На 04.11.2011г. под логото на издателство Сиела излиза дългоочакваната книга за Христо Мутафчиев Да бъдеш Христо Мутафчиев. За живеенето, Силата, инсулта и други истории от Яна Борисова. С това Христо Мутафчиев дава сериозна заявка за завръщането си на светската сцена. Книгата жанрово е трудно определима. Тя не е биографична, нито автобиографична, а е документално поетичен разказ и съдържа разговори между драматурга и актьора.
Яна Борисова споделя: „Това е кинематографично написана книга. Нещо като филм, който обаче не се гледа, а се чете. Особена е. Някои глави са тежки за четене, защото описват болнични стаи, заболявания и всичко, за което здравите хора не обичат да говорят. Други – разказват за невидимите неща, които не могат да се пипнат. Има и такива, в които двама души говорят глупости и се забавляват.“
„Оказах се на място, от което с години се опитвах да избягам и да забравя. И сега не само че се върнах, ами позволих на Христо да ме хване за ръка и да ме преведе през всички тресавища и блата, показвайки ми какво значи да се придвижваш в непрогледен мрак и вместо „помощ“ да крещиш „не ме е страх!“ и да пееш. За човек като мен, който носи страховете, независимо колко години са минали, срещата с „обратното на мен“ беше терапия, от която явно имах нужда. Да бъдеш до някой, който е преодолял смъртта, спечелил си е втори живот и говори за това брутално откровено, се оказа упражнение за правилно дишане! И досега не съм сигурна кой на кого помогна всъщност. Тогава разбрах, че може би моята работа е, когато стана свидетел на важни събития, безумия, абсурди или чудеса, да ги описвам. И ако приемем, че това е вярно, нямам друг избор, освен да ви разкажа за срещите си с Христо Мутафчиев и всичко онова, през което той премина, преодоля и спечели. И колкото и странно да е, чрез него разбрах как антиподите по време на битка се превръщат в единомишленици. И как, независимо дали си парализиран или болен, ако имаш дух и воля, винаги оставаш най-силният в стаята.
Живеенето е като летенето – трябва да му се наслаждаваме, каквото и да ни поднесе. Не казвам, че е лесна работа, но ако го можеш, бъди благодарен, че ти се е паднало да летиш, а не да пълзиш. В пълзенето също няма нищо лошо, но тези, на които се налага да го правят, да му мислят. Аз съм по летенето, другото не го разбирам. И това ни събра с един друг млад и смел летец, който отказа да приеме, че е болен или че животът вече няма да е същият и трябва да се примирим. Не се наложи дълго да се обясняваме, не се наложи той да се оправдава, нито аз да разказвам покъртителната си история, за да спечеля доверието му. Само се спогледахме и се разбрахме.“
Едновременно с премиерата на книгата в понеделник на 07.11. предстои и премиера на филма Христо Мутафчиев: Диагноза, заснет от Георги Тошев.
„Това не е биографичен филм за актьора Христо Мутафчиев“, бърза да успокои страстите около премиерата на документалния филм Георги Тошев.
„Това е филм – равносметка какво ни се случва в живота на нас, 40-годишните българи, които работим здраво, даваме всичко от себе си на другите и сме принудени да спрем, покосени от инсулти или други болести. Защото живеем във време и държава,в която като че ли не може да се наместим, да погледнем разумно на живота и проблемите. Ние непрекъснато искаме да се доказваме, да даваме на другите. Така сме възпитани. Ние всъщност сбъдваме всичките надежди на нашите отрудени родители и когато „изпушим“, всички около нас се вайкат. Но ние сме такива – поколение, което трябва да се справя с живота такъв, какъвто е. В този смисъл филмът за Христо е филм за разминаването с реалността – такава, каквато я мечтаем, и такава, каквато я живеем“, казва още Тошев.
Той заедно с режисьора Явор Веселинов, с оператора Румен Василев и под редакцията на Яна Борисова се опитват да не идеализират таланта на Христо в контекста на драматичната случка, а да проумеят причините, довели до нея. В този смисъл филмът е за необходимите компромиси, които човек трябва да прави в живота си. И най-вече урок как може да продължи да живее достойно, въпреки необходимите компромиси.
Обадих се един ден на Христо и му казах: искаш ли да снимаме? Той помисли и каза „да“. Сподели ми, че с Яна вече разговарят за една книга… И беше готов да застане пред камерата. Само заради тази негова смелост исках да направя този филм. Ние сме връстници. Заедно кандидатствахме в НАТФИЗ. В него виждам неща и ситуации, в които аз съм попадал. Може да се каже, че това е филм за нашето поколение – моето, на Христо, на Яна. Молех се само да не преекспонираме страданието, физическите усилия,
които изпълват ежедневието на Христо и семейството му. Мисля, че успяхме, защото това е филм за живота, който продължава, а не за страданието“, каза Тошев.
Книгата Да бъдеш Христо Мутафчиев и филмът Христо Мутафчиев: Диагноза са подкрепени от VIVACOM Фонд.
Кампанията ще продължи с представяне на книгата във Варна на 30.11.2011 г. от 18.30 часа в галерия Графит и на 01.12.2011 г. от 18.30 часа в книжарница Хеликон, Бургас. Специално участие в премиерите ще вземат актьорите Ирини Жамбонас и Станимир Гъмов.
Да бъдеш Христо Мутафчиев
За живеенето, Силата, инсулта и други истории
Яна Борисова
Дата на излизане: 04.11.2011 година
Цена 12,00 лв.
Редактор Цветелина Сантулова
Изданието е богато илюстровано със снимки, направени специално от известни фотографи.
Анотация
Яна Борисова е писател, драматург и сценарист. Родена в София през 1972 г. Завършва история на изкуството. Пише пиеси, книги, разкази и филмови сценарии. Най-известните й драматургични текстове са „Малка пиеса за детска стая“ и „Приятнострашно“. Носителка е на наградите „Икар“ (2008, 2010), „Аскеер“ (2008), Наградата на независимата критика, наградата „Златно перо“, наградата „Нова европейска драма“ и др. Пиесите є са поставени и издадени в България, Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия. Нейни произведения са: „Кралица на прозореца“, „За замъците, валежите, роднините и любовта“, „Тихи невидими хора“, „Книгата, която се оказа дневник“, „Уилъби“ и др. Стилът на писане на Яна Борисова е уникален и се смята за находка в съвременната българска драматургия заради езиковите еквилибристики и органичността на диалозите. Яна Борисова и Христо Мутафчиев са колеги и много близки приятели.
„…тази книга е по-скоро документално-поетичен разказ за събития, които ни завихриха в реалността и за начините, по които ние се спасихме. Иначе за театър се пише по-нежно, защото той е моментно случване, за което след това няма доказателства. Като да рисуваш фигури във въздуха и когато спреш – те изчезват, но остава много въздух за дишане…“
„…Ние с Христо не се съдим, не си правим забележки и не се опитваме да се променяме взаимно. Имахме битка за печелене и той ме извика на помощ…“