За книгата:
"Когато Пловдив беше столица" завършва с лаконичен епилог, в който се твърди: "Краят на Източна Румелия бе в нейното начало. Още при създаването й бе станало ясно, че тя няма да пребъде дълго. Дори самите й създатели не бяха уверени в нейната дълговечност. Гладстон бе заявил, че в мастилото, с което се подписал договорът за Източна Румелия, бил хвърлен барутът, от който пламнал пожарът за унищожаването й".
Съединението е акт на непокорство спрямо Великите сили без прецедент в новата българска история. В пловдивското, а и в общобългарското съзнание сякаш има известна доза носталгия по онова време, когато в древния град се събират толкова велики за отечеството ни личности. Тяхната дейност предизвиква емоционални аналогии за тогавашния Пловдив като "българската Атина" (Луи Леже) или "българския Ваймар" (Маньо Стоянов).
За автора:
Маньо Стоянов е роден на 31 май 1903 г. в с. Душанци, Пирдопско. Още в детството си той проявява изключителна любознателност и трудолюбие. Завършва Пловдивската духовна семинария при ректорството на архим. проф. д-р Евтимий Сапунджиев и заради склонността си към научна работа е изпратен да продължи обучението си в Берн и Фрайбург. Там защитава докторат по теология на тема "Черковно-политическата дейност на митрополит Климент Друмев" и по философия за Григорий Пенков.
След завръщането си в България д-р Маньо Стоянов работи като учител по немски, гръцки и латински език в Пловдивската духовна семинария и като гимназиален учител в Пловдив, Сливен и София. Днес е широко известен в научните среди като един от най-големите библиографи. Публикациите на д-р Маньо Стоянов – студии, статии, обзори и книги, отразяват широките му научни и обществени интереси и резултатите от мащабна като цяло творческа дейност в различни области – литературна история, библиология, научна информация, краезнание, музеология, полиграфия, история на изкуството, иконография, славистика, българистика, история, археология, палеография, архивистика, както и педагогика и редица богословски дисциплини.
Той е един от най-големите изследователи на българската възрожденска литературна история. След кратък библиотекарски курс работи като пазител на библиотеката на Богословския факултет, а по-късно специализира библиотекознание в Германия. През 1949 г. изготвя лекции по книгознание. През 1945-1948 г. последователно е уредник и директор на Народната Библиотека "Иван Вазов" – Пловдив.
През 1948 г. проф. Т. Боров, директор на Народната библиотека "Св. Кирил и Методий", го привлича за ръководител на "Ръкописния и старопечатен отдел". През 1957-1959 в резултат на десетгодишен труд съставя I и II том на "Българска възрожденска книжнина" – аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания, капитален справочно-практически труд, преиздаван няколко пъти. През 1964-1971 в съавторство с Хр. Кодов издава III и IV том на "Описа на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека".
През 1968 г. публикува неиздадените произведения на Иван Вазов. През 1966 г. излизат двете забележителни книги "Пътят към свободата" и "Исторически разкази за Пловдив през Възраждането". През 1973 г. при пенсионирането му излизат "Опис на гръцките и чуждоезични ръкописи в НБКМ" и "Украса на славянските ръкописи в България", а през 1978 г. библиографията "Стари гръцки книги в България" и "Букви и книги". Пише студии по история на българската писменост – систематизира резултатите от дългогодишната си изследователска работа. Маньо Стоянов се утвърждава в съвременната наука като най-добрия специалист в областта на възрожденската книжнина, която до началото на ХIХ в. е религиозна. Той си е извоювал правото да изследва и въпроси на православното изкуство, църковното учение на Православната църква и културата на други православни народи, отразена в книжнината. Маньо Стоянов умира на 5 ноември 1986 година.
Издава: ИК Хермес
Премиера: 1 декември 2008 г.
Корична цена: 15 лв.
* * *