Безспорно Богдан Русев е сред най-любопитните и екстравагантни писатели на нашето съвремие.
Автор на 32 книги-игри, публикувани в периода 1994-2001, завършил е английска филология в СУ „Климент Охридски“, с диплома от 2000 година – английска литература в “King’s College”, Лондон. Зад гърба си има публикувани над 600 статии и разкази в различни издания. Често е свързван със списание Егоист, чийто главен редактор е бил. Освен това е сред журито на Новелови Награди 2007, както и на Лига на разказвачите, заедно с Катя Атанасова.
Ето накратко и за неговите книги:
Електрочакра – 2002 г., изчерпан тираж. Първият сборник на Богдан Русев е „Електрочакра“. Той съдържа 13 от най-добрите му разкази, някои от които са публикувани във водещи попкултурни издания като сп. Егоист, сп. итамин Б, Литературен вестник, в. КапитЕл, в. Сега. Освен това „Електрочакра“ за пръв път включва и пълния текст на новелата „Резидентен фактор“, публикувана като онлайн-поредица през 2000. Разказите са групирани в четири части: „Странни дни“ (киберпънк-текстове, които разказват за мрачния, но красив живот в една София от 2010); „Нарко оп“ (скандалните разкази за парти-културата от края на 90-те, заради които някой по-мързелив журналист би нарекъл Русев нещо като „българския Ървин Уелш“); „Сънувах сън“ (магически реализъм, който с топло чувство за хумор изследва нашия свят такъв, какъвто можеше да бъде); и „Градски легенди“ (ърбън- фентъзи, в което се смесват легенди и технологии).
Оформлението на книгата е работа на Сунай Джумалъ и симулира повреда в барабаните на печатната машина, която е предизвикала систематични аномалии в отпечатването на отделните страници.
12 приказки от Белегаст – 2004 г. „12 приказки от Белегаст“ е първата му книга за деца и възрастни.
Вълшебна нощ – 2005 г. Богдан Русев поднася на своите читатели нова порция разкази в поредицата Бърза литература. В книгата можете да откриете „Вендета“, „Понякога те се завръщат“, „Константа“, „Следвайки четката“, „На дъното“, „Пътеводна светлина“, „Последното плаване на Ахасвер“, „Лечителката“, „Първа кръв / циганско лято“, „Вълшебна нощ“…
Ела при мен – 2007 г. „Ела при мен“ е нещо като любовен роман за 90-те. Три новели за любовта като пристрастяване, като смърт и като прераждане. Три истории за търсенето, намирането и изгубването. Три бийта от един непрекъснат ритъм, който сърцето ти ще познае веднага.
„Komm zu mir„: И един ден ние ще се събудим отново. И дори този ден да е след милиони, милиарди години, и дори да се събудим някъде далеч от малката звезда, която помним от предишния си живот, ние няма да знаем това, защото в съня времето е послушно. И дори да се събудим без телата, с които сме свикнали, аз ще намеря начин да те прегърна.
„Ode to my family„: Никога не съм чувал нещо подобно. Никога не съм виждал толкова много приятели, които се прегръщат с всичка сила, сякаш това е най-естественото нещо на света. Никога не съм виждал толкова много красиви момичета, събрани на едно място – момичета с бляскавото достойнство на принцеси, момичета с палавата енергия на вълшебни същества, момичета в цвят и момичета, едва очертани от играта на светлините.
„A l“ombre des jeunes filles en fleurs„: Обичали се толкова много, че когато правели любов, все едно били главните герои в американски блокбъстър – имало завръзка, напрежение, трилър, екшън, романтика, нежност, омик рилийф, плот туист, експлозивна развръзка и отворен край, който намеквал за продължение. После обаче всичко свършило. Една сутрин тя се качила в един автобус и заминала.
Прочетете интервю с Богдан Русев специално за читателите на Kafene.bg
Прочетете и за Новелови награди 2007 – Богдан Русев бе член на журито.