"Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години" с автор Миглена Николчина въплъщава и обсъжда една дилема, която представлява колкото екзистеницален, толкова и методологичен проблем: да се придаде видимо единство на нещо, чиято стихия е било съществуването му под формата на несвързани помежду си пулсации.
Книгата в голямата си част е разказ за един фрагмент на локалния (отвън изглеждащ невъзможен) живот на духа в България през 1980-те години, който веднага след 1989 година се преобразува в нещо различно и дори противоположно на предишния си образ.“
Кольо Коев
„Въобразихме си, че това, което искаме, съществува – и го правехме, колкото можехме, с подръчни средства. Смущението след промените беше следствие от осъзнаването на илюзията, но заедно с осъзнаването на илюзията изчезна и вълшебния еднорог: от този момент насетне конвертируемите дискурси не помнеха онова, което аутистичните не можеха да изрекат.“
Миглена Николчина "Изгубените еднорози на революцията"
Обхватът на изследването, излязло на английски във Fordham University Press под заглавие Lost Unicorns of the Velvet Revolutions: Heterotopias of the Seminar, надхвърля локалната си рамка. То се занимава с проблем, който се отнася до мисленето на политическото въобще.
Николчина идентифицира този проблем като ефект на концептуална неутрализация („хетеротопна омонимия”) в следствие на падането на Берлинската стена. Това падане се оказа и рухването на едно огледало: огледалото, което Западът държеше за Изтока и Изтокът държеше за Запада и в което всяка от страните виждаше своята утопия като хетеротопия (т.е. като нещо, което го има „оттатък”). Теоретичната пропаст, която се отвори на това място, обедняването на капацитета за критично и проективно мислене, се материализира в примитивните идеологии на съвременните глобални конфликти и в апориите на протестите – от арабската пролет и Occupy Wall Street до българските протести през последната година.
Издателство "Литературен вестник"
Цена: 12 лв.