На 2 май 2011 година Кирил Божков ще разкрие своите "Тайнства" в едноименната изложба живопис. Можете да се насладите на тези произведения до 31 май в Арт галерия Кирил Божков.
Бодлер беше убеден противник на безличното, механично, подражателно копиране. Според него непретворената от въображението, неудохотворената от човешките мисли и чувства идея , остава сурова и груба. Нищо за един художник не е красиво само по себе си, а само дотолкова, доколкото той го превръща в проекция на собствената си духовна същност. Върху основите на една лично преживяна естетическа платформа, в центъра на която стои не формалния експеримент, а човекът, с неговата разнолика душевност – идеали, копнежи, страхове, покруси и надежди. Именно така той прониква зад епидермалния слой на явленията, за да разкрие дълбоката същност на битието, одухотворено от собственото му присъствие, преобразено от творческата му воля.
Завръщането на новите стари майстори, (the New Old Masters) в края на 20 век, направи по- пълна и балансирана представата за изкуството с помоща на традицията. Това е опит да се изгради мост на разбираемост между художника и зрителя. В този нов традиционализъм, материалния носител и концепцията на художника се реинтегрират в органично цяло.Така синхронността на взаимодействието със зрителя, което бе сериозен проблем на изкуството, отново стана реално и възможно. Виталността като чувство замени концептуалната ирония. Стратегията на новите стари майстори включи връщането на интереса към разглеждането на човешките проблеми, човешката личност и човешката природа като трайни теми в изкуството. В своите творби те реабилитираха човешката фигура – повод за съпротива и подигравки от страна на авангардното изкуство. Новите стари майстори се опитват да намерят общ език с публиката и не твърдят, че превъзхождат аудиторията си. По-скоро създават диференцирани отношения с нея чрез създаване на диференцирани произведения на изкуството. Язвителността не е сред похватите им. Те държат ключа към бъдещето и красотата.
Миналото не е безполезно, както твърдеше Маринети, а е единствената надежда за изкуството. Само по себе си модерното вече не е изкуство, но красотата на миналото изкуство е неизчерпаема. Завръщането към класическата красота е единствената алтернатива на постмодерния цинизъм.
„Ние виждаме само това, което търсим, но пък и търсим само онова, което можем да видим.”- констатира Хайнрих Вьолфлин. Това е истина. И ако днес имаме основание да продължаваме по стръмното нагорнище, то не е толкова защото отвъд ни очаква нещо изключително, отдавна лелеяно. Продължаваме, защото не можем да сме себе си без да вървим в своята посока, без да следваме зова на сърцето си.
Не е ли това великото тайнство?