Срещаме се с Константин Йорданов, Търговски директор верига книжарници Сиела, за да поговорим за книгите от другата им страна – търговската. Разговорът се оказва изключително интересен, с много цифри и детайли, за които едва ли често се замисляме. Основната тема – класацията Топ 50 на Сиела за най-продаваните заглавия на 2011-та.
Да научим малко повече за класацията – тя е от вашите книжарници, от цялата страна.
Да, имаме над 10% от пазара, във всички големи градове, така че извадката ни е представителна.
Какви са резултатите? Вие лично доволен ли сте от класацията?
Мен класацията ме интересува дотолкова, доколкото срещу всяко заглавие колко бройки пише. Защото аз гледам на класацията най-вече като оборот, т.е. имам съвсем различен поглед към нещата. Търговският поглед е много по-различен от творческия и винаги съм казвал, че ако се продават само нещата по мой вкус – отдавна да сме фалирали.
Иска ми се да направя няколко глобални заключения върху класацията, а после ще влезем в детайли. Да проследим кои са основните тенденции. Те са няколко.
Едната, която е вече трайно наблюдавана тенденция в класациите, че се налагат много често книгите, които заместват психолога и психоаналитика. Не случайно Хорхе Букай колкото книги има на пазара – толкова са влезли в класацията, че дори в по-къс вариант от Топ 50. Дори книгата, която излезе тази година, отново гарантирам, че ще бъде в Топ 50 за 2012-та. Наред с тях – всевъзможни книги за самоусъвършенстване, всякакви книги, които търсят някакъв отговор. Не мога да не спомена Тайната на Ронда Бърн, книги, които дават бърз отговор за живота ни, как да се справим с кризата, защото в кризата човек търси изход, търси решения. И именно психотерапевта, психоаналитика, психолога са и хора, които от една страна те успокояват, от друга – имат претенции, че ти дават готови решения. Забелязвам също, че българите по-малко общуват помежду си. Считам, че има голяма американизация. Тенденцията подобни книги да се харесват и да са напред в класацията свързвам именно с американизацията ни, което лично на мен много не ми харесва. По традиция българите споделят мъката си в кръчмата, а не с психоаналитика си. Това е тенденция, която наистина е много ясно изразена.
Друга закономерност са авторите на бест-селъри в световен мащаб, които преведат ли се на български няма как да не влязат в класациите. Имаме Тери Пратчет, с нова книга – Волният народец. Веднага щом излезе книга на такъв автор, със сигурност неговите предишни книги също започват да се радват на интерес. Ето и Гришам със Звездният отбор, който въпреки че излезе в края на годината е в класацията. Паулу Коелю, колкото и да се подиграваме, че го четат манекенки, винаги присъства – тази година с книгата Алеф. Тази тенденция е закономерност и не е учудваща.
Трето, което може да се определи като тенденция – когато има сериозен филм, касов, винаги книги, свързани с този автор или тема започват да се радват на нов търговски интерес. Например всички книги за издателство Бард, които фигурират в класацията, са свързани със сериала Игра на тронове, който вървеше. Като се започне от Игра на тронове, на Джордж Мартин, всичките 5 до сега са в класацията. Друг пример – когато излезе сериала Английският съсед, радостно български автор – Михаил Вешим веднага влиза в класацията, като фигурира с две негови книги – Английският съсед и Нашингтон. Друг пример е Елизабет Гилбърт, с книгата Яж, моли се и обичай, която за втора година е в класацията, като миналата година фигурираше и друга нейна книга – Кажи Да.
Четвърта тенденция, която със съжаление се наблюдава всяка година, неминуемо някой известен в национален или световен мащаб човек си отива и това предизвиква интерес към него. Тази година това е Стив Джобс. Неговата биография излезе след смъртта му, в края на годината, затова е и назад в класацията. Нека уточня, че класацията е за цялата календарна година и има голямо значение книгата дали е издадена януари или декември. Може да е излязла предната година и да е отминал интереса. Да видим как е било през 2010-та – двете книги на Батето, като продажбите значително се усилиха след смъртта му.
Да направим още един разрез на класацията. В България книгите, които се издават вървят по две основни направления. Едното е преводната литература. Може да се каже, че имаме вече доста развит издателски бизнес и издателите много внимателно следят какво е актуално, какво е интересно и тъй като знаят, че нашият пазар е свит, те много добре си дават сметка, че трябва да превеждат на български език качествени неща. Свитият пазар не позволява грешки. Може да се каже, че българският читател е облагодетелстван, че има хора които седят на литературния вход и играят ролята на филтър. Спасяват го от доста неща, които е удоволствие да не ги прочетеш.
Това не води ли до издаването предимно на комерсиални заглавия?
Балансът е много тънък. Има вече доста разрастваща се ниша от хора, които търсят и некомерсиалното. Но, да отворим скобата за България, тя е много важна. Какъв е книжният пазар у нас? Класацията на Сиела е точна, доколкото се базира на конкретна база данни от нашите касови апарати. Всички цифри, които сега ще цитирам са приблизителни, но са доста близки до истинските. Колко е книжният оборот в България? Говоря за книги. Това е въпрос, чийто отговор до момента няма написан. По наши сметки, които правим от една страна като търговци, от друга – като издатели, ние го оценяваме от порядъка на 70 милиона лева. Да видим тези 70 милиона лева какво представляват като книги? Ако погледнем средната цена на книга и кажем, че тя е от порядъка на 10 лева, защото има детски книжки, които са по-евтини, има и по-скъпи енциклопедии, освен това има значение относителното тегло – колко се продават по-евтините и колко – по-скъпите, но при средна цена 10 лева са точно 7 милиона – бройка, която съвпада с населението на България. Ето какво се получава – по една книга на човек на година. Средният пазар за Европа е умножено по 6.
От там нататък – колко книги излизат на година в България? Най-меродавен за нас е ISBN регистърът, който Националната библиотека дава. Тя отразява всички книги, които са излезли, които на годишна база са около 10 000. Но тук влизат и издания на министерства, строго специализирани книги, които не влизат в търговската мрежа. Големите вериги, като нашата, от всички издадени на година пуска в мрежата си около 5 – 6 000 книги. Средният тираж в България е около 1000 броя. Да го преведем с по-прости думи – книжарниците са бутици за уникални стоки.
Когато човек знае цифрите, нещата изглеждат различно.
Сиела сериозно подпомага родното изкуство – издавате доста млади български автори…
Точно така. И да се върнем към втората част от класацията – българските автори. Разбира се, имаме търговски интерес. Нека обясня какъв е нашия. Когато гледаме родния пазар – българските автори са може би 10% от пазара. В класацията Топ 50 има 8 български, което е 15%. За огромно щастие – тази година и 8-те са на Сиела.
Сиела набляга там, където виждаме, че има ниша за развитие. Искрено се надяваме, че тези 10% ще станат 20, дано и 30. Все пак българинът е космополит, не можем да очакваме чудеса. Не сме като сърбите. Няма да се разрасне до много голям процент този на българските автори, но има потенциал.
Все пак книгоиздаването в България сякаш е в разцвет?
Естествено, че е в разцвет, но той не е случаен. Спомняте ли си какъв беше пътят на книготърговията? Тя от книжарниците отиде на сергиите. Няма производител, а книгоиздателите са такива, на който стоката да се продава на сергия и той да се чувства щастлив и да произвежда много.
Книгата беше изгонена на улицата, ние я върнахме обратно в търговските обекти. И търговският принос на Сиела в това отношение най-вече е че ние първи посмяхме да направим крачката да вкараме книгата в големите търговски обекти като Моловете. Вече Мол без книжарница няма. Това беше необичайно – където се продават бутикови аксесоари да има книги, но както казах – ние продаваме бутикови стоки.
Да се върнем на българските автори. Заслужава ли си да се издават български автори?
Ние сме издателство, което издава български автори, защото може да си го позволи. Това е инвестиция в бъдещето. За да инвестира в бъдещето трябва да има пари и възможност да поеме риск. Не случайно сме като самотни рицари в това отношение, искрено се надявам и други колеги да могат да си го позволят.
Да, наистина и Жанет 45 имат традиции в това отношение, и Ентусиаст започнаха. Изток – Запад е едно издателство, което специално искам да поздравя, защото си е намерило много специфична ниша на книги, които са над средното интелектуално ниво. Там са лидери. Те не издават високооборотни книги, но например издадоха Гьодел – Ешер – Бах, за което специално ги поздравявам! Такава книга се иска голяма смелост да издадеш на българския пазар. Имат много сериозни попадения.
Не сме много, все пак, издателите на българска литература. Ясно е, че можеш ли да издадеш Коелю не би издал млад български автор. Но пък от друга страна – нека уважаваме Коелю доколкото парите от продажбите на неговите книги Сиела реинвестира в издаване на български автори, така че той също ни помага.
Още нещо любопитно по класацията? Заглавие, което се е промъкнало?
Да, за щастие в класацията присъства заглавие като 12 странстващи разказа на Габриел Гарсия Маркес, който, както знаете, дълги години не желаеше да бъде превеждан на български. Най-накрая се съгласи да бъде издадена негова книга и няма никакво учудване, че тя фигурира в класацията.
Тази година по-особено е, че юношеския роман отсъства от класацията. През 2010-та имаше доста книги на Стефани Майер. Но в крайна сметка пазарът се насити на темите за вампири.
Малкият принц е детската книга, която фигурира във всяка класация. Ако говорим за вечна детска книга – това е именно Малкият принц.
Следва продължение…
Още по темата:
Константин Йорданов за пазара на детски книги у нас – 1 част
Константин Йорданов за пазара на детски книги у нас – 2 част
Константин Йорданов за пазара на детски книги у нас – 3 част
Класация топ 50 за най-четени книги на 2011