В сърцето на град Добрич, притиснато от бетон, сгушено, притихнало, любимо място на много добричлии, има едно малко местенце, наречено Архитектурно-етнографски музей на открито „Старият Добрич”. То е приютило и съхранило през годините духа, традициите и бита на добруджанци, дюкяните – работилници на майсторите-занаятчии на българските художествени занаяти. Тук сред зеленината на чимширите е и ателието на майстора-дърворезбар Койчо Колев. Петдесет и шест годишният потомствен майстор е член на Задругата на майсторите от 1978 година, активен член на Регионалната занаятчийска камара, сътворил уникални творби, съчетание между традиции и съвременност. Ето какво сподели той, специално за читателите на LudiMladi.bg.
Кой Ви насочи към дърворезбарството?
Дядо ми беше много добър мебелист, баща ми беше художник и за мен бе логично да тръгна по този път.
С кое дърво се работи най-лесно, с кое Вие предпочитате да работите?
Работя с липа, смърч, орех, но дърво, за което да кажа, че много трудно да се работи, няма. Зависи как си подходил към него, какво точно искаш да изработиш и се получава. Работя и с дъб, и с дърво, което клиентът предпочита при изработка по поръчка. Всичко, което съм изработил, съм правил с голяма любов и всеотдайност.
Имате твроби далеч зад граница, участия в конкурси, кой е последният проект, над който работите?
Вярно е, имам свои работи навсякъде по света. Дълги години работих в курорта Албена. В тогавашния хотел
„Варшава” имаше занаятчийски ателиета. Изработвахме сувенири пред очите на гостите. Много от моите работи са напуснали нашата страна, отнесени от туристите по цяла Европа. Други съм подарявал, виждайки възхищението в очите на хората. Доставял съм им радост. Искрено бе възхищението и на президента Георги Първанов, подарявайки му творбата си „Добруджанка”.
Работил съм и много поръчки за обществени сгради. Паното в Ритуалната зала в Добрич е мое дело, а също и в гр. Каварна. Петметрова „Русалка” краси миденото стопанство в близост до с. Българево, Каварненска община. Някой от пластиките са по-големи, други по малки, но всички изработени с любов.
Имам участия с мои творби в Панаира на художествени занаяти в Унгария, в конкурса „Златни ръце”, отново участвах с таван, и още, и още много конкурси и панаири. В момента имаме поръчка за изработване на таван от дъб за наши клиенти, които живеят в Испания. Готов е и таванът от 240 детайла, който изработихме за нашия именит художник Никола Манев. Виждайки го, той изпадна в еуфория, не можеше да повярва на очите си. Получи се нещо наистина много красиво, уникално.
Какво е настоящето и бъдещето на дърворезбарството в България според Вас?
Доволен и радостен съм, че 25 годишният ми син Петър Колев се насочи към този занаят. Творим рамо до рамо. Той работи със същия хъс и постоянство като мен и вече доказва своето майсторство и дарба.
Удовлетворен съм, че има интерес към занаята от млади хора от областта. Имам ученици от Александрия, Тервел, Добрич, на които съм предал тънкостите на занаята и вярвам, че традицията на дърворезбарството няма да изчезне.
Имам една болка – че не получаваме нужната подкрепа от общината. Няма данъчни облекчения за майсторите на художествени занаяти. Няма дългосрочна политика за развитието на комплекса като етнографски музей. Ето например Златоград – за две години направиха такова чудо.
В тази работилница съм от 1997 г., работилниците са 20, а само няколко са майсторите, които работят занаята, другите са обикновени търговци. Работилниците трябва да се дават на концесия на хора, които имат майсторски свидетелства, да се оценяват на конкурс най-добрите майстори, а не целта на общината да е единствено наемът и инвестицията, вложена в обекта.
Имаме идея да създадем училище за художествени занаяти на територията на копклекса, но е необходимо и съдействието на общинския съвет.
Трябва да се създаде браншова организация на майсторите на художенствени занаяти и тя да защитава интересите ни, за да се създадат по-добри условия за майсторите да развиват своята дейност, да се запази традицията, за да се превърне „Старият Добрич” в атрактивен туристическти обект, център за организиране на различни културни прояви и любимо място за посещение и отмора.
Кое е най-важното, което казвате на своите ученици?
Както казвам на моите ученици, важното е да пазите името и занаята си. Духът на твореца не остарява. Всеки човек е творец.