Кестени
І.
Един узрял кестен
тупна право в сърцето ми.
То подскочи
и се запързаля,
затича се
преди да се сети,
че ще се загуби,
ще зашуми в шумата,
ще забрави себе си,
заради един кестен
като всички други.
ІІ.
Новият кестен
е плътен, тежък и лъскав.
Старият –
вече смален от отдаване.
три сезона го нося в шепа.
С него устисках до младата
есен.
как да го хвърля сега
стария?
Стискам в юмрук новото
упование.
И се затрупвам полека-лека
с кестени.
Трупам ли, трупам ли
благодарности…
Есенен зарезан
Дай да отръскаме всички родили дървета
на избелялото – черно от огън и жупел – чергило.
Търкулни си бидона с пресъхнало дъно – да свети.
Виждам го – иска да бъде рождена гърда за ракия.
Дай да преметнем Съюза, Европа, акциза –
в скришен на село казан, изграден в комунизма.
Ако го лъсна със пясък от буйния Искър – и с ризата ми
като сълзица ще бликне ракия –
на струйка – наниз от бисер.
И ще ни капне балсам по телата пребити.
Време е – иде ми Зарезан – дъхав мъж в есенни дрипи.
Вижте още:
Вижте още:
Есенните музи долетяха с тъга, смях и пъстрота
Събирайте поетични спомени за ноемврийското "Поетично кафене"