На 31 октомври от 10:00ч. в отдел „Изкуство“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ ще се представи творчеството на италианската актриса Валерия Бруни Тадески. Акцент в кинолекторията ще бъдат режисьорските й кинопроекти, а публиката ще види най-успешния й филм като режисьор „Актриси“(2007). Модератор и водещ на лекторията е театралният критик и режисьор Елица Матеева.Вход свободен.
Вероятно т.нар. масов зрител не познава режисьорската работа на Валерия Бруни-Тедески. Но може би е чувал името й заради обстоятелството, че тя е по- голямата сестра на Карла Бруни-топмодел, композитор и изпълнител на песни, съпруга на Никола Саркози (президент на Франция от 2007 до 2012 г.).
Валерия е родена в Торино на 16 ноември 1964г. Израстнала е в много богато, но и много музикално семейство. Баща й Алберто Бруни Тадески (1915-1996) е композтор на италиански опери, но и един от собствениците на концерна за автомобилни гуми „Пирели“. Майката на Валерия, Мариса Борини (Marisa Borini), е пианистка. Мариса Борини се снима в трите филма на Валерия, режисирани от актрисата („По-лесно е камила да мине“, 2003, „Актриси“, 2007, „Замък в Италия“, 2013).
Братът на Валерия и Карла Вирджинио (Virginio), роден през 1959 г., умира от СПИН през 2006 г.Валерия Бруни-Тедески учидраматично изкуство в театралната работилницана Жан Дарел.По-късно е една от ученичките на Патрис Шеро в неговата школа в Нантер. През 1983 г. тя прави своя сценичен и екранен дебют. Играе на сцената в „Платонов“ от А.П.Чехов под режисурата на Патрис Шеро.
Валерия постоянно сменя форматите: телевизия, театрална сцена-голям екран, но това не е за сметка на таланта й. В телевизията тя участва във филма „Влюбената“ с режисьор Жак Доайон (1988), в „Малките“ с режисьор Ноеми Лвовски (1997). На екрана тя играе в „Хотел Франция“ –реж. Патрис Шеро (1987), снима се в неговия филм „Кралица Марго“(1993) и отново при Шеро участва във филма „Тези, които ме обичат, ще тръгнат с влака“ (1998). Работи в таднем с актрисата-режисьор Ноеми Лвовски , която е съсценарист в режисьорските й филми.Снима се във „Втори път“ на режисьора Мимо Калопрести (1995),в“Моят мъж“ на Бертран Блие (1995), в „ Ненет и Бони“ – режисьор Клер Дени(1996), в „Цветът на лъжите“, режисьор Клод Шаброл (1998 ), в „Дойката“ с режисьор Марко Белокио (1998). През годините Валерия Бруни работи с Франсоа Озон в „ 5×2“, партнира на актьора Мелвил Пупо във „Време за раздяла“(режисьор Франсоа Озон). Валерия Бруни участва в „Да жиевее свободата“ от 2013-(в главната роля е неотразимият италиански актьор Тони Сервило , познат на родната публика от „Великата красота“).
През 2014 за ролята й в италианския филм „Човешки капитал“ (режисьор Паоло Вирзи), тя е номинирана с европейска филмова награда, печели награда за актриса от фестивала в Трайбека (Америка), печели италианската филмова награда за най-добра актриса „Давид на Донатело”-2014. През 2015 участва в комедията „Латино любовник“, където си партнира с Вирна Лизи и актьорите на Педро Алмодовар: Мариса Паредес, Луис Омар и Кандула Пеня. За ролята си е номинирана от Националения синдикат на италианските киножурналисти.
Валерия Бруни-Тадески съчетава различни нюанси на игра. Повечето режисьори разчитат на нейната комедийна сила, но също така актрисата има висок драматичен и мелодраматичен диапазон на игра. Самата тя също проявява слабост към комедийното и обикновено в своите режисьорски проекти, където играе централна роля винаги разказва в сложен комедийно-трагедиен план исторята на едно семейство, в което деца и родители имат своите екзистенциални проблеми.
Във всяка от режисьорските й творби постоянно присъстват няколко важни и отличителни линии: главният персонаж е винаги жена, която се занимава с изкуство. Тя не успява да задържи любовта или ако тя се случва, финалната права е неясна или не завършва с хепи енд. Централният персонаж търси спасение чрез вярата, затова във филмите има опрощаващи пастори,упование в религиозни чудеса, с които комуникацията е нелепа и предизвиква смях. Персонажът се чувства самотен и иска да има деца, но поради различни причини не може да бъде родител. Често диалозите са на тема Италия, семейни спомени и в тях почти сюрреалистично се появява роднина, който е преминал в друго измерение.
Валерия Бруни-Тедески в интервюта избягва темата за семейството си. Но чрез филмите си позволява да проникнем в интимния й свят. Дълбоко изживява една детска травма-през 70-те години семейството й по подобие на други богати фамилии е било на прицел от „Червените бригади“. От опасение да не бъдат отвлечени малките наследници: Валерия, Клара или Вирджинио, семейството напуска отечеството си и заживява във Франция. През 2007 г. тя заживява с актьора Луис Гарел, който е 19 години по-млад от нея. Връзката им продължава до сега.Валерия има две деца- осиновени сомалийчета. Филмът „Актриси“ е в памет на брат й Вирджинио. Сред всички номинаци и награди една от най-важните за „Актриси“ е от конкурсната програма на „Особен поглед“ в Кан-специална награда на журито.
Валерия Бруни е актриса на контрастите-излъчва суровост и студенина, същевременно е изключително спонтанна и емоционална в смяната на душевните статуси.
Играла в над 70 филма, личните й режисьорски проекти се радват на успех и добра оценка от страна на критиците, въпреки, че филмите на Валерия Бруни-Тедески не се харектеризират с комерсиални и конвенционални търсения. Авторското й кино излъчва Чехова ирония и топлина, пречупени през изобретателността на Фелини. Сравняват я с Ана Маняни и Моника Вити, но тя е нестандартна в интерпретациите си и смело бяга от клишетата. Тази година Валерия Бруни-Тедески участва и в последния филм на френския режисьор, актьор и сценарист Самюел Бешентри „Асфалт“, където си партнира с Изабел Юпер,Майкъл Пит и др.
Вижте още:
Елица Матеева за книгите, които стават филми