Благодаря на Клара Санчес, който срещнах 'чрез книгата й "Небето се завърна"(издателство "Колибри"), и че имах възможност да й задам няколко въпроса онлайн, дни преди пристигането й в София. Благодаря за превода на Светослава Славчева и на Демна Димитрова, която е част от организационния екип на Третия софийския международен литературен фестивал – 8-13 декември 2015 г.
Клара Санчес идва у нас специално като гост на третото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея ще бъде на 10 декември, четвъртък, 18:00 – 19:00, НДК, Мраморно фоайе (етаж 2).
Какъв е сюжетът на “Небето се завърна”? Бихте ли ни разказали как се роди идеята и дали правихте специално проучване относно ясновидците?
На Патрисия, главната героиня, изглежда всичко й е наред. От съвсем млада е успешен модел, омъжена е за художник, в когото е много влюбена, има семейство (родители и сестра) и прекрасна къща. Въпреки това обаче явно има нещо, което не върви съвсем добре, щом като един ден си спомня думите, които преди време й казва някаква странна жена в самолета: “Има човек в живота ти, който желае да умреш”. В началото не й обръща внимание, но когато започват да й се случват една след друга различни неприятности, това изречение изплува в ума й и тя започва да се съмнява във всички, които я заобикалят, и да се пита кой ли би могъл да е този любим човек, който желае смъртта й.
Вивиана, ясновидката, се превръща в добрата фея или във вещицата, или просто в онази пътеводна светлина, която понякога имаме нужда да се появи в живота ни.
От този момент нататък Патрисия става детектив на собствения си сантиментален живот и постепенно сваля собствената си маска и 
тази на съпруга си и на семейството си. И осъзнава, че когато се отдаваме безрезервно, можем да превърнем хората, които обичаме, в истински вампири.
Недоверието, съмненията и подозренията карат Патрисия да се впусне в психологическо приключение, което цели сантиментално освобождаване. Разбира, че успехът и любовта не я правят по-силна, а по-слаба. Да речем, че се превръща в една анти-Ана Каренина.
Този роман изхожда от личното ми усещане, че живеем в нещо като витрина и че желанието да се харесаме на другите, да сме приети, ни прави заложници на собствения ни образ. Създава ни стереотипи и иделаизирани модели, за да не можем да сме себе си, за да ни манипулират. Недоверието невинаги е нещо отрицателно, може да ни накара да реагираме. Откакто започнахме да изпитване недоверие към политиците, банкерите и като цяло към властта, станахме по-свободни.
Всички неприятности, които се случват на Патрисия, ме сполетяха и мен за кратък период от време и тогава се замислих, че параноята може да послужи като стимул да създам психологически трилър.
Романът вади на преден план жените от модния бизнес, разкривайки най-човешкото им лице. Това ли беше една от целите ви, когато го писахте?
Избрах героинята на романа да е модел заради света, в който живеем, който сякаш ни инжектира страх от погледа на другия, страх, че няма да сме приети от племето. Някой като Патрисия може да ни каже много за психологическото страдание, което се състои в това “да трябва да си харесван постоянно”.
В модния бизнес се въртят много пари и много желания и всички ние сме негови жертви. Но освен за мода аз исках да говоря за едно човешко същество в свят, който по много фин начин злоупотребява с нея.
Книгите ви са преведени на много езици. Как намирате актуални теми, които да интересуват не само местните читатели?
Пиша за нешата, които чувствам, за това, което ме тревожи, което гони съня ми нощем. Пиша за това как побеждавам страха от провал, страха да не съм обичана, от загубата, от отчаянието, от манипулаията, от неудобството. Не мога да избягам от изкушението да обвия големите теми от живота в интрига, в ежедневност, в естественост, защото мистерията е във всяко нещо, в което на пръв 
поглед няма нищо мистериозно.
Днес сякаш не съществуват чисти жанрове. Един трилър, например, може да бъде смесица от много жанрове. Какво смятате за тези междинни жанрове?
Разделянето на жанрове е търговски трик, който цели да насочи определен читател или да организира различните секции в книжарниците, или да улесни историята на литературата. В този смисъл романите ми понякога създават проблеми, защото много читатели ги възприемат като криминални, въпреки че не се придържат към каноните на жанра. Когато някой ме попита за какво става дума в моя роман, очаква да му кажа, че е криминален, исторически, любовен, фантастика, трагедия, авангарден, комерсиален или някаква изтънчена литература. Истината е, че единственото, което ми хрумва да отвърна е, че е роман за днешния живот и че героите са хора като нас.
Коя е най-положителната критика, която сте получавали от читатели, а не от литературни критици?
Най-прекрасната критика е тази, която отправя читател, който идва при тебе или ти пише, или ти казва, че е подминал две спирки на метрото, защото се е зачел в книгата ти. Аз пиша за хора като мен, които са в състояние да забравят за всичко, докато четат. Оставям се да бъда завладяна, да се влюбя.
Какво ще пожелаете на българските читатели, които за пръв път ще разлистят романа ви “Небето се завърна”?
Да позволят на историята да ги увлече, да ги обгърне. И като затворят книгата, да си спомнят за Патрисия, Абел, Каролина, и те да не изчезнат от живота им завинаги.