аристотел, който привежда и аргументи за формата и големината ѝ – тя не само е кръгла, но и твърде малка в сравнение с видимата Вселена. Неизвестно е, че Галилей е завършен поет, художник и музикант, че неговият диалог за двете световни системи се изучава като класическа литература в Италия, че има роля за развитието на италианския език с това, че избира да пише научни трудове на него, вместо на латински. Малко негови изобретения освен рефракторния телескоп са известни (работещ с лещи и с пречупване на светлината, както работи лупата). Това е изобретение, което той преоткрива, но, чрез систематични изследвания, не по случайност, за разлика от предишните откриватели. Не е известно, че той е автор на първите зъбчати механизми за часовника с махало и за пианото, което става възможно благодарение на него. Галилей е една голяма енигма у нас, защото той олицетворява съвременния подход към природните науки, които са много слабо изучавани. България е страната в Европа (не ЕС) с най-малко часове по природни науки в училище и все още пазим пътищата от катастрофи като ги посипваме със захар.
Защо именно днес е много важно да вярваме повече в науката и да изграждаме уважение към нея у хората?
Важно е да вярваме в метода на критично съмнение и търсене на доказателства, дори те да опровергават нашите собствени твърдения. Науката не е религия, в нея не може да се вярва – тя се базира на непрекъснато съмнение и рационалната проверка на неговите основания чрез наблюдения, логика и експерименти. Галилей оспорва авторитетите още от млад, когато пише поема, насочена срещу помпозността в Пизанския университет и задължителното носене на академични тоги навсякъде. Той предлага учените да ходят голи, за да бъдат преценявани не по дрехите си, а по достиженията си. Тази забележителна поема, повлияна от Данте и на нивото на неговото творчество е причината, той да напусне университета в Пиза и да отиде в Падуа. Борбата му против безкритичното приемане на авторитетите продължава през целия му живот и накрая води до изгнанието му, наредено от папа Урбан VIII, най-добрият му приятели преди време, който дори му посвещава поема на латински език, когато все още е кардинал Матео Барберини. Галилей настоява на експериментални доказателства за всяко твърдение, отнасящо се до реалността, защото физиката не е абстрактна като математиката и не може да се опре на аксиоми и доказателства. Аксиомите на физиката не са ни известни, нито знаем истинските ѝ закони, само можем да отгатваме част от тях, изучавайки феномените – както е постъпил Галилей, когато открил, че тела с еднаква форма и различна тежест падат за едно и също време и, че пътят, изминат от тях е пропорционално на времето, повдигнато на втора степен – за два пъти по-дълго време те изминават четворен път, за три пъти по-дълго време – деветорен. Той е измислил първо умствени експерименти – най-важните експерименти дори във физиката, но после ги е проверил – защото се е съмнявал във всичко.
Как би живял Галилей в епохата на дезинформация?
Би се борил срещу нея с острото си перо и ненадминатия си талант да обижда и да си създава тайни врагове. Той не би могъл да понесе ежедневния мрак на разума от палеолитната епоха, които кемтрейлс, плоската земя, магията и суеверията носят.
Кой е поканен на Конференцията?
Конференцията ще бъде два дни, 26 и 27 ноември. На нея можете да дойдете като зрител след регистрация, или да участвате с доклад, експеримент, инсталация, рисунка, или друга артистична форма на изява, както е правил Галилей през своя дълъг и плодотворен живот. В конференцията са потвърдили участие както ученици, така и академици. Всеки, който има какво да каже, може да изпрати резюме и тема на info@galileiconf.org, а ако иска да гледа и да слуша, може да се регистрира тук – https://galileiconf.org/registratsia/ . Доведете и децата си, защото експериментите на Галилей не са сложни, но и не са интуитивни – идеалният начин да вдъхновим бъдещите учени и хора на изкуството.
Пожеланието Ви към нашите читатели?
Да не спират да се съмняват и да бъдат критични към всяка информация, особено онази, която са прегърнали като свое кредо и смятат за най-неподатлива на промяна. Твърдите схващания са ограничението на всяка философия, но и смъртта на науката и разумното мислене.