Разговарям с Константин Димитров – директор на Издателство „Сиела” в ретроспекция за състоянието и тенденциите в книгоиздаването и книгоразпространението в България. Първа част от интервюто.
Докъде стигна бълграската литература и книгоиздаване през 2014? Ти доволен ли си от „Сиела”?
Доволен съм, че 2014 е първата година от 2010, вкоято нашия бранш има ръст. Кризата започна от 2010 и оттогава всяка година, сравнена в предишната беше по-лоша за продажбите. От април 2014 започнахме да наблюдаваме подобрение и повишаване на ръста с всеки месец, като тенденцията продължава. Затова съм зареден с оптимизъм.
А що се отнася до издатлеството и книгоразпространението?
Сега в момента аз съм с два образа при теб и от двете гледни точки е така. Това е нормално, тъй като издателите са скачени съдове с книготърговците. Не може едните да са добре, а другите да са зле, те обикновено или са заедно добре, или са заедно зле.
Разшири ли се мрежата от прекрасни нови книжарници, каквато беше тенденцията от предните години и привличат ли се хората от тези места, не само за купуване на книги, но и като споделено пространство?
Да, добрата новина е, че и през тази година се появиха нови много добри книжарници и вече тенденцията е съвършено ясна, тя е и като другите видове бизнес – свидетели сме на окрупняване. Пет-шест вериги книжарници поемат около 70 % от оборота в страната. Това измести по-малките, да кажем еднолични търговци, които бяха навремето сергиите, така че бизнесът силно се модернизира. Намираме се на по-висок етап, в който не само се прибрахме на завет (първата ни задача беше да вземем книгата от сергията и да я сложим в закрито пространство), но и да превървем пазаруването на книги в удоволствие (нещо, което винаги е било наша мечта). През 2014 открихме нова книжарница в Плевен. Трябва да се похваля, че много добре се развива книжарницата ни във Варна, в Двореца на културата, тя е може би най-добрата в страната. Другият обект, за който съм много щастлив, е този в Paradise – най-голямата по квадратура в страната – 1000 кв.м. Представяш си как започват нещата – от 4 кв. метра сергия, мечтаехме си за книжарничка от 10-12 кв.м., а сега вече покорихме върха – 1000 кв.м.. Не знам сега дали се готви 2000, но работим натам.
Казват че хората в страната нямат пари, че книгите са скъпи, затова съм готова да споря, защото смятам, че е банално. На фона на европейските книги, българските са достатъчно достъпни. Но все пак има интереси към книжарниците в страната и те функционират пълноценно.
Нека поговорим първо за цената на книгите. Ние следим всяка година средната продажна цена в нашата верига книжарници, а тъй като тя е вече над 10 % от пазара, статистиката ни е абсолютно меродавна. За периода от 2011 до 2014 цената се е качила от 10,90 лв. на 11,55 лв, което означава, че за четири години цената е мръднала само с 5 %. Това показва, че при книгите е имало дефлация, защото официалната инфлация за този период е повече, ако я съберем сумарно с тези 5 %. С други думи книгите държат спрямо инфлацията много разумна стратегия. Те не изпреварват инфлацията, дори се движат по-бавно от нея.
Цените на книгите в България и по света са както всички останали продукти – каквото пише в левове, по другите страни го пише в евро. Тоест при нас са два пъти по-евтини. По-скоро става дума за нашите доходи.
Но има още нещо, което много тежи на цената на българската книга. Защо преводните книги са толкова скъпи? Обяснението е много просто – книгата освен, че е културен продукт, тя е и обикновен производствен продукт и пряко зависи от бройките, които се продават. Нека си представим следния пример – една книга, за която плащаш на преводач, за да я преведе. Едно е парите, които даваш на преводача да се разпростянят върху тираш от 500 или 1000 бройки, а друго е върху 100 000 бройки. При тираж от 100 000 бройки фактически преводът ти излиза без пари. Това удоволствие имат например нашите приятели на немския пазар, когато преведждат от английски, защото спор няма – англоезичният пазар доминира. В Германия книгите се издават в такива тиражи, че преводът им е практически безплатен. Ние не можем да си позволим този лукс. Има и още нещо – тъй като печатът също зависи от броя на тиражите. Това са обективните причини. Но това са обективни причини. Затова смятам, че цената на книгите в момента е разумна.
Какво е положението спрямо българските тиражи? Ако средният тираж е 1000 бройки, има ли все пак някакви книги, които бележат върхове?
Нормалният тираж много лесно може да се пресметне, имайки предвид, че за една година в България излизат около 8 млн. книги.
По една на човек.
Да, по една на човек. Дай боже да стане малко повече. От тук нататък тези 8 млн. Книги са разпределени върху около 5 500 различни заглавия. Като разделиш 8 млн. на да кажем 6 000 се получава среден тираж от 1 300. Това е средният тираж: 1 200 – 1 300 броки.
Въпросът е защо у нас има специализирани книги в 300 бройки тираж, например в областта на правото. Разбира се, има и други, които са в тираж 10 000. Веднага казвам добрите примери по света. В България най-големият тираж през последните години е постигала Лили Иванова и Дан Браун. Лили Иванова е наша книга за щастие, а Дан Браун за нещастие не е наша. Но тук говорим за тиражи от порядъка на 50 – 60 хил. броя. Това е таванът на българския пазар в момента. За сравнение в Швеция, която е сходна по население, ние наскоро издадохме една забележителна книга – „Човек на име Уве”. Тази книга, дебют на автора, бе продавана в Швеция в 400 хил. бройки. Представяш ли си каква е разликата? А сме еднакви като население. Но да се надяваме, че и ние ще имаме книга, която да продадем да кажем в 100 хил. бройки.
Да си пожелаем това да се случи тази година!
Дай боже!
Прочетете още:
Константин Йорданов за пазара на детски книги у нас – 3 част – видео
Константин Йорданов: Търговският поглед е много по-различен от творческия