Конкурсът приключи!
Благодарим на всички, които изпратиха своите хайку. Затруднихте ни страшно много в избора на наградени. Всички творби бяха прекрасни.
А ето и победителката, която получава луксозно издание с поезия:
Цонка Христова
Решихме и на още трима души да дадем книги:
Радостина Драгостинова
Росица Ивачка
Владислав Георгиев
Молим всички наградени от страната да изпратят точния си пощенски адрес и пощенски код на konkurs@kafene.bg, а тези от София да заповядат всеки петък от 9 до 18 ч. в нашия офис на адрес: ул. Никола Славков 41, ет. 3, ап. 26
Честито!
Скъпи приятели,
след успеха на миналогодишния конкурс за хайку стих, решихме да ви провокираме отново. В края на зимата и началото на пролетта оставяме вашето въображение да се вихри на воля.
Хайку е стихотворна форма от три стиха, която се заражда във феодална Япония през XIV век, а днес е популярна из целия свят. Този успех се дължи вероятно на изначалната връзка на човека с природата и стремежът му да я поддържа, създавайки така "поеми за природата".
Правилата са следните:
-не използвайте заглавия;
-стихчето трябва да съдържа 17 срички, подредени на три реда в последователност пет-седем-пет срички;
– в стиха не се съдържат рими
Това най-общо са изискванията на класическото хайку 🙂
Очакваме вашите предложения за авторско хайку на адрес: konkurs@kafene.bg до 31 март. Всеки може да изпрати до 5 стихчета.
Голямата награда за победителя ще бъде луксозно издание с поезия!
Вдъхновете се от творбите от първия ни конкурс
Ето и новите ни участници:
Облаче-сълза
във слънчева зеница,
спри се, погледни ме.
***
Вятърът учи
дърветата, със клони
да се прекръстват.
***
Вълните плетат
хамак от водорасли –
да легне слънцето.
***
Вихрушка бяла
ме отнесе във Рая
и зърнах мама.
***
Сребърна кора –
кълвачът гравира
сърца и стрела.
Първолета Маджарска
Захарна пролет
на всяко дърво виси
бурканче със мед
***
Сламка от корен
ах неустоим коктейл
кипи земята
***
Нестопил се сняг
бели мъртви гарвани
върху пролетта
***
Жълта долина
купа грозде за десерт
всемирско блюдо
***
Виж дърветата
красавици със рокли
но наопаки
Лилия Александрова, 20 години.
Прибрах палтото
Вятърът ме наметна
Пролетно нежно.
***
Венецът подут.
Редят се годините…
Пониква мъдрец.
***
Затворих очи
Отворих ги – тъмно бе
Аз видях нощта.
***
Блуждаещ поглед
Спомени ухаещи
Студент самотен.
Милеслава Богданова, град Гоце Делчев
Топъл вятър се яви
и затанцува
с хвърлените пликчета.
***
Слънце грее, дъжд вали,
мечо все лежи,
мечката се разлюти.
***
Птичките, пчеличките
децата знаят
от блокбъстъри нови.
***
Обичам слънцето как
блести в очите,
но и мразя как блести.
(вдъхновено от филма "Маската")
***
Дъждовните капки тук
падат пак леко.
Излез и ги усети!
Цветелина Икономова
Пролет
Как дяволски са
очите й греховни-
ала е пролет…
***
Крило на щъркел
ръката ми докосна-
роди се дума.
***
Сълзите момини
във бял стих се изливат.
Луната слуша…
Лято
Върху небето
мечтата на Сахара
рисува кораб.
***
Реката знае-
морето я изпива.
И все пак бърза.
***
Разплитат плитки,
прегърбени нивята.
За сън се стягат.
Есен
Във храм от злато
земята забрадена
се моли Богу.
***
Брезата кичи
гърдите си момински
с пендари звънки.
***
Избърсва чело
царицата на мравките,
а щурчо свири.
Зима
Денят ми пише
със ледена висулка
стих за раздяла.
***
Във мен е топло,
но устните ти снежни
дъха ми спират.
***
Сърца разбити-
аз и врабчето тъжно
делим трохите…
Цонка Христова
Вятър.
Клони откършени.
Сломена душа.
***
Зайче слънчево,
шмугна се в облака.
Какво ли търсеше?
***
Скала.
Птичи полет.
Самота.
***
Свят нашарен.
Цвят отронен.
Паднал лист.
***
Детството виж.
Заредени частици.
Хвърчило пъстро.
***
Разум.
Магнетизъм-земя.
Сърца отворени.
***
Жажда.
Водопад и пръски.
Пия в шепи кристална вода.
***
Цветя.
Дъхтящи теменуги.
Ухание планинско.
Даниел Петров, 14 г.
Сгънах корабче
от мисълта за теб
любовта ми е вятърът
***
Сини звезди населяват очите ти
Вързах люлка
на Млечния път
***
Тиктака утрото.
Стрелките се успиват.
Събужда ме сънят.
***
Нишката на Ариадна
втъкнах в иглено ухо –
ще си избродирам лабиринт
***
Легенди се носят
от устата на извора.
Реката ги разказва надалече
Весела Методиева Кюлумова
Усмивка на устните,
едни сълзи в очите,
лицето на детето.
***
Плажна ивица се вижда,
а на нея момиче и момче
потънали в прегръдка дълбока.
***
Къде си ти, къде съм аз?
Във нищото или някъде?
А може би и по средата?!
***
Малко шоколад от мен
карамела нека е от теб
и получаваме омазани деца.
***
Една звезда ме гледа от небето
голяма е, че чак ме заболя,
а просто луната е била.
Марина Делимаркова
На клон изсъхнал
чуруликат птиците.
Щурци припяват.
***
Пролетният ден
събуди природата.
Птици запяха.
***
Зимният вятър.
Спомените навяват
първата любов.
***
Нощ. Луна. Звезди.
Прегърнах любовта си.
Щастливо утро.
***
Звездите светят.
Светулка път чертае.
Гората нехае.
Николай Пеняшки
Спомен поседнал
на протъркана пейка,
следа от живот.
***
Дъга над брега,
мокър гларус приклекнал
сред морска пяна.
***
Кълвач почуква,
в чашката на лале
трепти пчеличка.
***
Капчица сълза
върху студена скала,
миг безвремие.
***
Птича песен,
сгушена мартеничка
сред ябълков цвят.
Мина Кръстева
Имаш нямаш ум
работиш цял живот във
плен на парите
***
Искаш много кяр
лъжеш и крадеш всичко
но какво ставаш
***
Пред компютърът
стоиш но не виждаш как
младостта лети
***
Помагаш на мен
но аз не ти помагам
толкова жалко
***
Искаш награда
пишеш хайку стихове
за да спечелиш
Мирослав Пенев Димитров от гр. Стара Загора, на 22 години
Кокиче цъфна,
лястовица долетя.
Пролетта дойде.
***
Старото листо
топли младата пъпка.
Чака пролетта
Елица Загорска
Не те очаквах
синьо-лилаво небе
Рано е за сън
***
Дъжд ли носиш ти
Капна на лицето ми
Не, аз не плача
***
Сред суха трева
Магарешки бодил си
Страх ли те е сам
***
Розов слънчев лъч
като в облак в мен се скри
игра на дете
***
Отворих очи
Цопна утро в морето
Искам те, искам
Катина Стойчева
Спя и сънувам.
Мързелива неделя.
Котката мърка.
***
Разтопен айсберг.
Глобално затопляне.
Спри се, Човеко!
***
Притулен шепот.
Оризова хартия.
Недостижимо.
***
Капка след капка
през скалите се гонят.
Ерма танцува.
***
Френска дантела
в тъмната нощ шумоли.
Страстна целувка.
Донка Чолакова
Гледам високо
падам от високото
много ме боли
***
Моята родина
немила и недрага
обичам я много
***
Снегът пада днес
силно слънце грее утре
каква природа
***
Тиквено семе
слънчоглед са ми вкусни
но каква краста
***
Сини очи гледат
коса руса и дълга
но душа празна
Даниела Пенева Димитрова
И изгря слънце.
Отидох до извора
да пия вода.
***
Видях птицата,
завих детето
и чух песента.
***
Дали заваля
или небето тихо
отново заплака.
Петя Димитрова
Пеперуда – полет на фантазия,
трева и още нещо… Копнеж,
но тъжен дъжд след ураган.
Таня Стоянова, Русе
Сложиха му юзда.
Тя се скъса –
детето проходи.
***
Самотата е ездач
изгубил се
в пустинята на времето.
***
Гол охльов лежи.
Дъждът
милва душата му.
***
Късметът е неприятел.
Спохожда те,
за да те изпитва.
***
Играе си дървото
с децата.
На прескочикобила.
Румена Григорова от Берковица
Снегът се топи
смърчовете подсмърчат
иглики идат
***
Снегът се топи
а тишината звъни
мълчим аз и ти
***
Снегът се топи
гълъбите се сбиха
за шепа трохи
Даниела Стефанова, София
Дъждът спря
а облакът вън се премести
в душата ми.
***
Капчица вода
По прозореца
В нея твоя образ.
***
Прашинката
Върху твоето рамо изчезна
Аз също.
***
Бурята отмина
Счупеният клон
Остана да виси.
***
Птичката кацна
Върху моята длан
И аз я затворих.
***
Денят смени нощта
Нощта смени деня
А аз бях все там.
***
Стъпките ти
Смачкаха тревата
А тя пак се изправи.
Росица Левачка
Затрупан от сняг
е чемшира,въздишам
по градината.
***
Сред тръстиките
на леденото езеро-
котешки следи.
***
Жена, с торба на рамото,
отмина.
Кратък е деня.
***
На черупки от
орех ухае дима
от камината.
***
От снежния бор
врани изпращат деня.
Оранжево е.
Антоанета Стефанова , Русе
Слънчево утро
съблича
небето от сняг.
***
Вишнева клонка
и пчели
на чаена церемония.
***
Пролет –
кълвач и капчук
се надпяват.
***
Слънце и сняг –
смях
в олуците.
***
Коте и слънево зайче,
синът ми
им дърпа конците.
Ваня Димитрова, от Добрич
Града се множи
пресъхва изворчето
жадни хора
Детето каза
аз имам семейство и топка
пролетен ден
По тих от стъпка
по прашния кален път
В мека пепел
Чаени листа там
на дъното на чаша
започва деня
Днес аз съм слънце
погалих всички хора
познах себе си
Александър Кръстев
Червено палто
бяла снежинка плаче
в измръзнала длан
***
Кални обувки
в пухкави меки преспи
по нишка лъчи
***
Пролетно небе
блясък в зимни прозорци
стапя висулки
Павлина Гатева, София
Домът ми роден
зад девет планини е.
Щурче в сърцето.
***
Полъх насън е
ръката на майка ми.
Сълза от жасмин.
***
Водата мълчи.
Богът още го няма.
Гълъб долита.
***
Вятър укротен
и приютено слънце
е любовта ни.
***
Сълзи от дъжда
напълниха локвите
на сърцето ми.
Захаринка Ванчова Куцева, Смолян
Искам в дъжда
облечена в стих
да дойдеш при мен.
***
Слънцето гали
дъждът под очите ти
и прави дъга.
***
Пролетен вятър
разкрива лицето ти,
а ти си сама.
Владислав Георгиев
Вратата говори с вятъра.
Думите бягат.
Моят дом е празен.
***
Езерното огледало затанцува.
Влюбени лебеди
откраднаха музиката.
***
Вятърът се разсърди.
Разплака природата.
Чувствата нарисуваха дъга.
***
Изпепеляващо лято.
Жътвари
израждат земята.
***
Кръгова в душата.
Животът твори
верига на дните.
***
Сланата попари
цветята.
Старостта чакаше.
Румена Цветкова Григорова, Берковица
Зимен прозорец
бедни врабчета спряха
просят топлина
***
С бели калпаци
комините засукват
черни мустаци
***
На бяло платно
зимата нарисува
цвете кокиче
***
Южен вятър шие
бяла разкъсана рокля
зима по бельо
***
Топъл слънчев лъч
на струни от лед свири
ода на капчука
Виктория Маринова
Тихо полетя
листенце от череша.
Буйни водопади.
***
И дочух тихо
да пърха пеперуда.
Мирис на дъга.
***
Сипах си чай.
Безвременно щастие
в душата ми.
Надя Генова, гр. Плевен
Каменна къща
мълчанието тежи
на прага – цвете
***
Човешки страсти
колко незначително
люлякът дъхти
***
Вятърът сълзи
в разговор с тишината
глухарче плаче
***
Зелено злато
лятото натежава
в мокър лозов лист
***
Крадено брашно
замесено по доба
питката горчи
Радосвета Атанасова
Капка дъждовна
на стрехàта увисна.
Есен на прага.
***
Камбанария,
под снега онемяла.
Звън на кокиче.
***
В стъпка на тигър
цикади пият вода.
Пладне горещо.
***
Музика в бяло
долетя ненадейно.
Щурец на снега.
***
Скъпи хотели.
На балконите съхнат
изпрани пари.
***
Сляпа старица
пред иконата плаче.
И гасне свещта.
Владимир Стоянов, Варна
Върбови клонки
замръзнали очакват
своята пролет
***
В облачна утрин
разпилените мисли
търсят своя път
***
В пустата стая
надежди и спомени
бавно заспиват
***
Неизречени
мислите заглушават
часовниците
***
Под лятно слънце
червени чушки съхнат
на терасата
Здравко Кръстев
Зимен прозорец
бедни врабчета спряха
просят топлина
***
С бели калпаци
комините засукват
черни мустаци
***
На бяло платно
зимата нарисува
цвете кокиче
***
Южен вятър шие
бяла разкъсана рокля
зима по бельо
***
Топъл слънчев лъч
на струни от лед свири
ода на капчука
Виктория Маринова, Плевен
Водоравна съм.
До пренаписване на
монотонността.
***
Париж по залез.
Натежал от спомени –
аз и ти до вчера.
***
Моите думи –
обеца на ухоти ти.
…Модернистично…
***
Японско утро-
непълнолетна гейша.
Цъфти вишнапа.
***
Усмивката ти
по ръба на залеза.
Причастието ни.
Радостина Драгостинова
Блян за спомен,
лятна нощ- звезди танцуват
почти като насън..
***
Слана целува
задрямали тополи-
Хладна отрова
***
Буря се вие
Полегнала кротко.
Шепот безмълвен..
***
Камбани пеят
Застинали безмълвно
Кехлибарен звън
***
С хладни пръсти
рисувам тъмнината-
Воал от мъка
Е. Георгиева
Кълбо въпроси.
Мигът плете бъдеще.
Игла-отговор.
***
Облизва се страх.
В нозете му пада
сочна надежда.
***
Тежка глътка-страх.
Криво гърло-истина.
Вярата кашля.
***
Светкавица-риск.
Разцепват се мислите.
Ослепява страх.
***
Мърка споменът.
С топли лапи–мечти
бавно се мие…
Веселка Христова
Чакана пролет
със стръкчета наболи,
изгрев – минзухар.
Мирослава Няголова, 8 кл.
Жена сълза
Косите разплетени
Сърце разбито
Броди без път
В тихата нощ сама
И търси някой
Отчаяла се,
Но него го няма
И тя е сама
Птичката пее
Погълната, влюбена
За любовта
Болката от нея
Толкова е познато,
Близко, сегашно.
Силвия Илиева
Голата бреза
клони поклаща тъжно.
Гола на пролет.
***
Борът е кичест,
а и вечнозелен е –
почти обречен.
***
Гарванът черен
нежни клони разклати.
„Пролет-та дой-де!”
Весислава Любомирова
Усмивка нежна.
Цвят дива орхидея.
Защо я няма?
***
И сутрин рано
ръка протягат свежи
кленови листа.
***
Гръмотевица.
Месецът се скри-тъма.
Дъждът разля се.
***
Полъх летен в
пролетния студ се носи.
Мечтана прелест.
***
Тъга блести в
очи дълбоки – сълзи
вълни надигат.
Десислава Азманова
Весел слънчев лъч
гората се събужда
с мирис на трева.
***
Жабешка игра
в реката устремена.
Пъпка на върба.
***
Полет на птица
над люлякови листа.
Зелена пролет…
Галя Иванова
Играта започва,
завърта се вихрушка-
танц на съдбата…
***
Застанал пред
едно дърво.Нищожен
пред вселената.
***
Сребърни звънчета
в снежна белота и
усмивка на дете.
***
Прашинки весели
играят познат танц
във слънчевия лъч.
***
Объркана душа
с измъчен поглед,
мрак и светлина.
Радостина Михайлова
На вит кози рог
нощта е промушена,
луната издъхна.
***
Сричка пареща
пеперуда опари
с лъжа за вяра
***
Пилци наесен-
преброена самота-
късмет от Господ…
***
Светулки кодират
на морзова азбука
вчера за утре.
***
Сънят накуцва
в нощни многоточия –
точки от звезди.
Марияна Дрянова
Не съм хайджиня
ни саргасово море
е до колене
***
Кога стане май
песен за дъжд се лее
край перперикон
***
Брегове назад
бури стигащи скали
тя идва тихо
***
Мънички пъстри
костенурки хищници
отварят усти
***
Насред океан
любов във свои води
потапяме се
Албена Генова
Залезът мълчи
върху морската вода,
плажът пуст и бял.
***
Хванати ръце,
пътека през гората,
шишарка пада.
***
Щурец тъгува
за миналото лято,
прозява се ден.
***
Дъждът промива
загасналите рани
на полетата.
Ангел Иванов
Криле чертаят
букви на земята.
Духът на Чадо!
***
Бисерни криле
пърхат в черешата.
Пътят на чая.
***
Дъхът ми спира,
кукувица до три брои.
Оракул в пера.
***
Прокоба вещае
кукумявката навън?
Прах от паметта.
***
Пожълтети жита,
черни врани предричат
смъртта на Ван Гог.
Лили Денчева
Вземи ме с тебе!
Безбрежни хоризонти
В солените дни!
***
Шарят очите
и трепери гласът…
Имаш ли кураж?
***
Искам те сега
когато навън вали.
Мъгла от сълзи…
Елица Пешева
Опиянени,
на вятъра другари,
коне препускат.
***
Мъж в океана
порещ, сякаш метеор
на небосклона.
Александър Андреев, Мездра
Плодът откъснат
във фруктиера чака
да огладнея.
***
Сънят ми пише
трудни йероглифи.
Нощта превежда.
***
Зимата заспа
в окото на прилепа.
Сънят замръзна.
***
Полско цвете
разказва за дъжда
на стайна орхидея.
***
Събудих се и…
през дупката на пода
видях небето.
Анамария Дончева Коева, 16 г.