Константин Павлов – Комитата е от онези все по-рядко откриващи се хора с енциклопедични познания, няколко чужди езика, всестранни интереси и на фона на всичко това – съвсем естествено – безгранична любов към книгата. В доказателство идва и фактът, че Комитата преведе и издаде на български език "Люде, на които не им се отваря парашутът" на Алекс Букарски. За тяхната съвместна авантюра в реализацията на това издание, за македонския и българския език и за писаното слово въобще е това интервю, дадено от Константин Павлов специално за читателите на Kafene.bg.
Г-н Павлов, Вие сте издател и преводач на доста нашумялата книга на Алекс Букарски "Люде, на които не им се отваря парашутът". Как открихте Алекс?
Отдавна следя културния живот в Македония и все си търся нещо интересно за четене. За съжаление, за повече от десет години успях да открия само няколко наистина интересни автора. На разказите на Алекс бях попадал много пъти по различни поводи, но не се бях зачитал в тях, защото на пръв поглед ми изглеждаха като че ли твърде обикновени. Но когато той започна да публикува във вестник “Неделно време”, бях силно въодушевен от публицистиката му. Тя ми напомни силно за любимия ми Георги Марков. Тогава открих и разказите на Алекс. Преведох няколко, които особено ми харесаха и в процеса на превода всъщност окончателно се убедих в големия талант на Алекс. След това ме движеше желанието на всяка цена да запозная българския читател с творчеството му.
Алекс смята, че пише смели книги. А иска ли се смелост да се издава македонски автор в България? Как се решихте да издадете книгата му у нас?
Смелост не се изисква никаква да се издаде в България, това не е като да издаваш пикантни подробности за дебеловрати бизнесмени. Изисква се малко безрасъдство и желание да жертваш време и пари за кауза, която не знаеш как ще бъде приета. Водеше ме желанието на всяка цена да запозная българския читател с тази книга, защото смятам, че Алекс е явление не само в македонската или балканската, но и в европейската литература. Фактът, че съм пръв с тази книга в много отношения, ми компенсира емоционално дългите месеци усилия по издаването на книгата. Покрай книгата се запознах с доста страхотни хора, което си е огромен плюс.
Познаваме ли балканската литература? Има ли специфика тази литература?
Познаваме я. Малко се шегувам. Познаваме я, защото когато я четем, звучи адски познато. Малко ако променим имената на героите и местата, където се случват случките, всичко това може да се е случило на нашата улица. Авторите и произведенията не ги познаваме, защото те нямат никакъв шанс да получат бюджетите и рекламните кампании, на които се радват световните бестселъри. За съжаление като култура живеем в състояние на комплекси за малоценност и трудно откриваме дори себе си, освен ако нашето откритие не бъде потвърдено от външни авторитети. Надеждата ми е в Интернет, който все пак доближава тази литература до нас и всеки може да я открие, стига да се сети поне веднъж да я потърси.
Мястото на книгата в живота на съвременния българин?
Ами, кажете ми какво е това животно — “съвременният българин”, за да отговоря. Преди много години, когато животът беше ужасно сив и нямаше почти никакъв културен живот и забавления, книгите заместваха компютърните игри, световното кино, фестивалите, дискотеките, забавните програми по телевизията, интересните радиопредавания, пътешествията, сериалите, хубавите списания и какво ли още не. Книгите бяха сигурното убежище на човека, който не желаеше да се примири с твърде скучния си живот и искаше да знае и да преживее повече. Днес имаме разнообразен културен живот и множество забавления, които получават заслужената си публика и книгата остана това, което трябва да бъде — книга. Книгите все още омагьосват тези съвременни българи, които харесват именно литературата, а не страдат от липса на други развлечения. Но в никакъв случай не казвам, че четенето не е вече на мода. Интернет доста помогна да се върне четенето, защото това е медия, която се възприема главно чрез четене. Чрез Интернет се върна и литературата, и смея да твърдя — никога в друг момент от нашата история хората не са четели и не са писали толкова много (блогове, новини, коментари, брошури, книги). А книгата в нейния добър стар хартиен вид си остава незаменима, но само в определени случаи, като домашно отгледаната храна и ръчно плетените чорапи — за специални моменти и за любители.
А във Вашия?
Чета непрекъснато, макар и малко разхвърляно. Чета по няколко книги едновременно, някои завършвам почти веднага, други ми отнемат месеци. Напоследък съм натрупал доста литература в електронен вид. Голямо удобство е, защото винаги можеш да натиснеш ctrl+f, а и електронната книга заема съвсем малко място. Но понякога ми писва да чета от екрана и си разпечатвам по нещо “за после”.
Какво четете в момента?
“Справедливост за всички” на Тихомир Димитров, “Кръглата риба” на Момчил Николов, “Композицията като абстракция” на арх. Павел Попов, Автобиографията на Махатма Ганди, “Защо искаме да си богат” на Робърт Кайозаки и Доналд Тръмп, “Страстите и бесовете български” на Ангел Грънчаров, “Дневник след много години” на Блаже Конески. Опитах се да изброя всичко, което очаква да бъде дочетено, без електронните…
Имахте ли трудности в превода?
Да, имах трудности. В самото начало имах идея да издам книгата изцяло в оригинал, като с бележки под линия обясня непознатите думи. После се замислих да адаптирам и правописа, и в крайна сметка се реших на най-трудния и рискован възможен вариант — да запазя уникалния колорит на текста, като превеждам/адаптирам дума по дума, изречение по изречение, като превеждам думи, фрази или изречения само когато има риск те да не бъдат правилно разбрани от българския читател. Така пренебрегнах много правила на българската книжовна норма, което ме отказа да търся коректор, защото не знаех как да му обясня кои грешки са “верни” и кои не. Да не говорим, че поради идеологически причини нито българската книжовна норма се изучава сериозно в Македония, нито македонската в България, т.е. няма натрупан методологичен опит, няма издадени сериозни речници. Отделно, Алекс пише с много диалектни и жаргонни форми, които изискват особено внимание. Карах го подробно да ми обяснява всяка непозната дума и културния и езиков контекст, в който се употребява. После организирах група приятели — македонци, които са живели в България; българи, които добре познават Македония и езиковата норма; българи, които не са прочели през живота си и една дума на македонски, които да четат предварителните варианти на текста и да ми казват дали смисълът е предаден вярно и дали звучи достатъчно разбираемо и “на български”. И така, в рамките на няколко месеца, текстът претърпя четири редакции преди да стигне до читателите си. Още имам забележки по превода 😉
Какво е отношението Ви към македонския език – има доста спорове дали и доколко е свързан с българския?
Несъмнено е свързан, връзката е много здрава и дълбока и това се признава от абсолютно всички, дори и от тези, които се изприщват, като чуят “български” и “македонски” в едно изречение. Аз лично смятам, че македонският и българският са като водата и спирта. Могат да се смесват в произволно съотношение и да бъдат ароматизирани на вкус за отличен резултат. Мисля, че всеки добронамерен читател в България или в Македония може сам да отговори на въпроса ви за себе си, ако си направи труда да прочете малко текстове в оригинал. Съзнателно избягах от отговора на този въпрос, деполитизирайки го – реших да превеждам/адаптирам единствено с оглед на читателя, а не с оглед на политическите тълкувания на самия превод. Бих посъветвал всеки образован човек в Македония да научи български, а в България — македонски. Усилието не е голямо, а ще се отплати многократно.
Кое е най-голямото предизвикателство при издаването на една книга?
Разпространението. Честно казано, очаквах че щом имам една отлична книга в ръцете, въпрос на няколко разговора ще е да получи подходящото внимание и разпространение от българските дистрибутори. Оказа се, че нещата не стоят точно така. Дистрибуторите са изключително консервативни и предпазливи, на практика не се интересуват от качествата на книгата и очакват някой предварително да е свършил цялата работа по рекламата и промоцията. Но дори и тогава, не питаят особено доверие към нови автори, особено от непознати литератури. Ще преодолеем и тази пречка. Конкретно за “Люде, на които не им се отваря парашутът” съм въодушевен от приема, който тя намира у публиката. Не успявам да колекционирам всички възторжени отзиви, които тя предизвика, особено в блогосферата, и затова дълбоко съм убеден, че тя ще намери мястото си и в каменните сърца на разпространителите. Парадоксално, след като откри мястото си в сърцето на читателите, но това изглежда е логиката на книжния пазар…
Ще издавате ли и други автори? И ще помогнете ли Алекс Букарски да бъде издаден и на други езици?
Иска ми се да му помогна за англоезично издание, защото мога да му съдействам за добър превод на английски. Наскоро и френскоезичната публика го откри, след като негово интервю беше препечатано в изключително авторитетното издание Courier International, и от няколко места във франкофонския свят се появи желание той да бъде издаден на френски. Медиите са велика сила. Много се вълнувам какво ще излезе от и там.
Ще издавате ли и нещо свое?
Навремето имах идеи да издам ръководство за собственици на интернет сайтове. Но нещата твърде бързо се променят и май добре че не издадох, все пак, защото голяма част от съветите сигурно щяха да остареят. С напредването на времето изглежда ще се ориентирам към някакви мемоари. Чудно е колко бързо се забравят уроците на миналото и как се изкривяват представите за събития, които са станали само преди няколко години. Иска ми се да напиша книжка, в която да споделя моите лични уроци от миналото.
–
Прочетете още – интервю с Алекс Букарски за Kafene.bg
за книгата "Люде, на които не им се отваря парашутът"