Книгата “Когато изкуството е вдъхновение” от Орлин Стефанов съдържа 5 общоестетически статии, 8 монографични портрета: за пет знакови имена на българската култура и за три възлови фигури в световното философско наследство. Включена е и една литературна илюстрация с въвеждащ коментар – за опита на Пенчо Славейков да ревизира любовта и преклонението на българите пред поетическия гений на Христо Ботев.
В тези общо петнайсет заглавия авторът избягва науковидния и всъщност псевдоакадемичен жаргон, но всички размисли са със съответния научен апарат и с позоваване на източниците. Нали интелектуалецът трябва да има за висша цел проясняване на зависимостите и на дълбокия смисъл на нещата. Необходимо е не да се замъгляват и подменят истините, а да се потвърждават непреходните ценности, да се защитават ВДЪХНОВЕНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПРОЗРЕНИЯ!
Съдържание:
Изкушенията на властта и силата на изкуството.
Художествени ценности и естетически доктрини.
Мъдрост и образование.
Популяризаторски поръчки в литературознанието.
Театрофобията на Аристотел и проблемът за катарзиса.
Жан Жак Русо – бащата на тоталитаризма.
Ботев и академичните доктрини.
Митът Стамболов.
Атаката на Пенчо Славейков срещу Христо Ботев.
Феноменът със “законодателя” Пенчо Славейков.
Апология в две питания и послеслов: С какво ни е необходим Гео Милев и достойни ли сме за наследството на Гео Милев?
Утопичната хармония в митологията на Тончо Жечев.
Естетиката на Ницше и ценностите на изкуството.
Карл Попър за отвореното общество.
Цена: 9,50 лв.
Издателство: “Изток-Запад”