Евелина Христова е доктор по Политология, магистър по Маркетинг, Реклама и ПР на Шефийлд Юнвърсити, през 2004г завършва Масови комуникации в Нов Български Университет. Член е на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) и Европейска асоциация на изследователите по ПР (EUPRERA). Автор на множество публикации на тема масови комуникации.
Кое те вдъхнови да се заемеш с тази мащабна и някак не много популярна тема – комуникацията на благотворителността?
Отдавна се вълнувам от темата. Имам вътрешна вяра, че доброто съществува и му трябва само мъничко помощ, за да разцъфтява. Винаги ми се е струвало, че специалистите по комуникация могат да бъдат много полезни на тази дейност. С годините разбиранията ми с какво можем да бъдем полезни се разрастваха и си дадох сметка, че може би, ако напиша това, което ме вълнува и което зная, ще увлека и други хора.
Защо в последните години благотворителността сякаш предпочита да е анонимна или не много афиширана, според теб? И нужно ли е това да се промени?
Комуникацията на благотворителността предполага да се подхожда професионално – да се набелязват цели и задачи, да се работи с конкретни публики в двупосочна и балансирана комуникация, да се планира стратегически. Публичността е само малка част от този процес и тя е нож с две остриета. От една страна не е прието и не е добре да се афишира такъв тип дейност, има дори опасност да се засегне достойнството на тези, които са обект на помощта. От друга страна е важно благотворителността да се постави в дневния ред на обществото чрез добри практики и примери, защото изследванията показват, че така има възможност повече хора да се „подсетят“ и да се включат в благотворителна дейност.
Мащабно проучване си провела и разказала в книгата „Комуникация на благотворителността“, както и сравнение с друго такова от преди няколко години. Накратко – има ли промяна и в каква посока е тя?
Едно от трите ми проучвания е именно контент-анализ на медийно съдържание и сравнява данни с подобно изследване, проведено от проф. Бошнакова през 2006 г. Основната положителна разлика е, че за благотворителност се говори повече, за нея се отделя повече медийно пространство. По мое мнение то все още не е достатъчно, но е факт, че се увеличава. Други важни изводи са, че продължава тенденцията да не се споменават търговски марки или имена на фирми, колкото и да е мащабно дарението. Също така, а това е извод и от трите ми изследвания, за благотворителността все още се мисли основно като за спорадично даряване на пари. Всъщност много по-ценни са редовните малки дарения, дарителството на личен труд и експертиза. Имаме още много да извървим, докато стане силно разпространена тенденцията човек да отдава част от личното си време на някоя кауза като част от почивката си, например. И, разбира се, трябва да сме наясно, че за да се изкачи благотворителността нагоре по стълбицата на ценностите, трябва да измине много време, да се положат много усилия и да не се очаква това да става насила.
Кои са най-популярните и работещи начини за успешната комуникация на благотворителността днес?
На първо място бих поставила не канали или начини на комуникация, а по-скоро ясно поставяне на цели, набелязване на конкретни публики и осигуряване на пълна прозрачност. А след това лесно се установяват кои ще са ефективните начини.
Възпитава ли се благотворителността и чия задача е това в съвременното ни общество?
Възитава се, да. Като че ли на този етап тази задача по някакъв начин е оставена в ръцете на училищната мрежа – това е мястото, където младите хора се запознават и участват в благотворителни инициативи. Голям обем от работа се извърша и от неправителствения сектор. Естествено би било благотворителността да се възпитава в семейството, местната общност, работодателя и медиите. Там обаче ние все още имаме тепърва да изграждаме работещи механизми. Може би най-голямата роля на специалистите по комуникация би била да информират и да създадат нагласи у представители на тези групи, че темата е важна и трябва да й се отделя внимание.
Кой каниш да прочете тази прекрасна книга?
Всеки, който има вътрешно усещане, че доброто трябва да бъде подкрепяно. И хората, на които им е любопитно защо цветето на корицата е завързано.
Ако искаш да благодариш на някого – тук може да го направиш .
Най-много искам да благодаря на семейството си и на колегите си от департамент Масови комуникации на Нов български университет, които ме подкрепиха много в този доста тежка работа. И на една жена, която през 2000 г. ми се оплака, че около Коледа ги затрупват със скъпи шоколади и играчки, но през останалото време няма кой да седне да си поговори с подопечните й деца, а това би било много по-ценно за тях. Разговорът с нея беше нещо като начало на моето осъзнаване по темата.
И на вас за интервюто, защото давате платформа на темата за благотворителността.
Пожеланието ти към читателите на Kafene.bg?
То не е точно пожелание. Искам да им кажа, че даренията и доброволческият труд са най-ценни, когато са редовни, дори и да са малки. И че чувството на вътрешно удовлетворение си заслужава! И че няма твърде малко дарение. Затова, ако има някоя тема, по която сте чувствителни и ви вълнува, намерете начин да я подкрепяте.
