На 5 май е премиерата на новия български игрален филм „Сбогом, Джони“. Повече за филма разказаха режисьорът Константин Буров и сценаристът Марин Дамянов.
Как възникна идеята и как бе реализиран филмът „Сбогом, Джони“?
МАРИН ДАМЯНОВ:
Сценарият е по моя роман от преди двайсетина години със същото заглавие. А романът е по истинска история. Знам, че звучи невероятно, но е така, а и режисьорът, и актьорите знаят това. Винаги, когато е възможно, използвам прототипи в романите и сценариите. Поне – прототипи за характерите. Човешкият характер е нещо прекалено сложно, за да можем напълно да го измислим. Когато няма прототипи, има риск да описваме себе си, а ние рядко се познаваме добре – със светлите и тъмните си страни. Или пък – не използваме прототип, съчиняваме образи и често влизаме в клишета, имитираме други филми и книги. За мен животът е най-добрият учител, най-невероятният сценарист; в много случаи трябва да му се доверим. Но, разбира се, всяка история трябва да претърпи художествена адаптация по законите на драматургията, за да се превърне в нещо, което вълнува зрителите.
КОНСТАНТИН БУРОВ:
Прочетох книгата на Марин Дамянов и бях впечатлен от сюжета, образите и философските теми, разисквани в нея. Бях работил с автора в предишния си филм и му се обадих. Оказа се, че той има вече готов сценарий. Кандидатствахме в Националния Филмов Център и проектът мина от втори път.
Кои бяха най-хубавите за Вас моменти по работата?
МАРИН ДАМЯНОВ:
Бих отговорил по обратния начин – точно в тази продукция нямаше нито за миг някаква злоба, завист, интриги, разправии за пари, за това – кой да командва… Ако в този филм е имало човешки проблеми, аз не знам, това не е достигнало до мене.
Работил съм в десетки филмови продукции за последните 35 години и мога да кажа, че такава позитивна атмосфера не е често срещана. Това се дължи на продуцента Добромир Чочов, на режисьора Коста Буров, и в голяма степен на актьорите.
Но по принцип сценаристът няма много работа с актьорите, това е право и задължение на режисьора.
КОНСТАНТИН БУРОВ:
Снимачният период, който мина много леко и гладко. Когато е събран добър екип, снимките са удоволствие. Почти всеки ден свършвахме по-рано от предвидените часове по програма, просто нещата се получаваха бързо и лесно.
Какво е усещането да създаваш кино в не много третиран в българското кино жанр?
МАРИН ДАМЯНОВ:
Опитваме се да въведем този жанр в българското кино от години. В НАТФИЗ поне от 4 години студентите задължително правят кратък филм – трилър, за да покажат, че могат да работят и в този жанр. Аз отговарям за сценариите на трилърите. Струва си да се усвои и популяризира този жанр. Трилърите могат да бъдат евтини, с малко актьори, без масови сцени, и въпреки това да привличат зрителите. Великият учител по съспенс и трилър е Хичкок, всички се учим от него. Но СБОГОМ, ДЖОНИ не е чист трилър, той е по-скоро драма – трилър. Сложните характери и трудните избори, характерни за драмата, са развити и в сцени със съспенс.
КОНСТАНТИН БУРОВ:
Изпитвам удоволствие да експериментирам със сравнително нов жанр за българското кино като трилъра. Същевременно усещам и голяма отговорност за крайния резултат.
Кажете ни и за кастинга и този красив млад екип зад филма.
МАРИН ДАМЯНОВ:
Режисьорът трябва да каже повече, аз само бих казал, че при ниското заплащане в повечето български филми актьорите са движени преди всичко от любов към киното и желание за изява. Тази мотивация привлича свестни хора.
КОНСТАНТИН БУРОВ:
В ролята на Кранки се превъплащава Деян Георгиев, а в ролята на Джони – Георги Керменски. И с двамата съм работил в предишни филми и знаех, че ще се справят с предизвикателството на ролите им. Християна Стоименова, в ролята на Ния, я избрах чрез кастинг, който тя спечели абсолютно безапелационно.
Кой е поканен да гледа филма и къде?
МАРИН ДАМЯНОВ:
Този филм е изследване на злото, което винаги е около нас, дори да не го забелязваме. За злото в една негова форма – желанието да властваш на други човешки същества, да ги притежаваш. Мъжът, който пребива жена си, защото тя иска да го напусне, и примерно Хитлер, който съсипва родината си и цял континент, са носители на едно и също зло, само мащабът е различен. За това си струва да се говори. И да се правят филми…
КОНСТАНТИН БУРОВ:
Всички, които обичат българското кино, какти и любителите на трилъри, да заповядат от 5 май в кината «Арена» и «Синема сити» в цялата страна.