Чета "Мигове на малки радости" от италианския журналист и писател Франческо Пиколо и не искам да свършва, защото с последната страница ще свършат и радостите. Книжката не е тъничка (136 стр.), с кратки мъдри мисли и къси истории. Прилича малко на разхвърлян дневник, на законите на Мърфи или на четивата за психологическа самопомощ, макар че не съдържа класически съвети.
Може би заглавието изглежда клише, защото сме свикнали да ни повтарят, че щастието е в малките, ежедневни, на пръв поглед незабележими неща. Може би е така, но ни го повтарят, защото ние, хората, непрекъснато го забравяме – улисани в препускането към поредната задача за деня, зачертавайки с нервен замах свършената точка от безкрайния списък "To Do".
Защо ми хареса "Мигове на малки радости"? Първо, защото някои от миговете, описани вътре са изключително неочаквани и невероятни, макар че някои от тях са ми се случвали и на мен, но не съм ги забелязвала. Това автоматично ме мотивира да започна да наблюдавам и анализирам ежедневието си по-подробно. Трето, смятам да започна да пиша свой собствен позитивен списък, в дебела тетрадка от 100 страници, която да се превърне в наръчник или сръчник в моменти на мрачно настроение.
А знаете ли, какво става, когато малките радости се натрупат на огромна купчина? Превръщат се в голямо щастие! И тогава нямаме право да се оплакваме от живота.
Прочетете още:
"Малки радости" в малки откъси
Мартина Генкова-Иванова: Да слезем от въртележката на живота и да прегърнем важното в живота ни