София Филм Фест представя КИНО В УНИВЕРСИТЕТА, 21-29 март, Театрална зала СУ.
Всички зрители на СФФ ще имат възможността да се насладят на пет филма в Културния център на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Селекцията включва най-желаните фестивални заглавия от Великобритания, Франция, Финландия, Италия и Германия. Програмата се открива днес, 21 март (вторник) от 18:30 с носителя на Златна Палма от Кан ’16 "Аз, Даниел Блейк" на майстора на социалното кино Кен Лоуч.
"Това е една универсална история. С Пол Лавърти имахме желание да разкажем повече за онези хора, които едва оцеляват. Ако всички ние се вгледаме достатъчно добре, със сигурност ще видим абсолютно съзнателната жестокост, която присъства в сърцето на онези, които би трябвало да се грижат за крайно нуждаещите се. Ще видим и как нарочната бюрократична некадърност се използва като политическо оръжие: „Ето какво се случва, когато не работиш; ако не си намериш работа, ще страдаш” . Именно тази агресия бе причината да създадем нашия филм."
Кен Лоуч
На 22 март (сряда) от 18:30 е ред на "Франц" – най-новият филм на режисьора Франсоа Озон.
"Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филмът, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен. После обаче личните ми предпочитания за цвят надделяха и реших, че въпреки всичко ще е добре да го използвам, особено на определени места. Дадох на момичето, което отговаряше за локациите в Германия, картини на Каспар Давид Фридрих за отправна точка. Тя откри страхотни места, които исках да заснема в цвят. Така че го използвах, за да „залея“ филма в определени епизоди, все едно животът разцъфва отново. Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална."
Франсоа Озон
Спортът и любовта са темите в третото заглавие от програмата "Най-щастливият ден в живота на Оли Маки" с прожекция на 23 март (четвъртък) от 18:30.
"Беше 2011 г. Срещнах се с Оли и Райя в Кокола. Днес той страда от болестта на Алцхаймер, но все още помни миналото си. Разказа ми за този важен бой през 1962 г. и завърши историята си с думите: „Това беше най-щастливият ден в живота ми“. Усмихна се особено и това ме накара да се зачудя каква всъщност е тази история. Не знаех много за бокса, но въпреки това бях наясно, че ако се готвиш да се биеш за световната титла, трябва да си 100% фокусиран върху мача. Затова започнах да се ровя по-сериозно и осъзнах, че в разказа на Оли има много красиви и сложни детайли, които създават една уникална история. Чувал съм, че изкуството е в детайлите."
Юхо Куосманен
Шеметните и красиви Валерия Бруни Тедески и Микаела Рамацоти са "Лудетини" в новия филм на Паоло Вирдзи с прожекция на 28 март (вторник) от 20:00.
"Искахме да създадем забавна и човечна комедия, но също така и история, приличаща на приказка или дори на психеделично преживяване, без то да бъде наивно. Важно е да се знае, че искахме да покажем нечестността, репресията и страданието на най-чувствителните хора, на онези жени, които са жертви на стигмата, игнорирани, прокълнати или направо отхвърлени. И все пак не искахме да превърнем нашия филм в памфлет или социална документалистика – вече има достатъчно добри примери в тази посока. Със сигурност търсехме моментите на щастие и живо вълнение, дори и тези чувства да са някак капсулирани. Според вас приемливо ли е да се усмихваш и дори да се смееш, докато разказваш история за страданието? А може би е неприлично и скандално? Надявам се да е приемливо, защото точно това обичам да правя, когато снимам. Всъщност това е основната ми цел."
Паоло Вирдзи
Програмата ще закрие един от най-добрите филми на изминалата година с номинация за чуждоезичен Оскар, Наградата на ФИПРЕССИ от Кан ’16, пет награди на ЕФА и Наградата ЛУКС на ЕП – "Тони Ердман" с прожекция на 29 март (сряда) от 18:30.
"Не съм имала намерение да правя феминистки филм, но и нямам проблем с това определение. Може би хората го "разчитат" по този начин, защото аз самата съм жена, но не е като да съм целяла стартиране на революция. Целият основен конфликт е между баща и дъщеря, мъж и жена. Бащата никога нямаше да отиде при сина си и да го пита „Щастлив ли си?". Така че тук той по-скоро се държи консервативно и не е прав. От друга страна обаче, става дума за това да бъдеш човек, което може да се отнася както за една жена, така и за един мъж."
Марен Аде